Ислям

[inewton]

Истинската наука не изисква вяра, а по-скоро, работни, условни допускания.

Как да не изисква вяра? Науката е изградена върху аксиоми. А каква е раликата между вярата в Бог и вярата в аксиоматиката?

[DoctorSatan666]

Как да не изисква вяра? Науката е изградена върху аксиоми. А каква е раликата между вярата в Бог и вярата в аксиоматиката?

Разлика има, и то съществена, понеже всяко знание, научно или не, е аксиоматично - това е функция на логиката изобщо, не на науката или религията. Всяко съждение, твърдение и доказателство, без значение дали твърдението е (не)доказуемо и дали доказателството е наистина такова, има за основа някакви други съждения, от които да изведем доказателство. Но ако тръгнем да доказваме тези съждения, трябва да докажем и съжденията чрез които доказахме първите съждения - и така в крайна сметка ще стигнем до няколко съждения, които не могат да се докажат с нищо освен със самите себе си - и това са всъщност аксиомите. Но те не се приемат за истина чрез вяра - те са просто условно допуснати, референтни точки на изследването. Ще кажеш каква е разликата, защо бог не може да бъде такава референтна точка? Ами разликата е че това, което разума и науката прави е наблюдава и извежда принципите и константите, и тия принципи-константи не са логически следствия(заради което не могат да се докажат) но пък имат винаги едно и също проявление, заради което се използват като референтни точки. Аксиомата във/от всяко едно уравнение си е същата. А Бог не е, защото като чисто понятие, без религиозен контекст, бог също е аксиома, също може да се използва като референтна точка, но само като идеята че бог е създател и нищо повече. А тия лични богове, във които всеки един вярва, или които институциите проповядват, нямат нищо общо с аксиома. Аксиоматична е само основата на понятието за бог, тоест аксиоматично е понятието за причина изобщо, а не самия конкретен бог, който и да е. Това е все едно като тръгнеш да решаваш едно уравнение - трябва ти формула, която приемаш условно за да решиш уравнението. А ти правиш обратното - решаваш уравнението така че да получиш желаните отовори и после променяш формулата така че да съвпада с отговорите. И после казваш "ами тя и твоята формула е аксиома". Да, но научните и математически постулати нямат излишни съждения в тях. Единственото неизлишно съждение в концепцията за който и да е бог е че бог е причина в универсален смисъл. Ама не после да тръгнеш да казваш че причината те обичала, че иска да те спаси, че мрази гейовете и т.н. Не, вместо това може да съставиш модел, където първопричината има други свойства - примерно липса на време и пространство, или някакъв метафизичен принцип обединяващ всичко съществуващо, като естествено прилагаш този модел с фактите. Няма причина трансцеденталните (отвъд опита) принципи да са непременно физични или метафизични, но няма причина и да допускаш че са непременно метафизични, божествени или че имат каквото и да е положително или отрицателно отношение към теб специално или хората като цяло.