анархи,

имам предвид старанието/стремежа да правиш някого щастлив и да бъдеш най-добрата версия на себе си заради него. в началото на връзката това става естествено - заради тръпката да си желан, да покориш, и интереса към човека. като се опитомите, 'лесните' стимули изчезват, и тогава е моментът на истината.. ще искате ли да градите нещо по-дълбоко заедно. много хора могат да ти разтуптят сърцето и разбушуват пеперудките, и сам ти правиш един от тях специален, отнасяйки се така към него. в някои моменти ще трябва да се насилиш.. мисля, че е част от нещата. не искам да противореча/споря, че не отива на темата, споделям мисли^^