- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Реалността е сън, сънят е реалност и нищо не съществува.
Хора, този раздел нещо заспа, така че да го пораздвижим, какво ще кажете. Дайте мнения и т.н. да поговорим за някои теми които и вие можете да добавяте, моите са:
1. Как виждате вселената и човешката душа, интересувате ли се от езотерика, мистицизъм, религия или философия и ако да, какви са възгледите ви.
2.Как тълкувате "Реалността е сън, сънят е реалност и нищо не съществува."
3.Как тълкувате "Аз съм теб, ти си мен."
4.Как тълкувате и какво мислите за теорията, че времето е илюзия.
5. Вярвате ли в извънземни, духове, извънтелесни преживявания и много други.
6.Какви са възгледите ви за понятието "Бог".
7. Добавете вие.
То стана като мини лексиконче![]()
Последно редактирано от Yoo reTo G : 02-19-2017 на 16:16
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
1. Това е доста труден въпрос, но вярвам в мултивселената и идеята че се прераждаме.
2. За мен това е първи принцип на херметизма - "Светът е ментален, цялото е ум", според който вселената е илюзия на човешкото съзнание - подобни мотиви има при аборигените, африканците и индуистите.
3. За мен, това има пряко свързване с Акаша и "Бог" - идеята че ние сме една цялостна душа разпръсната в различни тела и с различни съзнания. Реално сме едно.
4. Това е нещо което още не мога да разбера, така че какво мислите вие?
5. Вярвам в извънземните, защото просто е истина, духовете са души с причини да останат на земята, а не да се преродят.
6. За мен "Бог" е едно цяло от всичко - и добро и зло, и любов и омраза. Бог е свръхсъзнанието от което ние сме част.
7. Вдъхновете ме за това![]()
Ето какво мисля за духове...http://www.realclearscience.com/blog...of_ghosts.html
His lack of education is more than compensated for by his keenly developed moral bankruptcy.
и смяташ така защото?
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
1. Прекланям се само пред истината и реалността. Не мога да кажа със сигурност, че няма Бог, но за момента не вярвам в него/нея/то.
2. Двусмислица и пълна глупост.
3. Същото.
4. Не го разбирам.
5. Мисля, че е възможно да има зъмземни, духове - не, извътелесни - 50/50 съм.
6. Бог е всичко, което съществува.
Мои въпроси:
1. Какво става след като умрете според вас?
2. Ако можете да сведете живота си до 1 принцип, какъв е той?
1. Само бегло, от философия да, но не толкова много от метафизика.
2. Солипсизъм, може и някой да оборва демона на Декарт, не зная.
3. На базата на втория отговор, ако състоянието на индивида и неговото обкръжение е илюзорно то ще следва то да бъде част от индивида, следвайки този път на логика всяка частица от измисления свят е реципрочна на Аз-а.
4. Не съм се интересувал достатъчно, но рамката, която му е положена навярно има пукнатини.
5. Само във фантомите на Щирнер.
6. Богове много, акъл малко.
Последно редактирано от Жил дьо Ре : 02-20-2017 на 03:42
Vici mea fata vivendo
Няма да дискутирам въпросите, но е интересно че ги представяш като мини лексиконче, защото то е точно това. Веднага се сетих за годините около края на детската градина и началото на училище - особено сред момичетата беше много популярно да си задават и отговарят на въпроси в тия лексикони. Всичко беше пропито с отчайващо чувство за отстояване на някаква идентичност - такова от което всяко дете се нуждае в ролевата игра наречена "Аз и ти, твое и мое". И точно това е тук - толкова голямо желание да си изкажете мненията и позициите, така че същността на дискутираните въпроси остава само за фон. Достатъчно е само да се посочи колко кратки са отговорите на въпросите от лексикона, както в детските години, така и в тоя въпросник тук - и всичките отговори започват с "Според мен", "Вярвам че" или просто с "Това е еди какво си и точка по въпроса". Нулева аргументация и отговори в едно изречение. И така трябва да бъде в един лексикон, защото лексикона винаги служи на тоя който отговоря на въпросите, с жалката надежда че отговорите му ще бъдат прочетени и ще са интересни за някой. Целта на лексикона никога не е била в четенето на отговорите, а в отговарянето на въпросите, но пък именно илюзията че някой ще прочете отговорите със същия интерес подхранва тоя инфантилен его трип. Издига се илюзията че това се пише защото има някакъв смисъл в него, че е истината за нещата, че някой ще го прочете и ще си направи полезни изводи, а всъщност не е нищо повече от еквивалента на това да си правиш сам свирки. Това е лексикончето всъщност и е доста жалко дискусия по такива въпроси да се свежда до форумна седянка и приятелски моабет на кафенце. Само забележете как са зададени въпросите - "Какво е мнението ви за....", "Вярвате ли във ..." и т.н., като че ли обективната действителност (ако има изобщо такава) се влияе от това какво ви е мнението и в какво вярвате...
