1 година по-късно.

Няма да разказвам много за себе си, това не помага на никого, а ще напиша някои съвети, които ми дадоха тогава и ми помогнаха доста и някои поуки, които извлякох от ситуацията. Накратко - започнах да се занимавам с неща, които са ми интересни, записах специалност, която ме интересува и това започна да ми консумира времето, збутвайки неприятните мисли в някой тъмен ъгъл на ума ми.

Съответно смених средата и това спомогна за намирането на приятни хора, с които да губя време. Промених донякъде отношението си към хората - започнах да ценя времето си и да се старая да го прекарвам до известна степен ползотворно (ползотворно е и всичко, което доставя удоволствие).

Ето един съвет, който ме окуражи тогава.

Основното е да започнеш да се уважаваш сам. Ти си този, от когото зависи всичко в живота ти. Трябва да се научиш да подхождаш към всичко с увереност и хъс.
Пиши на някой от познатите си да излезете, кажи му ако иска да бъде с хора от неговата компания. Така ще се запознаеш с нови хора. Дръж се сякаш си хванал Господ за шлифера - сиреч без да ти пука за мнението, което ще оставиш. Просто прави това, което наистина искаш, а не което си свикнал да правиш. Когато нещо ти е смешно - смей се, когато нещо/някой те подразни, кажи го на момента в прав текст, когато ти се излиза, звъни наред без да си мислиш "те ся няма да им се излиза с мен". Ще останеш учуден колко положително ще ти се отрази това, че се държиш като пълен изрод без да се съобразяваш с никого. Това е още по-валидно, когато става въпрос за момичета. Честно казано, и аз не вярвах, че това е начинът, но нямах какво да губя и опитах.
Отначало сигурно ще ти е трудно да се държиш сякаш ти си най-големият, но после ще разбереш, че ти наистина си най-големият в твоя свят и ще започне да ти идва отвътре.
Периода след училище е особен, защото много рязко се сменя обстановката. Преди това бях по цял ден сред хора на моята възраст, а след това изведнъж се озовах в истинския свят, където трябваше да мисля за работа, социалните контакти понамаляха, защото всеки пое по пътя си. Но това е период, който отминава и от вас зависи как ще протекат следващите години - вие си чертаете пътя. Мисля, че когато човек е млад, тогава му е времето да учи, затова опитайте да започнете да учите нещо, което ви интересува, въпреки българската образователна система. Това определено променя начина на мислене, пък и сте сред хора около вашата възраст.

Ако се сетя, ще добавя още.