Ще започна така.. Като малка съм припаднала. След това са ме тъпчали с лекарства за епилепсия при положение,че съм нямала точна епилепсия а един припадък и след това нищо. Но съм се затворила и съм си измисляла свят вместо да излизам да си играя с децата си представях как съм над всички и всички ми се възхищават,имах проблеми в училище мачкаха ме първите 4 години,най-вече заради момчетата,те ме харесваха а момичетата ме попеляваха мохе би това ме караше да го правя ,първоначално си взимах листаи пръчки и ги клатех все едно ке хипнотизират не знам ,но ми беше станало навик,не исках реалния свят.Ходила съм и на лекар за това,казали са,че това е от хапчетата,сама ще се оправя след като ги спра. След това спрях , в пубертета започнах да танцувам докъто танцувах си представям,как съм някъде и всички ме гледат и как се доказвам какво съм всъщност. Плашех се от това и спрях с танците. Почнах да се депресирам от това,доста харесвано момиче съм,имам много приятели и уважение,певица съм..Не знам какво се случи с мен от тогава. Затворих се в продължение на година,само плачех и се връщах назад,обвинявах се и си задавах въпросите защо съм го правила,другите дали са го правили,дали съм луда. Не можех да си избия тези неща от главата. А и минах през много скандали,смъртни слупай,болести около мен и рухнах тотално. Не исках да ходя до магазина получавах паник атаки. Тука от две години съм много по-добре вече излизам нищо ми няма,също така и пуша всъщност което не трябва,но така се получи. Но натрапливите и черни мисли за смърт и злополуки не ме оставят,което ацки ме кара да се чувствам ужасно повярвайте ми.Особено вечер се чувствам много зле. Защо всеки човек се ражда зле психически ? И какво ми е точно? Как да се справя с това? Вие били ли сте така? Как да подходя,много съм объркана?