Несподелени чувства.

[sl1nceetoo]

В края на септември си паднах по едно момче.

Вече беше декември. Казах на най- добрите си приятелки. Веднъж с една от приятелките ми си говорихме и друго момиче чу разговора, но обеща, че няма да каже нищо на никого.

В края на януари една момиче разпитваше най- добрата ми приятелка. Въпросното момиче неволно ѝ е казало. Нещата ставаха по- зле и аз не спирах да го харесвам. Реших да я накарам да излъже.

Един ден, почти когато си говорих с гаджето му и започвах да се отдръпвам от нея, ходейки назад, се блъснах в някого и започнах истерично да се извинявам, щом го видях на сантиметри от мен- почервенях като домат и излязох.

Чаках последния час да свърши, за да се приберем заедно, ние с него започваме да си говорим и се оказа, че имаме напълно идентични интереси, аз започнах да го харесвам още повече.

Вече е средата на май месец и аз още го харесвам. На него му се подиграват с мен. "За какви се мислят тези?!"

Месец по-късно или юни вече го харесвам още повече, но дори не го поглеждам, надявам се и правя нещата да изглеждат по-добре, но безуспешно.

След 1-2 месеца пауза той и бившата му са се събрали. Нямам минимален шанс с него. Изпадам в ужасна депресия.

Той казвал нещо от сорта, че имам пари и може да ме вземе. Почувствах се ужасно, защото разбрах,че това е единственото качество, което той вижда в мен.

Вече юли месец и аз още го харесвам и при положение, че не го виждам, защото не сме на даскало, ми става още по-трудно. Ходя там, където той обикновено се размотава с приятелите си.

Гледах как се натиска с гаджето си, но само мълча и се опитвам той да ме забележи.

Това е идеално за тийн филм, книга, етц. Супер.
И сори, нямам какво да ти кажа.
Ако не друго, поне го скъсих и разясних малко. :/