- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Екзистенциална "депресия"
/за хората, които са усетили 'абсурдността' на живота/
tyk
and
tyk
можете да видите какво точно представлява това нещо
Тези, които са го изпитвали, ще се радвам да драснат по някои ред тук, споделяйки по нещо.
Депресия според мен не е подходяща дума, използвам я, защото е най-разпространена като словосъчетание, изразяващо нещото, за което пиша.
Те хората са го измислили. Имаш три варианта. Първият е самоубийството, втория е да придобиеш вяра в някаква трансцедентална реалност, която стои над абсурда на живота чрез религия, спиритуално учение или нещо подобно. Последната възможност е да приемеш, че нещата стоят така и да си живееш живота, като градиш свой собствен смисъл.
"Моят опит показва, че надарени и талантливи хора са по-склонни да изпитват един вид депресия, наречена екзистенциална депресия."
с подобни твърдения никога не съм била съгласна, не е нужно да си "умен", че да си депресиран + не разбирам гордостта от това да си докажеш, че си умен, ако не ти помага в живота или - като нямаш свой собствен смисъл, както Корб е написал
излизаш от кризата, като започнеш да правиш неща, с чакане не става
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Недостатъчно силната вяра в Създателя е причината.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Водка и руски хардбас.
https://www.youtube.com/watch?v=A2udLGQ58qQ
когато човек познава вселенската реалност, преодолява всякакви такива кризи - т.е. ако познава истината за: вселената като безкрайно-съществуващо/налично пространство, безкрайното време като константно течащо с постоянна скорост (макар и измервано с различни мерни единици за време), неразрушимото, душите, "тъмнината", вечния кръговрат, и не на последно място истинския Бог и Неговата истина - такъв човек разбира защо няма смисъл да се причинява/да има зло на света, включително и защо няма смисъл да си самонавреждаш/да се самоубиваш
"за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;" Еклесиаст 9: 4-5
Никога няма да се отървеш от Екзистенциалната криза, депресия (както искаш го наричай).
Можеш само да намалиш ефекта й
Стъпка 1
Намери нещо което те кара да се чувстваш "полезен" и поне малко осмисля живота ти.
Стъпка 2
Започни да го практикуваш.
Стъпка 3
Като ти омръзне и се върнеш в предишното състояние, върни се към стъпка 1
П.С Алкохола също помага![]()
Истинската депресия е неразличима от нормалното състояние на ума, бидейки така дисхармоничен, разумът не служи за нищо освен унищожение.
Интересно твърдение, позволи ми да не се съглася. Колкото и "дисхармоничен" да е ума, той в нормално състояние няма депресия. "Истинската" депресия включва симптоми като мисли за смърт, нараняване, безпомощност и тн.
Нима никой не мисли за смъртта си? Аз бих твърдял точно обратното, човек живее според смъртта си.
Жил, къде е Жана д'Арк, бре.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Казвате всеки да открие сммисъл в нещо, а ако няма в нищо. Т.е. като се замислите наистина няма смисъл в абсолютно нищо?
Медицина, хирургия, Tumblr, ЦСКА 1948, бокс
Няма, да правиш добро - не е трайно и не се цени.
Да правиш зло не носи полза никому.
Да живееш егоистично - все някога ще ти светне, не те топли по никакъв начин.
Остава вариантът да се залъжеш с мечти, цели и каузи.
Депресия е когато всяка силица за живот от теб се изцеди. Нямаш желание за нищо, нищо не ти е интересно, обзема те пълна апатия към всичко (може да има е черногледи мисли). Ама тва не за 1-2 дни де, за седмици/месеци/години.
Екзистенциалната криза е усещането, че губиш основа под краката си, че нещата които си свикнал да си приемаш по дефоулт че са такива, "реалността", в която живееш, хората, заниманията всичко може би е една илюзия. Или много по-малка частица на нещо по-голямо извън способността ти на възприемане в това измерение. И някви такива въпроси почваш да си задаваш, пак свързани със смисъла, но не че го губиш, по-скоро преосмисляш живота си и се опитваш да гледаш по-всеобхватно на нещата, така да кажем. Винаги съм го свързвала като малка смърт на его-то, почваш малко по малко да се отваряш към естествения поток на живота и губиш заблудата, че реално знаеш какво правиш и къде се намираш, тая материалната увереност.
Та поне това е което аз съм изпитала и с което съм се запознавала през годините.
П.С. Замисляли ли сте се наистина колко е странно да бъде възможно всичко това, което възприемаме... it's mindblowing.![]()
Последно редактирано от BladeOfMySoul : 02-01-2017 на 19:12
А в предишни животи вярвате ли ? Какво мислите, откъде се е появило всичко? Ще ми е интересно да ви видя гледните точки, ако искате да споделите .
Медицина, хирургия, Tumblr, ЦСКА 1948, бокс