Последно редактирано от Alucard666 : 02-20-2017 на 11:36
1. Вселената е цялото пространство наоколо. Дали е безкрайна, или не, не знам. По- вероятно е да не е безкрайна. На мнение съм, че материалното е ограничено и тленно.
Душата е една от трите "съставки" на човека. Като нематериална тя е вечна, има свои нужди и действия. Душата отвоваря за мислите (и породените от тях действия), чувствата, емоциите, надеждата, любовта и вярата.
Интересувам се от религия и философия.
2. Ако реалността е сън, а сънят реалност, то тогава те са едно и също нещо. Нямаше да ги различаваме ако бяха едно и също.
3. Всеки човек е различен (по Божия воля). Еднакви са роботите, но те са машини, работата им е да се подчиняват, не да живеят свободно, да правят избори и да търпят последствия.
4. На това ще отговоря с въпрос по- долу.
5. Извънземни може да има, но може и да няма.
Зависи какво се има предвид под духове. Ако става въпрос за безплътните същества от филмите не.
Сънят е извънтелесно преживяване. В този смисъл, вярвам.
6. Обикновения християнски възглед. Бог е Създател на всичко видимо и невидимо, Бог е любов, Бог е Светлината на света, Бог е Дух... и всички други библейски описания за Бог.
Въпроси:
1. Ако времето не съществува как разграничаваме минало, настяще и бъдеще?
2. Има ли Бог (и защо)?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Ако няма език, как разграничаваме една дума от друга?
Ако няма компаси, как разграничаваме изток от запад?
Ако няма мерни единици, как разграничаваме по-голямото от по-малкото и предходното от следващото?
Ако няма пари, как различаваме стойността на нещата?
Надявам се това да изясни колко грешна е логиката на тоя въпрос. Ако си представиш събитията като една крива линия, концепцията за време и причина-следствие е същото като да вземеш една точка от тая крива и да кажеш това е минало събитие, друга точка да наречеш бъдеще. Всички точки са на тая крива, но самата крива като цяло не е поредица от точки. Оттам е грешно да се смята че всяка точка е нещо повече от мислено, абстрактно фокусиране и че едно събитие предхожда друго. За да допуснеш такова нещо, трябва да приемеш че всяко събитие, всеки един отделен момент, може да съществува самостоятелно. Но абсолютно нищо във вселената не съществува самостоятелно, така че разглеждането на някакво явление или процес отделно, само в една точка, само в една позиция(минала, настояща или бъдеща) е илюзия. Ще дам следния пример: Кога ти си започнал да съществуваш? Когато си се обособил като личност ли ? Когато си се родил ли? Или в момента на зачеването? Или в момента в който родителите ти са се срещнали? Или с началото на първите хора? С началото на влесената? Сега разбираш ли откъде произтича заблуждението? За целите на закона и обществото, приемаме че живота започва с раждането. Но хората бъркат, че раждането е причината за живота. Или че факта че е 6 часа сутринта е причината слънцето да изгрее. Или че цената на едно нещо определя неговия материален еквивалент. Това е като да слагаш каруцата пред коня. Имаш първо материални блага и едва след това имаш валута, която да отговаря на количеството материални блага. Времето, езика, парите, мерните единици - това са все човешки изобретения. Времето е измислено като следствие на разграничаването между отделните етапи на дадени процеси в природата, но тия етапи са само условно приети като такива, така както езика е измислен като разграничаване на отделни смисли, знаци и значения и те също са само условни. И като условни единствено общото им приемане ги прави функционални, така както 1 сантиметър за да е 1 сантиметър, то трябва аз като извадя линията и един китаец като извади линията и като измерим нещо и двете линии да показват 1 сантиметър. Ако всеки мереше един сантиметър както му е удобно, целия смисъл на мерене се губи. Същото е и с езика. Всеки може да си измисли думи, символи и език, но ако никой друг не ги ползва и разбира значенията им, това лишава тоя език от каквато и да е функция.
