не е от страх, а от откровена досада.

не съм длъжна да се аргументирам всеки път, независимо че съм във форум и се очаква.
и не съм в настроение да водя спорове, да пиша фермани, и едва ли не да си оправдавам/обяснявам на някого позицията.
да не говорим, че съм преценила, че опира малко до идеология, а с такива неща не се спори. все едно да ми кажеш, че нямам право да обичам кафето си със захар.. смисъл. да.

понякога човек трябва да може да уважава чуждото мнение, без непременно да разпитва, ама защо така мислиш, ама аргументирай се и т.н.
:д

вече изписах много.

моето пребиваване в темата беше достатъчно, finito