Рак на дебелото черво ....

[itslili]

Всичко започна така :Преди две години баба ми влезна в болница за операция за преплитане на червата и перитонит.След като я отварят разбират ,че има рак на дебелото черво с огромни разсейки по дебелото и тънките черва(то нали и едни доктори си имаме...) единят доктор ,каза че няма смисъл хвърли си престилката и си тръгна....Това беше жестоко...Но след миг от някъде се появи един доцент на когото много сме му благодарни..изрязаха и голяма част от червата операцията продължи 12 часа...изкуствено черво което трябваше да и поставят не стана и се наложи дебелото черво да бъде искарано отпред наричаше се нещо колостома ,къде изпражненията в една колостомна торбичка и тка.След като се видя,че е в това състояние тя много се отчая казваше ,че искала да умре и тка нататък.Още в малката ми възраст аз се сривам психически колкото и да се опитвах да не и показвам.
. До ден днешен тя все още е жива ,но на скоро отново се наложи да легне на операционната маса поради някакъв апцес стана като скелет ,не яде ,няма апетит няма сила ....усложнения след усложнения ,хапчета. ,лекари нищо ....Не знам ако я загубим аз няма да мога да го преживея ,защото тя ми е като втора майка ,тя ме е отгледала...

[Simona_Moni]

Прекарвай повече време с нея. Ако прекарващ по 5-6 часа, после ще ти е много по-тъжно за нея. Всяка свободна минута бъди до нея...

[itslili]

Прекарвай повече време с нея. Ако прекарващ по 5-6 часа, после ще ти е много по-тъжно за нея. Всяка свободна минута бъди до нея...

Опитвам се ,тя дори ми казва че не иска да я прегръщам и целувам ,защото след като ти си отиде няма да ми е лесно