Екзистенциална "депресия"

[defender]

Това е въпроса. Няма нищо общо с Бог, или с демони или с това какво е божествено и според кого. Става дума за ЛИЧНОТО ТИ ОТНОШЕНИЕ към света. Имаш ли съжаления за миналото, или не? Имаш ли желанието да бъдеш някой или нещо в бъдещето, защото в момента не си? Ако нямаш, значи би изживял живота си отново и отново, без да промениш нищо от него. А ако имаш съжаления и мечти, това значи отричаш живота в неговата цялост.
И не съм си измислил нищо, нито тоя тест, нито идеята за презрение към живота са мои.

Ако изключим Бог, и трябва да ти отговоря, то в тая масова култура на потреблението, която ни се втълпява още от деца, то какъв може да ми е отговора? Естествено, че ще имаш желания за нещо, които ти движат нуждата от потреблението, но тези желания, повечето от тях, дори на се били твой, а са предизвикани изкуствено в тебе. Сега ако обвиниш мене за този отговор на твоята задача, все едно обвиняваш масовата култура, която днес е на почит и се смята за нормалност.