Здравейте ,пише ви момче на 20 години. Силен характер съм уж , от край време само неприятности по моята глава,баща ми ни напусна ,майка ми е изнервена ,изморена , живея с нея и баба ми ,с баща ми се виждам почти всеки ден-нямаме проблеми,но като се прибера в родния си град съм между чук и наковалня ,никой не ми е казал ела при мен или прочие ,но сякаш изпитвам вина ,че не мога да ги слея и двамата.те не говорвт хубави неща един за другиго,ставам съм свидетел на грозни сцени ,много скандали ,както и физически.На празниците трябва да избирам ,да редувам,тегавичко си е,не съм единствен знам ,но като че ли почна да ми тежи. Преживявах го тежко,но някакси го забравих ,никога не съм демонстрирал чувствата си ,тези най-съкровенните освен на майка ми и то не всички. Наскоро се случиха някой непривтни работи ,някакси изгубих вяра в себе си ,останах без работа за през лятотот,това също мнофо ме мъчи,сякаш се чувствам безполезен. До този етап от живота си не съм си имал приятелка , за мен е чуждо да имаш половинка до теб ,да те подкрепя , сигурно звуча доста трагично , но просто споделям каквото ми е на душата, в реалния свят съм пълната противоположност (винаги усмихнат,позитивен и забавен),но вътрешно се измъчвам. Вчера пточетох интересен цитат,който гласи " Бог задава на най-силните си войни най- тежките битки,за да излезнат като победители".

Живи и здрави ,ако има нещо драснете един коментар