Ислям

[DoctorSatan666]

и какво предлагаш г-н умнико освен това как да преодолеем някаква си внушавана/вменявана от теб (и т.нар. от теб) клаустрофобия, когато истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии предлагат да търсим истинско спасение не за себе си, а за другите?!, значи ти предлагаш все неща от рода на всеки да се (по)грижи за себе си по някакъв си там начин считан от теб за мъдър, а истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии направо ни казват да обичаме другите така щото да докарате съвършено спасение и изобилен живот за тях до края на вечността, защото който така служи на Господ Бог няма да има проблеми с фобии, страхове, и пр...

И как очакваш да решиш чуждите проблеми ако не решиш първо своите? Не, решението на чуждите проблеми е само бягство от своя собствен проблем, и твоето свидетелстване за някакво фиктивно спасение на другите, не е нищо повече от отчаян стремеж да спасиш себе. Не си ли забелязал, че хората които вечно се стремят да удовлетворят и да спечелят одобрението на своето обкръжение, най често са същите, които вечно имат някакъв проблем и никога не са доволни? Те имат нуждата всички около тях да са щастливи, иначе не могат да намерят спокойствие. Това е същата работа. Извода е че само когато установиш ред в себе си, едва тогава можеш да установиш ред в своето обкръжение. Но такива хора са прекалено, прекалено малко и затова света още не е готов да се откаже от хилядолетни практики и вярвания, които не служат на никаква практическа цел и само ни дърпат назад като биологичен вид. Защо? Ами защото е много по-лесно да си последовател отколкото да водиш сам себе си или другите. Защото е много по-лесно да не поемеш отговорността за своя път и да я прехвърлиш Джийзъс, който ти служи като изкупителен образ, на когото да прехвърлиш този екзистенциален ужас с надеждата че той ще го понесе вместо теб. Защото все пак ти си просто обикновен човек, а той е всезнаещ, всемогъщ и всичките останали суперлативи, които предварително си му приписал за целта на собственото си спасение в него.