Не, просто си измисляш оправдания за всичките "лоши" неща които ти се случват (каквито и да са) и ги приписваш на нещо което не съществува, образ на който да проектираш някакви си твои нужди (от някой да те тества и после да те възнагради примерно). Това е пътят на най-малкото съпротивление, какъвто е по принцип и процесът на когнитивния дисонанс.
Нпп прави същото, само че с неговата интерпретация Бог наистина няма как да е отговорен за всичките "лоши" неща, които се случват на хората, затова той тези неща ги приписва на зли сили, които действат в отсъствието на Бог. Тук нпп може да си играе ролята на посредник между Спасителя и онези които искат/могат/трябва да бъдат спасени. В крайна сметка се "карате" за едно и също нещо - спасение. Разликата е че в единия филм спасението е гарантирано но има условието да се "живее богоугодно", а в другия случай е почти същото, но условието вече става повече като разумна необходимост, тоест че само чрез вяра и молитви може да се събуди бог. Разликата произтича от двата различни образа за Бог - за добрия, праведен заспал Бог, който спасява, или за другия, родителския тип Бог, който тества, награждава, и.....от време на време наказва

. На мен повече ми харесва интерпретацията на нпп, образът му е по-съвместим с научното и изобщо с логичното мислене. Още повече, само мазохист би искал да вярва в бог, който да го тества постоянно, и като някакъв евтин трикаджия да му прави мизерии.