Здравейте!
Не ми допада идеята да пиша за връзката си по форуми,но този път ми трябва странично мнение..
На който му се чете,нека продължи

Аз съм на 18г.(почти),а той е на 20г.
Заедно сме от 2г. и половина.До 2рата година всичко ни беше наред.Връзката ни беше повече от прекрасна.Не се карахме,а имахме рядко някакви дребни спорове.Той беше в Англия 7 месеца и издържахме без да се виждаме и рядко да се чуваме.Но издържахме..държахме един на друг,не съм поглеждала друго момче,надявам се и той да не е поглеждал друга.Върна се март месец.В началото всичко беше окей,все пак не се бяхме виждали толкова много време,но месец след връщането му нещата взеха да се прецакват.Започнахме постоянно да се караме,да спорим,да нервничим един на друг,постоянно сме в лоши отношения.Започна да се държи по арогантно(на моменти) и безразлично(почти постоянно).Аз постоянно съм у тях с дни и се прибирам вкъщи за 1-2 дена и пак отивам у тях,а както казах сме на 30-40 км.
Скоро се скарахме много сериозно,каза ми доста неща,че нямало смисъл да се бори за тая връзка,че нищо не вървяло,че нищо не го радвало и т.н и т.н.След което аз си тръгнах и се прибрах в моето малко градче.Той ме потърси малко след това,но аз му казах да не ми пише повече.Исках в този момент да не го виждам повече.Не му отговарях цял ден и цяла вечер.Отговорих му чак на другия ден и така една седмица почти не му отговарях,а ако му отговарях му пишех безразлично с по една дума.Той дори не ми звънна по телефона един път,а само ми пишеше,но нищо конкретно за самата ситуация,някакви общи теми подхващаше.Все едно не му пука и до сега не сме били заедно.След 1 седмица ме попита заедно ли сме и му казах не,започнахме да спорим какво било защо било и т.н. На следващия ден бях на плаж с приятелка и той поиска да се видим *по чудо*.Видяхме се,скарахме се и се оправихме,но му казах,че наистина искам да си промени държанието към мен,ако не го направи просто си тръгвам. Оправихме се уж,но все още има някакво напрежение между нас.Не сме както преди..не се целуваме така страстно,даже бих казала,че няма страст между нас.Държим се като добри приятели(поне аз така го чувствам).За секса няма да коментирам,понеже той изобщо не върви ,защото просто нямам тръпка с него,няма страст,не може да ме предразположи.Казвала съм му хиляди пъти как и къде ми е хубаво,какво искам и т.н.,а той даже и не слуша.
Беше ми казал,че от секса тръгвало всичко,т.е. неговото държание,а аз му казах,че при мен проблема със секса тръгва от неговото държание.При положение,че цял ден сме навън с приятелите му и аз ходя като кученце след тях и просто седя там за украса,един от приятелите му постоянно ме нацепва,държи ми сметка,държи се грубо,а аз нищо не мога да кажа за да не се скарам с него,все пак е приятел на приятеля ми и то най-добрия не мога като се приберем вечерта да правя секс.НЕ ми се прави.Нямам желание.Чувствам се пренебрегната постоянно.Моето мнение не се слуша в тяхната компания,няма значение аз какво искам,мен никой не ме пита за нищо,а и приятеля ми нищо не казва.Отдавна не съм изпитвала страст,тръпка,някой да ме желае,да копнее за мен...Има много за разказване,а няма смисъл.
По-кратко казано,не знам дали се обичаме все още или просто сме свикнали един с друг.