Последно редактирано от Alucard666 : 02-20-2017 на 13:32
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Примерите, които даваш не са резонни. Тия неща имат и други бази за сравнение. Миналото, настоящето и бъдещето могат да се различат само чрез съществуване на време и то време, което тече линейно.
Не разбирам примера ти с кривата и точките, ама карай. Не е нужно всяка точка да съществува отделно и сама по себе си да има смисъл, както и не е нужно времето да се разглежда като дискретна величина (по точки). Всяка "точка" се определя от предишната, както това, кото ти даде като пример. Родителите ти се срещат, запознават се, зачеват те, раждаш се и т.н.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Нарочно ли си толкова малоумен? Надявам се да е така.
Последно редактирано от Alucard666 : 02-20-2017 на 15:13
По Божия воля.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
ПП:
> "Не е нужно всяка точка да съществува отделно и сама по себе си да има смисъл, както и не е нужно времето да се разглежда като дискретна величина (по точки)."
Тогава защо разглеждаш времето по точки? Нали за да наречеш нещо минало и бъдеще, трябва да сложиш точка сега по линията на времето, и всички точки преди нея са минало, а всички след нея са бъдеще. Каузалноста може да се разгърне само в такава репрезентация на времето, но това съвсем не е единствената репрезентация. Репрезентацията че "една точка определя следващата и е определена от предишните" изключва факта че всичко в природата е свързано на комплексно ниво и по такъв начин определянето на една точка като причина за следващата е невалидно. Но е удобно за еговия човек да си мисли така, особено когато културата и идентичността му израстват от физически и емоционални прежвявания и практическа целенасоченост в ролята си на групов член. Защото тогава, с тази концепция може да проектира въображаема действителност, където да изобразява себе си във всякакви роли. И идеята за причина-ефект е най-голямото оръжие на тази илюзия. Точно затова мечтите и спомените са най-честата сцена за егово представление.
Не го разглеждам по точки. Представата ми за времето е следната. Времето не е статично. Ако е статично можеш да дефинираш "сега", щом не е, това "сега" постоянно остава в миналото, миналото постоянно "расте", а бъдещето постоянно се "смалява". Времето има начало и край, което означава, че в "края на времето" ще има само минало. Можеш да смяташ, че настоящето е илюзия.
Какво е за теб времето? Илюзия ли?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
ти се осланяш на това което виждаш и чуваш но при средата която описах няма да има нито светлина нито звук нито дори време
и не знам в коя реалност е това и колко реалности има но се опитай да ми го опишеш така както си го представяш
да кажем че няма видиш нищо няма да чуеш нищо няма дори да съществуваш но ще си някъде там
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Това не е илюзия, но да съдиш за времето по движението на слънцето е илюзия. Това е просто мярка. Можеш да вземеш орбитата на халеевата комета за мярка за 1 ден, или 1 година. И тогава какво? Това се опитвах да обясня - за да си представиш времето, трябва да сложиш някакъв маркер, някаква константа, нещо според което да мериш всичко останало. Вселената е на 17 млрд. години само ако приемеш, че една година е пълното завъртане на земята около слънцето. Това е имагинерна мярка, както всяка друга мярка, и тя служи за улеснение - за предвиждане на следващи етапи според нещо константно.
Ами какво за теорията за относителността на Айнщайн? Ако утре масата на Земята се увеличи двойно, то 1 ден няма да е същото време, защото завъртането на земята около оста си и около слънцето ще се извършва по различен начин.
