Продължителност на чувствата, въпросчЕ?

[Deadlock]

Аз, пък, ще отговоря...

С колкото възрастни семейни хора съм говорил по тоя въпрос, всички казват, че от един момент нататък остава обичта, уважението и привързаността, а любовта в оня й смисъл поизбледнявала.

сексуалното желание ли им избледнява?

[AnarchyBoy]

Любовта отминава, взаимното уважение е по-важно.

Абе кво взаимно уважение хората с по 15-20 години съвместен живот не могат да се гледат, ама къде тепърва ще търсят нова изгора. Крепят ги, устроения живот и финансовата независимост..
Имам една позната бивша моя колежка, която е женена с две деца и която изневерява на мъжа си с наш колега, та с нея и с него сме си говорили, той й бил казвал на нея, че ако спечели от тотото (впрочем и той е женен), както е бил голям джакпота (неам идея колко е), ще даде по 1 милион на всяко дете (4 деца, две негови, две нейни) и по 1 апартамент, а на жена му и на мъжа й ще дадът по 200 000 лева като обезщетение и ще се разведат.
Бях втрещен. Утф толкова ли им е мизерен животеца, толкова ли не си харесват половинките?! Закво тогава имат по 2 (някои и поече) дяца. Тея деца нали се правят с любов та да се гледат с такава любов.
Няк'во да речем, че ся съм хлътнал (аз съм силно влюбчив и не мога да съм стабилна гледна точка), ама утф?!
Примерно не мога да си представя, че след 20 години няма да искам да правя секс със човека до себе си.. Имал съм 3 годишна връзка ем.. винаги си исках "да я поря като рибка, да я пълня като агънце." По повече от веднъж. да вярно бях ученик и нямах задължения кой знае какви и какво да ме мори освен едни пусти тренировки, ама е ся с друга мадама, работейки и имайки 15 милиарда тъпотии на главата, аз пак мога да си правя секс с нея по 39 пъти дневно, само да има сокче, да не се обезводним. Та като гледах тия колеги, как не могат да си гледат половинките с които са създали семейство се питам ЗА КАКЪВ секс и какво уважение става въпрос.. В крайна сметка всички ли са така? Недоимъка и удобството ли ги карат да са заедно?!
Не искам да се чувствам като вързан, а 90 % от хората май са именно вързани. ;о

[AnarchyBoy]

Ако се скарате, темата ще стане още по-интересна.

[DisappointedDreamer]

Повечето хора са нещастни не заради липсващата любов в живота им, ами заради самите себе си,

Подписвам се с две ръце под това твърдение, защото сама се убедих в него. Бях чела някъде из интернета, че за да обичаш някого, първо трябва да заобичаш себе си. Не успявах да си го разтълкувам изцяло, или поне до толкова, че да схвана същината на цитата, до преди последните няколко месеца. Не знам дали съм толкова твърдо убедена във вечната любов, като Виоленца, но в едно съм сигурна - винаги ще обичам човекът, с когото съм в момента, по някакъв начин.

Разпилени са ми мислите. Бих се включила, ако успея да си ги подредя.

[kalpazanka]

Anarchy, фактори да си родят две деца- бол. Може тя да е забременяла непланирано, да са се оженили по тая причина пресни-росни като двойка, щото, видиш ли, така е трябвало. Може непланирано да са си направили и второто /и такива познавам, с метода на прекъснатия полов акт, ма тва е друга тема/.
В началото е интересно, ново, всичко, което хвърчи, се яде. После, с нарастването на коремчето идват стриите, килограмите, избухването и плачът за няма нищо, караници... След раждането се почва недоспиване, мамата се занемарява, не се бори с килограмите, а с прането, готвенето, чистенето, захранването, разходките с количката сутрин и следобяд.
Изникват едни дребни дразнещи черти в характерите, които не се забелязват в розовия еуфоричен период.
И те така се оказват в ситуация да не се понасят с партньора. Обаче рутината си я имат, чистите слипове, чаршафи, чорапи, топлата храна вечер, покрива над главата. Стигне ли се до развод, в общия случай жилището остава за децата до навършване на 18год. (ако вече не им е завещано, де). Та таткото хвърчи и почва да се справя с живота както намира за добре. Затова повечето не си го причиняват.

[Violenza]

Проблемът не е в развалените отношения и последвалото отчуждение и нетърпимост. А може и там да е, но това е доста по-рядко.
Изначално проблемът тръгва оттам, че много бракове въобще не е трябвало да бъдат сключвани, обаче са станали поради една или друга причина.
Най-често поради непредвидена бременност или пък ако 'вече им е време да се задомят' и т.н. И хората просто се примиряват с положението и толкова. Първо не се разделят заради децата, после заради удобството, а и заради финансовата зависимост от партньора. Но при всички случаи са си виновни сами изцяло за положението, в което се намират.
Ако всички тези бракове, които не е бивало да се случват, не са се били случили, то разочарованите недоволни хора щяха да са много по-малко.

Обратното също е валидно. Дори една връзка да е започната с любов и силни чувства, гаранция за успешен развой на събитията няма. Любовта сама по себе си не е достатъчна.
Никои взаимоотношения не се градят качествено само на основата на една любов или задължение. Усилията да съхраниш са непрекъснати.

А отделно, че още от началото е хубаво човек да премисли какво иска от живота и от връзката си. Но малко индивиди са наясно със себе си и желанията си в настоящето, а какво остава за бъдещето.
Та така, когато не се подхожда и с мисъл, нещата не вървят накъдето трябва.

И, разбира се, има случаи, в които въпреки положените усилия и наличието на чувства, нещата не се получават. Осъзнатите хора се развеждат и си търсят щастието другаде.

[raggamuffinbabbyyy]

Колкото и да обичам някой,като ми падне в очите го намразвам и до там.. смисъл кофти ми е първите 1,2 седмици.. после всичко си е по старо му..Според мен не е нужно да се правиш на някой,който не си,защото ако си прекалено добър,ще ти ''акат''на добротата и няма да оценят това,което правиш за тях..За това трябва да бъдеш себе си,пък другия,ако те обича,ще те обича такъв какъвто си..А до това колко трае любовта.. според мен трае докато на единия му писне от другия,но понякога това го осъзнаваме много късно..Но по-добре късно,отколкото никога Когато това стане в един момент осъзнаваме и,че има много малко неща,който ни свързват с другия човек..