Екзистенциална "депресия"

[SHPAIdURmeN]

Това е истината. Но ако искаш да бъдеш маймуна, be my guest.

Ако беше така, нямаше да водим този "разговор".

[Жил дьо Ре]

Post mortem nihil

[dreamwalker]

Post mortem nihil

Да, повтаряй си го.

[Alucard666]

"Какво ще стане, ако някой ден или някоя нощ в най-самотната ти самота към тебе се прокрадне един демон и ти каже: “Този живот, какъвто сега го живееш и си го живял, ще си принуден да изживееш още веднъж и още безброй пъти и в него няма да се случи нищо ново, а всяко страдание и всяка радост и всяка мисъл и всяка въздишка и всичко неизказуемо дребно и велико в твоя живот ще трябва да се повтори, и всичко в същия ред и в същата последователност… Няма ли да се хвърлиш ничком и да скърцаш със зъби и да проклинаш демона, изрекъл тези слова? Или си изживял веднъж някакъв чудесен миг, когато би му отвърнал: “Ти си Бог и никога не съм чувал нищо по-божествено!”

[Dwyd96]

"Какво ще стане, ако някой ден или някоя нощ в най-самотната ти самота към тебе се прокрадне един демон и ти каже: “Този живот, какъвто сега го живееш и си го живял, ще си принуден да изживееш още веднъж и още безброй пъти и в него няма да се случи нищо ново, а всяко страдание и всяка радост и всяка мисъл и всяка въздишка и всичко неизказуемо дребно и велико в твоя живот ще трябва да се повтори, и всичко в същия ред и в същата последователност… Няма ли да се хвърлиш ничком и да скърцаш със зъби и да проклинаш демона, изрекъл тези слова? Или си изживял веднъж някакъв чудесен миг, когато би му отвърнал: “Ти си Бог и никога не съм чувал нищо по-божествено!”

Надушвам Ницше...

[defender]

Доктора пак не пропусна да ни покаже, колко е недоволен от живота си.

[Alucard666]

Доктора пак не пропусна да ни покаже, колко е недоволен от живота си.

Аха, значи си проклел демона, ясно.

[defender]

Демон и проклятие е едно и също, демона носи проклятието в себе си, затова е демон.
Демона не може да съществува отделно, извън думата проклятие.


ПП: Дори щом ти сам си го нарекъл демон, значи вече си го проклел.

[Alucard666]

Демон и проклятие е едно и също, демона носи проклятието в себе си, затова е демон.
Демона не може да съществува отделно, извън думата проклятие.


ПП: Дори щом ти сам си го нарекъл демон, значи вече си го проклел.

Въпросът на Ницше няма правилен отговор, а е по-скоро тест. Така че кажи, без значение дали е от демон или не, какъв е отговорът ти? Ако някой ти каже че ще живееш живота си безкрайно много пъти по един и същ начин, ще се отвратиш ли от тая мисъл или ще я приемеш на драго сърце?

[defender]

Ще го нарека демон, защото в това няма нищо Божествено, Бог не повтаря, включително животи.

[golemiq_korab_minava]

Казвате всеки да открие сммисъл в нещо, а ако няма в нищо. Т.е. като се замислите наистина няма смисъл в абсолютно нищо?

Буда е казал. Не търсете смисъл . Създавайте го!

[Alucard666]

Ще го нарека демон, защото в това няма нищо Божествено, Бог не повтаря, включително животи.

По-скоро е защото живееш със съжаления за миналото и страх за бъдещето, докато мисълта че не живееш според божия закон винаги виси по краищата на съзнанието ти.

[defender]

По-скоро е защото живееш със съжаления за миналото и страх за бъдещето, докато мисълта че не живееш според божия закон винаги виси по краищата на съзнанието ти.

Много вдигна нивото, обясни малко по-просто?

ПП: В началото го разбрах, ама втората част ме обърква.

[Alucard666]

Много вдигна нивото, обясни малко по-просто?

ПП: В началото го разбрах, ама втората част ме обърква.

