Екзистенциална "депресия"

[defender]

Вълнистите облаци се разбиват по брега
Зад езерото залязват две слънца.
Сенките се издължават
В Каркоса.

Странна е нощта, където изгряват черни звезди
И в небето кръжат странни луни,
Но по-странна остава все още
Изгубената Каркоса.

Песните, които Хиядите ще пеят,
Докато дрипите на Краля се веят,
Трябва да умрат нечути
В тъмната Каркоса

Песен на моята душа, гласът ми мъртъв мълчи
Умрете вие, неизпяти, както непроляти сълзи
трябва да изсъхнат
В изгубената Каркоса.

Докторчето пак почна да си говори сам с морето на някакъв странен език. Какво ли иска да ни каже този път? Сигурно ни разкрива нещо от собствения си душевен драматизъм, за да ни направи съучастници в тази трагедия.