когато човек познава вселенската реалност, преодолява всякакви такива кризи - т.е. ако познава истината за: вселената като безкрайно-съществуващо/налично пространство, безкрайното време като константно течащо с постоянна скорост (макар и измервано с различни мерни единици за време), неразрушимото, душите, "тъмнината", вечния кръговрат, и не на последно място истинския Бог и Неговата истина - такъв човек разбира защо няма смисъл да се причинява/да има зло на света, включително и защо няма смисъл да си самонавреждаш/да се самоубиваш

"за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв. Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;" Еклесиаст 9: 4-5