Казвам че играта, която играеш пред Господ, докато търсиш опрощението и закрилата му, е израз на съжаление за миналото и страх за бъдещето. Затова въпроса на демона те кара да го проклинаш. Защото ако трябва да изживееш живота си отново и отново, това означава и да повториш всичките си нещастия и неспогодби, минали и бъдещи. Затова не искаш да изживееш живота си отново и отново - защото мразиш живота, твоя конкретно и живота като цяло. А тоя който благославя демона, значи е готов да изживее живота си отново без никакви съжаления, без презрение. Това презрение към живота те води до убежденията на робския морал - на идеята за равноправност и справедливост пред лицето на висша авторитарна фигура. Само от крайно посредствен и реактивен типаж произхожда идеята за всеобща равнопоставеност, защото чрез нея той притъпява осъзнаването на собствената си несигурност и неадекватност докато се оглежда в другите. И така, идеята че си могъл да бъдеш или че ще бъдеш по-добър в очите на бога винаги те тормози и се стремиш всячески да й избягаш, освен когато ти се налага да съгрешиш и вътрешните "демони" надделеят. Греха винаги ще виси над теб.

[defender]

Много ясно се изразих, защо няма да приема това предложение (не разпознавам в него правилност, божественост), а останалото ти сам си ги измисли, явно много искаш да е така, всъщност това е било винаги отношението ти към религията и без този тест - теста просто го използва, като повод пак да го изтъкнеш и при условие, че аз отговорих по съвсем друг начин, от този, който ти ми нагоди.

Още повече, че ако някой приеме, то значи, чувства, че има нещо неизживяно, чувства някаква липса. Един нормален човек би ли приел да прави едно и също нещо, безкрайно много пъти по един и същ начин - пробвай да правиш нещо по този начин, ще ти писна тая монотонност. В това дори няма свободна воля, просто си пионка.

[defender]

Сега ще ти кажа точно какво се случи и как ти се опита да манипулираш:
Ти примерно ми казваш, ако ти предложат 10 пъти да минеш на червен светофар, ще го направиш ли или няма да го направиш.
Ако не го направиш, значи те е било страх, ако искаш да го направиш, значи си супер.

Моя отговор обаче беше, няма да го направя, защото не отговаря на правилата за движение и не го смятам за правилно, защото искам в това общество да има култура и ред, а не маймуни с липса за преживяване на екстремност. Някой хора изживяват нещо и го надграждат и вече няма да се върнат назад, други циклят (някакво машинно поведение).

[Alucard666]

Много ме кефи като се опитваш да използваш психологизми и се осираш напълно. Толкова много напън, толкова малко интелектуален потенциал. Вечно да не останеш по назад...

По колко различни начина трябва да ти се зададе един въпрос че да се откъснеш от религиозните понятия, поне колкото да схванеш въпроса?! ... не искам повече. Пълна липса на понятийна разтегливост. Имам чувството че ти си от типа хора, дето каквото и да им говориш винаги си знаят своето и дори не се опитват да проявят някаква диалогичност. Все едно говорят на себе си. Добре, ето ще ти задам същия въпрос, конструиран САМО И СПЕЦИАЛНО за теб . Надявам се в лафа "което не става от първия път, става от третия" да има истина. Добре, ето го въпроса. Ако Иисус се появи пред тебе и ти знаеш на 100 %, без да има нужда да вярваш, че това наистина е сина на Бога, и той ти каже че ще трябва да изживееш същия живот безкрай много пъти, ще се отречеш ли от Иисус или ще го възхваляваш още повече? Това е въпроса. Няма нищо общо с Бог, или с демони или с това какво е божествено и според кого. Става дума за ЛИЧНОТО ТИ ОТНОШЕНИЕ към света. Имаш ли съжаления за миналото, или не? Имаш ли желанието да бъдеш някой или нещо в бъдещето, защото в момента не си? Ако нямаш, значи би изживял живота си отново и отново, без да промениш нищо от него. А ако имаш съжаления и мечти, това значи отричаш живота в неговата цялост.
И не съм си измислил нищо, нито тоя тест, нито идеята за презрение към живота са мои.

[dreamwalker]

Сега ще ти кажа точно какво се случи и как ти се опита да манипулираш:
Ти примерно ми казваш, ако ти предложат 10 пъти да минеш на червен светофар, ще го направиш ли или няма да го направиш.
Ако не го направиш, значи те е било страх, ако искаш да го направиш, значи си супер.