Ами какво за квантовата теория? Ако две квантово сдвоени частици се разделят в двата края на наблюдаемата вселена, доказано е че промяната в едната частица, води до мигновенна промяна в другата, и тая промяна е по-бърза от скоростта на светлината, въпреки че двете са в двата противоположни края на вселената. Или за да го обясна по-простичко - ако една звезда е умряла преди 3 млн години, но ние тук още може да я видим, защото светлината все още достига до нас, то при наблюдение на квантово свързаните фотони в тая светлина, те приемат определени характеристики, които не биха приели, ако не бяха наблюдавани. Излиза че някой преди 3 млн години е знаел че тази светлина ще бъде наблюдавана, за да може наблюдаваната сега светлина, да приеме тези характеристики. Не знам да ли знаете, но при пропускане на фотони през 1 процеп, светлината действа като частица, а при пропускане през 2 или повече процепа, светлината действа като вълна. А какво определя дали един фотон ще премине през левия или десния процеп? Наблюдението! Да, доказано е експриментално че наблюдавяйки който и да е процеп, през него минава фотона. Същото е и примерно с една светлина от да речем другия край на галактиката. Както е известно, светлината се изкривява от гравитацията, така че лъчът светлина от една звезда за да стигне до нас, минава около много други звезди и планети. Та какво определя дали светлината ще заобиколи една планета от лявата или дясната страна? Ами ако сложим един телескоп от десния край на вселената и един в левия край, и двата гледат към тая планета, според това с кой телескоп гледаме, светлината може да мине по различни пътища, въпреки че вече се предполага да е минала оттам преди милиони години. Изобщо да се смята за времето като за права линия в пространстово, т.е че "Сега" е момент от тая линия, който се придвижва напред със скоростта на светлината, е грешна и повърхностна интерпретация. Времето се измерва с измененията в пространството, но пространството не е константно - то може да се огъва под въздействието на гравитацията. Около т.нар. черни дупки, гравитацията е толкова силна, че светлината изобщо не може да се разпространява, защото черната дупка дотолкова "огъва" пространстранствено-времевия континиум, че "поглъща" светлината.
Както и да е, аз поначало говорех за психическите и философски измерения на времето, а не за физичното време. Но ми е ясно че вие, дефенди и нютончо, нямате представа за нито едно от двете.
Последно редактирано от Alucard666 : 02-21-2017 на 09:22
А кой е наблюдавал Вселената при нейното зараждане, за да придобие форма, ако няма Бог?
Ако няма Бог, щяхме да сме просто едно хаотично движение на фотони и електрони, без форма и позициониране.
Ми добре, само че аз останах с впечатление, че темата на спора беше има ли време или няма, а не че има време, но се измерва по различен начин.
Последно редактирано от defender : 02-21-2017 на 11:18
Точно в това е идеята - че вселената не съществува докато някой не я наблюдава. Ако никой не я наблюдава, тя съществува в състояние на суперпозиция - хем е горе, хем долу, хем в ляво, хем в дясно, хем в миналото, хем в бъдещето, но в процеса на "разкриване" от нас, което е анализиране, тоест "разделяне" на тоталността на отделни части, които можем да възприемем в някаква последователност, едва тогава нещата придобиват форма и категория и съответно смисъл. С това всеки има ролята на бог, защото само по силата на наблюдението променя реалността. С други думи, реалността е неразривно свързана с наблюдението, така както наблюдението е неразривно свързано с реалността. И ако видиш днешния свят не е нищо повече от отражение на човешкото наблюдение, а там където има интерес нещата да се случавт по определен начин, те и по такъв начин се случват. Това е силата на вярата - реалността се нагажда според тоя който я проектира като реална. Допреди това тя е била в едно неопределено положение. По същия начин, реалността такава каквато се разкрива на всеки един от нас, поотделно, е изражение на това как всеки един я проектира. Но тъй като тия реалностти се припокриват в много отношения, защото живота ни е подобен, то и колективната реалност се формира по такъв начин, че всяка индивидуална реалност се наслагва една върху друга, и по този начин колективната реалност е едно наслагване на многото картини, които всеки рисува в себе си като реални. Но всичко започва с индивида, и затова реалността се разкрива по различен начин на един шизофреник да речем. Неговата реалност не е по-различна от твоята или моята, а просто се разкрива по различен начин, по силата на наблюдението и това "кой" стои зад нея. Та идеята е, че по силата на наблюдение върху наблюдаващия, се променя наблюдаваното, дотолкова че наблюдавано(обект) и наблюдаващ(субект) губят смисъл и стават едно и също, а единствено реално е само наблюдението(субект в обекта и обект в субекта). И в този смисъл времето не съществува, защото субекта винаги е в сегашно време и няма значение дали ще си на Земята или в черна дупка - времето ще ти изглежда да протича еднакво, въпреки че 1 секунда в черна дупка се равнява на милиарди години на Земята (примерно).
Последно редактирано от Alucard666 : 02-21-2017 на 11:36