Не, просто си измисляш оправдания за всичките "лоши" неща които ти се случват (каквито и да са) и ги приписваш на нещо което не съществува, образ на който да проектираш някакви си твои нужди (от някой да те тества и после да те възнагради примерно). Това е пътят на най-малкото съпротивление, какъвто е по принцип и процесът на когнитивния дисонанс.
Нпп прави същото, само че с неговата интерпретация Бог наистина няма как да е отговорен за всичките "лоши" неща, които се случват на хората, затова той тези неща ги приписва на зли сили, които действат в отсъствието на Бог. Тук нпп може да си играе ролята на посредник между Спасителя и онези които искат/могат/трябва да бъдат спасени. В крайна сметка се "карате" за едно и също нещо - спасение. Разликата е че в единия филм спасението е гарантирано но има условието да се "живее богоугодно", а в другия случай е почти същото, но условието вече става повече като разумна необходимост, тоест че само чрез вяра и молитви може да се събуди бог. Разликата произтича от двата различни образа за Бог - за добрия, праведен заспал Бог, който спасява, или за другия, родителския тип Бог, който тества, награждава, и.....от време на време наказва. На мен повече ми харесва интерпретацията на нпп, образът му е по-съвместим с научното и изобщо с логичното мислене. Още повече, само мазохист би искал да вярва в бог, който да го тества постоянно, и като някакъв евтин трикаджия да му прави мизерии.
Не, Бог ни дава всичко нужно, оттам насетне заповедите ги изпълняваме като отклик на нашата любов. Защото когато човек се чувства добре и задоволен, той няма как да не изнася добро навън от себе си (той просто няма повод да бъде лош). Това е нашето вършене на заповедите. Заповедите не са тежест, а се превръщат в един вид себеизразяване.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 10-14-2015 на 20:37
за каква вяра говориш в този случай, след като Той не е определил всеки да бъде духовен служител, така както и дори не би имало смисъл/полза от това всеки да бъде министър, но обикновено министрите са малко, докато онези, които не са управници са много?!, понеже (и) предназначението на вярата е да бъде средство за всеобщо спасение в истинския Бог, а не средство за самоизтъкване, поради това и е написано:
"Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена употреба(т.е. съд за не така почтена употреба)? А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел(сиреч приготвени за очистване), и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава - над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?" Римляни 9: 20-24
истинският Бог никога не е заспивал до 100%, но се намираше в състояние на сънност, което значи че отчасти беше заспал, но и винаги е бил достатъчно буден за да крепи и движи творенията Си, иначе ако беше напълно заспал, това можеше да причини най-малкото застой и за самите творения, или ако си гледал игрални филми със сцени, в които времето някак си спира и целият свят спира да се движи така щото хората "се вцепеняват/замръзват" всеки на мястото си подобно на восъчни статуи - подобно нещо можеше да стане и с Неговите творения ако Той беше напълно заспал, да не говорим за другите възможни ефекти/последствия/резултати, например би било възможно дори и това творението да се дезинтегрира на съставните си части(елементи, частици, атоми, и пр.), затова Той винаги е бил и достатъчно буден за да не се стигне до такъв изход, но това е много сложно да се обясни, защото истинският Бог е невероятно разумен (или както още се казва за Неговия разум че е неизследим) и промисля предварително разпределението на Своите сили така щото винаги да стиг(н)ат за най/по-важното, обаче за всеки човек може да е различно, тъй като за някои може да е по-буден отколкото за други, например ето как е бил много буден за Своя единороден първороден Син, Господ Исус Христос, затова и явлението на Исус е било съпровождано от всякакви знамения и чудеса на спасението в Отца за хиляди човеци, но всъщност не това че досега е бил в състояние на сънност е важното, понеже целта е да се работи за всеобщото спасение в Него...
не истинският Бог наказва, но негативният бог съдия може да осъди и възпрепятства причинителите на зло, а пък дяволът би могъл да ги съсипе/погуби, затова и е вярата, за да се попречи на лукавия да причини зло на човеците...
Последно редактирано от npp : 10-14-2015 на 23:29
както винаги досега преиначаваш някои неща...
