Екзистенциална "депресия"

[BladeOfMySoul]

Депресия е когато всяка силица за живот от теб се изцеди. Нямаш желание за нищо, нищо не ти е интересно, обзема те пълна апатия към всичко (може да има е черногледи мисли). Ама тва не за 1-2 дни де, за седмици/месеци/години.

Екзистенциалната криза е усещането, че губиш основа под краката си, че нещата които си свикнал да си приемаш по дефоулт че са такива, "реалността", в която живееш, хората, заниманията всичко може би е една илюзия. Или много по-малка частица на нещо по-голямо извън способността ти на възприемане в това измерение. И някви такива въпроси почваш да си задаваш, пак свързани със смисъла, но не че го губиш, по-скоро преосмисляш живота си и се опитваш да гледаш по-всеобхватно на нещата, така да кажем. Винаги съм го свързвала като малка смърт на его-то, почваш малко по малко да се отваряш към естествения поток на живота и губиш заблудата, че реално знаеш какво правиш и къде се намираш, тая материалната увереност.

Та поне това е което аз съм изпитала и с което съм се запознавала през годините.

П.С. Замисляли ли сте се наистина колко е странно да бъде възможно всичко това, което възприемаме... it's mindblowing.