Вчера докато се прибирах от черешите си говорех с нея и забелязах,
че работните ми обувки са разпрани отпред, което ми позволяваше да
правя нещо уникално, а именно да щракам с пръсти на краката и да
тропкам по пода с нокти, което си е биг дийл в моето село.
Та представете си следната картинка, ходя си аз по черния път говорейки си по телефона
със слушалки в джоба, щото навлизам в новата ера на технологията - до вчера копах на ръка, ся ползвам вол.
И си мисля за много силно изразения екзистенциален въпрос. А именно, колко време трае любовта?!
Някъде бях чел, че любовта изразена като химична реакция траела 3 години. После хормоните умирали, също като хората около миризмата на чорапите ми. Което е нормално, щото не ги свалям по цял ден.
Та тези 3 години били точно толкова от еволюционна гледна точка.
1 година да си залюбите девъчка или момък, да си направите един малък човечец.
И съответно 2 години (приблизително) да го отгледате поне до няк'ва не толкова крехка възраст.
Щото не веднъж сме виждали 2-3 годишно чаве да тича подир Айшето, бе сиреч вече Хасан не й е нужен..
Притеснявам се от факта, че любовта трае 3 години?! Как тогава; баба и дядо са били заедно толкова много време?
Дали не са се обичали? Дали са били заедно просто по задължение?! Дали това, което съм чел е вярно?
Хората с по-дълги връзки да кажат, тъй като аз очевадно не съм по тях. Или ме хваща страх и си бия шута, или некоа въртиопашка се развихря и ме прави баджанак с половината квартал.
Ама някво.. Т'ва верно ли е?
Оня ден си говорих с чичо ми, виден Ентелегент от Софията, който вика, ей ме от 30 години съм женен, балък с балък.
Човек треа си сменя жената на всеки 3-4 години. Питах го и съответно той не знае за статията, сякаш ги усеща нещата, врътка ги. Бе интелигентен човек, завършил е 7ми клас. чатка от всичко.
Просто се чудя един вид ся ако любовта трае 3 години.. Какво да правя?! Смисъл
Да си намажа филия с лютеница и сирене или да си изпържа картофи със сирене.
След 3 години изчезват ли чувствата? Замират ли? Заедно сте по задължение? Дали се мразите?
Бих се радвал и аз един ден да си взема от хубавата лютеница тодорка, ама надали.
Поне съм обичан и ме обичат.
Уж.
Отивам да си тропкам с ноКтИ.



Последрас; на много тежки наркотици съм.