просто не познавате Бог, има истински Бог, но има и строг съдия, това че истинският Бог не е създал нещо съществуващо, не означава че то не съществува благодарение на това че има Бог, така и е с негативния съдия, същество явяващо се като естествено отражение от(вследствие на) сблъсъка между "тъмнината" и "Светлината", Бог е толкова ярък, че няма как да не се допълни с липсваща(та) брънка, но пак Онзи, Който наистина е истинският Бог остава вечно безучастен в делата на "тъмнината", не че не се намесва в нейните дела за да ги осуети, понеже от тази гледна точка дори е казано, че Той "създава" "тъмнината", "създава" я, защото тя не може да върши добро от себе си, понеже нейната природа е константно негативна, затова Той върши доброто, докато тя може да върши само неправда/зло, поради това тя не може да се прослави т.е. понеже не върши истинско добро, иначе нейната слава може да бъде голяма тъй като е от категорията на самия истински Бог, но Той прославя "Светлината", и така "създава" "тъмнината" т.е. употребява/борави с нещата според закона на Правдата, понеже ако остави "тъмнината" да постъпва според собствения си характер, тогава тя би вършила само неправда/зло, затова Той се отнася с нея според закона на Правдата т.е. употребява я законно като я осуетява (защото и не остава/няма какво друго да я прави/да прави с нея), така Той прославя природните явления т.е. употребявайки ги според закона на Правдата/"Светлината", което е и смисълът на думата "създава" където в библейските писания се казва, че Той "създава" "тъмнината"/"злото"...
"Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището(т.е. спогаждай се с истинския Бог докато упражняваш вяра(та)), да не би противникът ти да те предаде на съдията(т.е. да не би като вършиш неправда/беззаконие Той да изпадне в по-дълбока фаза на съненост за теб и така да попаднеш в ръцете на негативния бог съдия), а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница." Матей 5: 25
та ето как заспалите сте вие
Последно редактирано от npp : 10-14-2015 на 23:40
Последно редактирано от defender : 10-15-2015 на 09:56
това изглежда/звучи като изповед на 16-годишен син на мултимилионер, и все пак ако не дай си Боже настане криза, напаст, или гонения, какво ще правят такива, които са с дълбокото убеждение, че първо трябва да имат пълен комфорт и лукс за да могат чак тогава да спазват заповедите?!, дали вършенето на Божиите заповеди е просто едно абсолютно готованство или просто да изразиш себе си пред другите според онова, което си мислиш, че е истинското ти аз следвайки приетия на сляпо модел от света на човешката религия/духовност в "ритъма" на "бързата"(прибързаната) печалба?!
спящ си ти
Последно редактирано от npp : 10-15-2015 на 15:07
За мен и двете интерпретации са излишно полагане на предположения, но ако трябва да избирам между бог, който е добър, но не може да се прояви като такъв защото е "заспал", и бог, който е тираничен, бих избрал първия. Най-малкото защото не се налага чак толкова много да си стъкмяваш образа на бог, така че да отговаря на фактите от очевидността, като например че бил ни тествал или както казват че неведоми били пътищата му. Така можеш да добавяш колкото си искаш характеристики на Бог, каквито са ти удобни, само за да поддържаш илюзията че Бог, наистина съществува. Но с всяко едно добавяне, правиш едно допълнително предположение, а по принцип всяко излишно добавяне намалява шансът за достоверност на всяка един мисловен модел или схема. Та затова казах че "метода" на нпп е по-научен и съвместим с логичното мислене - има по-малко на брой излишни допускания. Ето виж във неговата система, проблемът за Бог, примерно както го е формулирал Епикур ("Дали Бог иска да предотврати злото, но не може? Тогава не е всемогъщ. Дали може, но не иска? Тогава е зъл. Дали и иска, и може? Тогава откъде идва злото? Дали нито иска, нито може? Тогава защо го наричаме бог?") е решен логически. Няма противоречие.
Абе нпп си е духовен човек, освен религиозен. Веднага си проличава нивото на задълбоченост което е вложил в цялата работа, поне по възрастния от двамата. А ти също се пишеш религиозен, и си мислиш че тия неща действително изразяват кой си, но всичкото е за единото джафкане и театралничене. Ти си просто последовател, потребител, който консумира и прекопира и после изживява чужди филми като свои и като такъв се не се различаваш с нищо от милионите други последователи. Не влагаш нищо свое в цялата работа, никакъв личен катарзис, никакво отклонение от канона, освен там където ти е удобно.
Последно редактирано от DoctorSatan666 : 10-15-2015 на 22:25
Всеки си избира да вярва или приема нещо като източник на истината, на база на което изгражда логика и начин на мислене, така, че това се отнася и за тебе.
Не може да има здрав разум без преди това, той да се е закрепил на това, което вярваш и приемаш за източник на истината т.е. един вид бог.
Ако ти казваш, че нямаш бог, то значи нямаш и разум,а си някакъв блуждаеш в нищото тип, дори не може да се каже, че си пълноценен човек.
Не можеш да имаш разум, ако преди това не си обожествил нещо като източник на истината.
Последно редактирано от defender : 10-16-2015 на 00:23