един от проблемите на доста съвременни вярващи е, че пропускат факта, че истинският Господ Бог и истинските Светии никога не са посочвали за грешни и съдили невярващи/неокултисти само защото не са вярващи, защото Бог е любов, което означава, че по-важно е да имаш любов, отколкото да си вярващ/религиозен, или каква полза, както е казал и Господ, Исус, от дългите молитви на едни духовни лица наричани примерно фарисеи ако те не се молят от чиста любов към ближния, но са пълни отвътре с грабителство и насилие?!, така че какво ако си много духовен/вярващ, но отвътре си пълен и често се отнасяш към ближния си с пренебрежение, презрение, омраза, неправда, себичност, горделивост, арогантност, безочливост, и пр.?! - где остава ползата от вярата в такъв сручай, и може ли такава вяра въобще да се нарече (истинска) вяра?!, а дори и самият Господ Бог е казал, че не осъжда и няма да съди човеците, които не следват/упражняват/практикуват Неговото учение за вяра, защото по-важно е да имаш любов
"И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря. И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец." Йоан 12: 47-50
ти си зависим от спане, докато истинският Бог преминава през изпитание от седмия ден нататък (което може да трае (до) не повече от 5-6 хилядолетия), а ти ако наистина си праведен, как би постъпил ако в един момент се окаже, че имаш брат когото поради някакви причини не познаваш и за чието съществуване дори не си знаел до последно, и той се яви за да предяви правото си да наследи дял от наследството на вашите родители?!, ако наистина си праведен и винаги постъпваш праведно, ще се опиташ ли да го отпратиш или да се отървеш от него за да не получи никакво наследство?!, по подобен начин и за истинският Бог в началото на вечността се е оказало, че има нещо като брат от една и съща "майка", а именно "тъмнината" е този негов "брат", която предявила претенции за дял от вселенския имот за да упражнява власт над него, и дори за попечителство над душите, а Той е трябвало да докаже, че тя няма право на такъв дял и такова попечителство във вселената, така щото и до ден днешен Той все още преминава през това изпитание, защото, както може и да се види, все още не е успял да отмахне злото то света напълно, а ти и въобще вярващите/поклонниците като теб въобще не участвахте активно в борбата против греха за да Му помогнете, но все още сте едни духовни готованци...
поне десетки (ако не и стотици) пъти ти се обясни, че няма как истинският Бог да е хем напълно буден, хем да допуска да има зло с някоя душа на света, иначе щеше да е лукав и злодей, защото щеше да го прави нарочно - Той е изпаднал в състояние на сънност по неволя, а не защото е искал примерно да се скатае или да побегне от отговорността Си да пази човеците от злото, иначе какъв би бил в противен случай?!
Последно редактирано от npp : 10-16-2015 на 15:32