Ислям

[npp]

Не съм дошъл тук да трогвам никой, нито пък да решавам проблемите му. Първо нито искам, второ нито мога, трето ако някой чака мен да го трогна за да реши СОБСТВЕНИТЕ си проблеми, значи не е готов да реши нищо. То затова проблемът си е ЛИЧНО ВАШ и никой друг освен всеки за себе си не може да го реши. Никой няма достъп до вътрешния свят на друг човек, за да реши проблемите му. И пак казвам, проблема за които говоря е вътрешен, а неговите външни проявления са вторични. А ти все едно слагаш каруцата пред коня. Ако не разбираш какъв точно е проблема, и за теб неговото решение се състои в това да решиш неговите външни проявления (тоест тези които произхождат от взаимодействието между хора), то това решение е обречено на провал. Все едно един извор да ти наводнява двора и ти всеки ден да изгребваш водата и да си мислиш че ако гребеш достатъчно усърдно ще решиш нещо и един прекрасен ден извора ще спре сам. Ами не става. Затова и с обществено полезни дейности, няма как да решиш проблемите на хората. Няма как да стане и със свидетелство, където да твърдиш че господ смята еди кое си за правилно и неправилно, и да се надяваш че чрез подражателство на тоя идеал, хората ще решат проблемите в себе си и оттам с останалите. Защото с оглед на това какъв е проблема, всяко негово решение става само отвътре - то трябва да е самостоятелно и да се инициира и осъществи само по силата на собствената воля. Наложената или приетата отвън воля, която хората да следват сляпо и да мислят че е техен избор, без да знаят защо правят каквото и да е, освен с идеята че така трябва, не решава с нищо основния проблем, а само облекчава вторичния. И това е само временно, защото наложената или приетата отвън воля, само задълбочава вътрешния проблем, тъй като вече решението му се привижда във външни явления и промени, а не във вътрешни. А тъкмо вътрешните промени са единствения истински катализатор на всяко вътрешно решение, а оттам евентуално и на решение на външни проблеми. Докато симулирането на добро поведение и благоразумие е само евтин театър и не променя качествено нищо вътре в човека, тоест това в бъдеще води и до задълбочаване на вторичния проблем. И така се получава един порочен кръг, където всяка добрина става мечешка услуга.

ПП: Та, аз не мога да реша ничии проблем, мога само да провокирам, да резонирам във вас онази божествена частица, онзи свръхчовек, който сте били принудени още от малки да заровите дълбоко в себе си, и по този начин сте останали с неизменното чувство за непълноценност и незавършеност. Защото това е проблема всъщност - разцеплението на същността ви и следващото го желание за съединение и цялост, което никога не може да се задоволи и затова се търси негова компенсация в лицето на усещания, преживявания, материални ценности, богове и други неща, които смятате че ще ви направят по-удовлетворени, достатъчно добри или психологически пълноценни.

и какво?!, реши ли проблемите на хората с дървената си философия, или просто изплямпа много думи за нищо?!, какво ли би станало ако всяка душа на вселената послуша/последва твоето уж по-мъдро учение (за това) как едва ли не няма(ло) смисъл човек да се опитва да бъде праведен, сигурно ти ще си първата жертва на твоята философия, например ако научиш всеки човек да се грижи за себе си, и на това че уж няма смисъл да се грижи за друг, тогава не дай си Боже изпаднеш ли в беда, сигурно никой няма да ти се притече на помощ/да ти помогне, освен че и лекарите вече няма да лекуват пациентите, и никой няма да го е грижа за когото и да е друг...