Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
Супер, винаги съм искал да слушам това https://www.youtube.com/watch?v=KcY3UF6_IaM и да карам сърф на огненото езеро. Да не говорим че ще има наркотици и курви. Moже да си правим партия за коз с дявола. Not even mad.
там няма да е готино, но ще има наказание за грешните

Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
Не, сериозно, идеята че след смъртта ще отида на място извън пределите на пространствено-времевия континиум и ще взаймодействам със интелигентни същества от качествено различен порядък, съвсем не е ужасяваща, бих казал дори че е за предпочитане. Виждаш ли, нашите мисловни способности, както и научните открития до този момент, не могат да кажат със сигурност дали този свят е изцяло детерминистки, или има спонтанен характер, в лицето на човешкото съзнание, което има способноста да продуцира качествено нови неща изцяло от самосебе си, без да е наличен точно определен външен стимул. А може би и двете са вярни, но е невъзможно да се определи какво е точно отношението между тях. Но дори и да приемем че само едно от двете е вярно, идеята че всяка наша мисъл, емоция и поведение е предопределена от събития, много преди нас, е наистина ужасяваща, особенно за хора които действат с предубеждението че има такова нещо като АЗ, т.е. субстанция затворена във физическо тяло, която има някакъв контрол и осъзната посока на движение, докато е в това тяло. Защото ако тази хипотеза е вярна, то ние нямаме никакъв контрол върху нищо, и всичко което наричаме битие е продукт на изцяло независими фактори. И ако тези фактори са естествени, в смисъл че не са продукт на висш разум, това е още по-ужасяващо. Ето как идеята за висш разум, колкото и тираничен и маниакален да е , пак е по-добре отколкото от едно бездушно, безцелно нищо. Това всъщност мисля че е и причината да има религия, именно заради тази несигурност. Защото има реална вероятност света да е изцяло предопределен, но ако в уравнението добавиш и някой който да го предопределя, това ти дава възможност да направиш нещо - да живееш по неговите правила, да го следваш, да му се молиш, дава ти възможност за реакция. Идеята за любящ баща, който ще те дари с вечен живот и щастие, ако му играеш по-свирката, е съвсем логична компенсация. В крайна сметка излиза че Бог не е нищо повече от една садо-мазохистична перверзия, където най-дълбоките екзистенциални страхове и страдания, са извърнати в идея за вечно блаженство.
истинският Бог никога не е карал никого насила да стане/бъде вярващ, а праведните вярващи стават такива водени от чиста любов към ближния, когато разбират, че хора се нуждаят от спасение, те започват да търсят/призовават Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог, бидейки наясно, че Той е единственият, Който може да спаси човеците най-съвършено...