Цитат: "Образно казано моята първа среща с исляма беше на една автобусна спирка в кв. Дружба, в София, преди повече от двадесет години. Там едно момче, около десет – единадесет годишно, чакаше автобуса заедно с майка си, която бе със забрадка. Неочаквано за всички момчето взе един камък от земята и каза на майка си, че ще го хвърли към стъклото на спирката. Но тя не му обърна внимание. Нито му се скара, нито го окуражи. То продължаваше да замахва, опитвайки се да привлече вниманието й, а тя стоеше пасивно. Тогава се намесих и му казах, че това което е намислил е недопустимо и, че трябва да остави камъка на земята. Казах същото и на майка му. Така изминаха няколко минути на напрежение. Никой от хората наоколо не реагира по никакъв начин. Накрая момчето хвърли камъка с все сила към спирката и огромното стъкло стана на парчета. Изпитах гняв. Поддадох се на емоцията и ударих плесница на момчето. И после се случи нещо, което докато съм жив няма да забравя. Майката изведнъж ме доближи и започна да ме заплашва: „Кой си ти, че смееш да удряш моя син?! Какво като е счупил скапаната спирка? Пука ми за стъклото. Ти знаеш ли какво щеше да ти се случи ако баща му беше тук? Щеше да те убие! На това място щеше да те убие! Той е мюсюлманин! Ти разбираш ли изобщо какво ти говоря? Той е мюсюлманин!“