Нямам нищо против Библията, Joe An, но както виждаш във видеото, и във Библията има много ...нака да се каже... стряскащи пасажи.
О, да, в Стария завет определено има. Обаче точно затова сега, в диспенсацията на Христовото спасение, той никога не може да се разбере, без това спасение да се приеме с покаяние и от дълбочината на цялото ни сърце. Само покаялият се грешник има шанс поне донякъде да прозре целокупният Божествен план за изкупление на човечеството и да осъзнае дълбочината на трагедиите, в които то се е въвличало и продължава сякаш с още по-безумна сила. Да, във времената на Закона наказанията за престъпленията на ония хора също са били сурови и така Бог е демонстрирал за всичките векове напред своята същност на справедлив Съдия. А самият Закон трябваше да ни научи кое е грешно и кое е правилно, кое се благославя от Бог и кое е подлежало на падение, разтление и проклятие. Като покаже на грешния човек, че той сам не може да изпълни моралния стандарт на своя Творец и че има нужда от помощ свише. И точно това е Евангелието („добрата вест“). Че Исус понесе нашето наказание на кръста, за да ни откупи от егото ни, от греха ни и от тоя саморазрушаващ се отвътре свят.
Така че да се превръщат святостта и самопожертвувателността на Исус и политико-религиозното лукавство на Мохамед просто в два различни пътя към Небето е приказка, която даже и Шехерезада не може да измисли.
Ооо, на мен тя даже ми звучи би-брутално!...