Екзистенциална "депресия"

[npp]

"Какво ще стане, ако някой ден или някоя нощ в най-самотната ти самота към тебе се прокрадне един демон и ти каже: “Този живот, какъвто сега го живееш и си го живял, ще си принуден да изживееш още веднъж и още безброй пъти и в него няма да се случи нищо ново, а всяко страдание и всяка радост и всяка мисъл и всяка въздишка и всичко неизказуемо дребно и велико в твоя живот ще трябва да се повтори, и всичко в същия ред и в същата последователност… Няма ли да се хвърлиш ничком и да скърцаш със зъби и да проклинаш демона, изрекъл тези слова? Или си изживял веднъж някакъв чудесен миг, когато би му отвърнал: “Ти си Бог и никога не съм чувал нищо по-божествено!”

не защитавам ничия демонична позиция, но истината е, че ако съдбата, която следва, не се направи да бъде по-добра в тази вечност, нито ще бъде по-добра в която и да е следваща вечност, затова посланието на истинския Бог и Неговите Светии е не причинявай зло на ближния(съжителя) си, понеже каквото правиш на другите в тази вечност, това ще ти правят и на теб в съответните следващи вечности, понеже всички души на вселената се намират във вечен кръговрат на съществуване и позиции, който нито една от тях не може да избегне, всяка една ще бъде на мястото на всяка друга и ще има нейната съдба и ще премине през всичко онова, през което и тя е преминала в същия ред на събитията, но не едновременно, а последователно по протежение на вечните цикли - има завъртане на душите спрямо (техните(вечните)) позиции(те), от което нито една от тях не може да избяга, или ако си на мястото на истинския Бог и знаеш, че ще има край дори и за Теб, макар и не пълна смърт, а само частична, поради което (ще) има неизбежна цикличност на вечността, и че злото (щ)е (бъде) (малко или много) неизбежно за няколко хилядолетия в началото на вечността(единичния вечен цикъл), как би организирал нещата, така че да е справедливо за всички души на вселената?!, ще направиш ли само някои души да страдат от зло и само други да живеят райски през всяка една (следваща) вечност, или ще направиш всяка една душа да премине през всичко онова, през което преминава всяка друга (разбира се последователно единична вечност по/след единична вечност)?!, като имаш предвид, че истинският Бог не може да си позволи да постъпи несправедливо спрямо която и да е душа на вселената, най-малкото защото е в борба с "тъмнината", така че виждате ли сега как Бог просто няма друг избор, не че нарочно иска да има зло с душите?!...

истинските Светии обикновено си задават въпроси от рода на "защо толкова много души са се оказали в този свят, в който има толкова много зло?!", "защо в Писанието пише, че Бог е създал света (сякаш за първи път) преди около 5-6 хилядолетия?!", "ако за Бог няма никакъв край, тогава защо би допуснал да страдат души след цяла една изминала вече до този момент времева безкрайност?!", и тям подобни, което е една от причините да разбират съвършената истина...