Моя отговор обаче беше, няма да го направя, защото не отговаря на правилата за движение и не го смятам за правилно, защото искам в това общество да има култура и ред, а не маймуни с липса за преживяване на екстремност. Някой хора изживяват нещо и го надграждат и вече няма да се върнат назад, други циклят (някакво машинно поведение).

Ахахахахахахахахаха.

[defender]

Това е въпроса. Няма нищо общо с Бог, или с демони или с това какво е божествено и според кого. Става дума за ЛИЧНОТО ТИ ОТНОШЕНИЕ към света. Имаш ли съжаления за миналото, или не? Имаш ли желанието да бъдеш някой или нещо в бъдещето, защото в момента не си? Ако нямаш, значи би изживял живота си отново и отново, без да промениш нищо от него. А ако имаш съжаления и мечти, това значи отричаш живота в неговата цялост.
И не съм си измислил нищо, нито тоя тест, нито идеята за презрение към живота са мои.

Ако изключим Бог, и трябва да ти отговоря, то в тая масова култура на потреблението, която ни се втълпява още от деца, то какъв може да ми е отговора? Естествено, че ще имаш желания за нещо, които ти движат нуждата от потреблението, но тези желания, повечето от тях, дори на се били твой, а са предизвикани изкуствено в тебе. Сега ако обвиниш мене за този отговор на твоята задача, все едно обвиняваш масовата култура, която днес е на почит и се смята за нормалност.

[npp]

"Какво ще стане, ако някой ден или някоя нощ в най-самотната ти самота към тебе се прокрадне един демон и ти каже: “Този живот, какъвто сега го живееш и си го живял, ще си принуден да изживееш още веднъж и още безброй пъти и в него няма да се случи нищо ново, а всяко страдание и всяка радост и всяка мисъл и всяка въздишка и всичко неизказуемо дребно и велико в твоя живот ще трябва да се повтори, и всичко в същия ред и в същата последователност… Няма ли да се хвърлиш ничком и да скърцаш със зъби и да проклинаш демона, изрекъл тези слова? Или си изживял веднъж някакъв чудесен миг, когато би му отвърнал: “Ти си Бог и никога не съм чувал нищо по-божествено!”

не защитавам ничия демонична позиция, но истината е, че ако съдбата, която следва, не се направи да бъде по-добра в тази вечност, нито ще бъде по-добра в която и да е следваща вечност, затова посланието на истинския Бог и Неговите Светии е не причинявай зло на ближния(съжителя) си, понеже каквото правиш на другите в тази вечност, това ще ти правят и на теб в съответните следващи вечности, понеже всички души на вселената се намират във вечен кръговрат на съществуване и позиции, който нито една от тях не може да избегне, всяка една ще бъде на мястото на всяка друга и ще има нейната съдба и ще премине през всичко онова, през което и тя е преминала в същия ред на събитията, но не едновременно, а последователно по протежение на вечните цикли - има завъртане на душите спрямо (техните(вечните)) позиции(те), от което нито една от тях не може да избяга, или ако си на мястото на истинския Бог и знаеш, че ще има край дори и за Теб, макар и не пълна смърт, а само частична, поради което (ще) има неизбежна цикличност на вечността, и че злото (щ)е (бъде) (малко или много) неизбежно за няколко хилядолетия в началото на вечността(единичния вечен цикъл), как би организирал нещата, така че да е справедливо за всички души на вселената?!, ще направиш ли само някои души да страдат от зло и само други да живеят райски през всяка една (следваща) вечност, или ще направиш всяка една душа да премине през всичко онова, през което преминава всяка друга (разбира се последователно единична вечност по/след единична вечност)?!, като имаш предвид, че истинският Бог не може да си позволи да постъпи несправедливо спрямо която и да е душа на вселената, най-малкото защото е в борба с "тъмнината", така че виждате ли сега как Бог просто няма друг избор, не че нарочно иска да има зло с душите?!...

истинските Светии обикновено си задават въпроси от рода на "защо толкова много души са се оказали в този свят, в който има толкова много зло?!", "защо в Писанието пише, че Бог е създал света (сякаш за първи път) преди около 5-6 хилядолетия?!", "ако за Бог няма никакъв край, тогава защо би допуснал да страдат души след цяла една изминала вече до този момент времева безкрайност?!", и тям подобни, което е една от причините да разбират съвършената истина...

[Alucard666]

Ако изключим Бог, и трябва да ти отговоря, то в тая масова култура на потреблението, която ни се втълпява още от деца, то какъв може да ми е отговора? Естествено, че ще имаш желания за нещо, които ти движат нуждата от потреблението, но тези желания, повечето от тях, дори на се били твой, а са предизвикани изкуствено в тебе. Сега ако обвиниш мене за този отговор на твоята задача, все едно обвиняваш масовата култура, която днес е на почит и се смята за нормалност.

Но в крайна сметка тая масова култура е продукт на желанията на масовите хора. Ако ти си израстнал в такава култура, а ние всички сме, то добре. Но какво те възпира сега да промениш културата си? Защо обвиняваш масовата култура? Тя не е ли тъкмо затова масова - щото отговаря на "филма" на средностатистическия индивид? Отделно това че е манипулирана, разбирам. Но масова култура е имало и преди съвременната консумеристка пропаганда, а манипулиращи тогава са били крале и папи. И ти смяташ че християнската "култура" някак си е избегнала тая манипулация, предвид че тъкмо тя е най-древния продукт и инструмент на масовата воля ? Тя е култура на масовото, а това означава, че е продукт на най-обикновените, най-робските потребности присъщи на ниските слоеве на обществото. И макар да е получила хилядолетно облагородяване, тая култура все пак си остава робска - затова е била масова. Не много по-различна от тая дето се тиражира навсякъде сега. Всъщност двете са съответствени. Разликата между двете е също и тяхна прилика, защото разликата е тотална. В единия случай безкрайното желание на човек се разкрива в в илюзията за нематериално благо, а в другия случай се разкрива в илюзията за материално благо.

[Alucard666]

Вълнистите облаци се разбиват по брега
Зад езерото залязват две слънца.
Сенките се издължават
В Каркоса.

Странна е нощта, където изгряват черни звезди
И в небето кръжат странни луни,
Но по-странна остава все още
Изгубената Каркоса.

Песните, които Хиядите ще пеят,
Докато дрипите на Краля се веят,
Трябва да умрат нечути
В тъмната Каркоса

Песен на моята душа, гласът ми мъртъв мълчи
Умрете вие, неизпяти, както непроляти сълзи
трябва да изсъхнат
В изгубената Каркоса.

[defender]

Вълнистите облаци се разбиват по брега
Зад езерото залязват две слънца.
Сенките се издължават
В Каркоса.

Странна е нощта, където изгряват черни звезди
И в небето кръжат странни луни,
Но по-странна остава все още
Изгубената Каркоса.

Песните, които Хиядите ще пеят,
Докато дрипите на Краля се веят,
Трябва да умрат нечути
В тъмната Каркоса

Песен на моята душа, гласът ми мъртъв мълчи
Умрете вие, неизпяти, както непроляти сълзи
трябва да изсъхнат
В изгубената Каркоса.

Докторчето пак почна да си говори сам с морето на някакъв странен език. Какво ли иска да ни каже този път? Сигурно ни разкрива нещо от собствения си душевен драматизъм, за да ни направи съучастници в тази трагедия.

[DeeErixon]

Как съм пропуснал такова великолепие?! По-добра поезия не бях чел тук! И макар че аз лично си падам повече по прозата, твоите стихове много ме впечатлиха и определено ги прочетох с наслада и се изненадах приятно от липсата на клишета, нескопосани елементарни рими и до болка втръснали ни метафори, с които извират повечето "произведения" на нахални новоизлюпени поетчета. Дерзай!

[DeeErixon]

Докторчето пак почна да си говори сам с морето на някакъв странен език. Какво ли иска да ни каже този път? Сигурно ни разкрива нещо от собствения си душевен драматизъм, за да ни направи съучастници в тази трагедия.

Аз не те харесвам теб, но без да искам прочетох коментара ти. Кажи ми само дали простотията ти е заразна, за да знам дали да се самоубивам?