Мисля,че майка ми изневерява на баща ми

[dreamwalker]

Рънърчо, ти си чисто луд. Дори като говориш относително верни неща, показваш колко покъртително зле си. Има подходящи начини, по които да представиш тезата си, но ти очевидно не ги знаеш.

Писал го е в пристъп на гняв, случва се, освен това е прав за по-голяма част от написаното.

П.П. Забавен е мегаломанският тон на метежника. Не само този коментар, всички останали са в този тон.

[Corb1225]

Да разбирам ли, че и ти постъпваш така?
То това му е нормалното състояние. Винаги някой като не е съгласен с него, се стига до подобно отношение. Да ходи да си лекува гневните изблици.

[dreamwalker]

Да разбирам ли, че и ти постъпваш така?

?

[Corb1225]

Да обиждаш хора, които не са на твоето мнение, в пристъп на гняв.

[jghgh]

ако мъжът ми ми изневерява и детето разбере, и дойде да ми каже, ще му кажа, че не е негова работа, че не трябва да се бърка в отношенията, че го обичаме и че е нашето малко съкровище, но това, което се случва между нас, си е между нас, и че прави всичко за да има то стабилно детство.
После бих говорила с мъжа си с какво не съм достатъчна и ако мине добре, бих правила стабилен секс с него, и не бих искала да известявам детето си за това.

Абе ти честно ли?
Смисъл, НАИСТИНА.
Звучи доста издържано и рационално, но и много теоретично.
Примерно, ако беше писала че ще му разбиеш ваза в главата, нямаше да е "як" отговорът, ама .. по-автентично и даже правдоподобно би било. Нали сме хора, не сме идеално рационални същества...
Смяташ ли че няма да имаш никакви емоции в такава една ситуация.

А това, наистина ли мислиш така??

с какво не съм достатъчна

Напомня ми на манталитет на [жена]-робиня, това което ни пробутват секс-лайф-коуч гурута като Кобилкина и подобните хамериканизирани боклИци.
"Старай се, старай се, старай се ... ако ти изневеряват, значи ти правиш/не правиш 1во, 2ро, 3то.." Bullshit. Хората понякога изневеряват просто така, няма нищо deep, няма рани, няма простотии. Само безотговорност и дисреспект, нищо повече [oт страна на изневеряващия]. А ти да си триеш сол на главата с какво не си била достатъчна.. Глупости.
Стига извинения, хора, стига. Стига постоянно изкарване на греха като нещо, което се подразбира или е напълно естествено, че и добро, както и това мазохистично вярване, че щом ти изневеряват значи нещо В ТЕБ не е Ок.



Бтв не съм чела епопеите на рибата, нямам и никакво намерение...

Има смисъл да уважаваме всички гледни точки без обиди.

Просто темата е много щекотлива, аз честно казано днес се връщах мисловно към нея много пъти.
От една страна, 'що пък детето да не се намеси, те нали за това са семейство. Това му е интересното на семейството, че вече не са само 2ма човека, ами 3ма, 4ма... нали... Нещата се обсъждат, това са отношения между всички, затова отговорността е голяма и лоялността трябва да е No1 - семейството преди всичко. Квото ще да става, пазя гърба на мъжа ми, детето ми и другите преки, близки членове на семейството /не говоря стринки и чинки; въпреки че е въпрос на конвенция/

От др. страна наистина не върви детето да ходи и да раздава справедливост като шефче, при положение, че това също може да накърни цялото семейство въобще.
Абе тази тема просто ме потресе отвсякъде, честно.


Не целя заяждания с никого, просто си разсъждавам на глас.
Мисля, че и двата лагера имате много добри точки.

Стабилност вс. свобода=истина.. Всяко с доста тежки цени

[baby_baby]

Мани не се бъркай каквото стане това не можеш да промениш нищо

[nickeyy97]

В подобна ситуация съм от горе-долу 5 години (всъщност, знам от 5 години, а от кога е започнала връзката нямам идея), само че с баща ми. Със сестра ми научихме по много грозен начин, все тая де. От 5 години си мълчах, тъй като смятах че съм прекалено малка, за да говоря с баща ми по тая тема ( бях 7 клас ). А и всъщност никога не съм имала чак такава смелост да говоря с баща ми, беше ми неудобно изобщо да говоря за това, пък и имах надежда, че всичко е свършило отдавна, само защото не виждах някви смси, съобщения във вайбър и т.н. Наскоро избухнах пред баща ми, след съобщение във вайбър, което прочетох от въпросната "мацка". Проведох доста неудобен разговор с него, че не желая майка ми да бъде лъгана, почна се рев от негова страна, че много ни обича и няма да ни напусне и т.н. Това бих ти препоръчала - да говориш съответно с майка ти, защото знам колко ти е гузно само да гледаш другия лъган родител. Хората, които не са били в подобна ситуация, естествено ще ти кажат да не се месиш, но всъщност ситуацията изобщо не е за мълчане, защото фактически след като знаеш, ти също започваш да лъжеш и баща си В никакъв случай според мен не говори с него, единствено с майка си.
Дано всичко се оправи

[doktor_djeikal]

Въобще не е нейна работа да казва на баща си. Може майка ѝ наистина да е била готова да изостави семейството си, а може и просто да е говорила врели-некипели на другия. Няма как да знаете.
Както казаха и девойките преди мен - трети човек, страничен, (дори и дете) няма работа в чуждите взаимоотношения.

Сега, разбирам, че е много кофти да знаеш подобно нещо и просто няма как да го сдържаш в себе си, затова направи както предложи Naive по-нагоре - поговори с майка си, но определено след известно време, като се поуспокоиш малко.

От една страна - с кеф бих ти се изсрал в устата, но от друга - не бих причинил тва на лайната си.

[golemiq_korab_minava]

Случая може да мине и отмине. Акп направиш драма обаче може да се разведете. Съглсен съм с номномн номноом . не се правете на морални фаБифачи.

[anonymous708973]

От една страна, 'що пък детето да не се намеси, те нали за това са семейство. Това му е интересното на семейството, че вече не са само 2ма човека, ами 3ма, 4ма... нали... Нещата се обсъждат, това са отношения между всички

Ето тук искам да се обадя.
Не, не са отношения между всички. Става въпрос не за семейството като цяло, а за двойката. Двойката си обсъжда нещата помежду си. Какво да говори с детето? Да даде отчет на сексуалния живот, че да се предложат подобрения?
Много жени при развод казват "той ни изостави" - говорим за чист развод, не за "събрах си багажа и са махнах и не давам 2 лева на месец за детето", не е така, мъжът е оставил жената. Не бащата-детето.

Пример за семейна проблематика: Дали семейството да се пренесе да живее в Канада? Къде семейството иска да отиде на почивка? Какъв компютър да се купи за вкъщи? Какво куче да се вземе? Какъв цвят да се боядиса холът?

Друг аспект е просто.

[Violenza]

Ето тук искам да се обадя.
Не, не са отношения между всички. Става въпрос не за семейството като цяло, а за двойката. Двойката си обсъжда нещата помежду си. Какво да говори с детето?
Друг аспект е просто.

Съгласна съм.
Родителите са длъжни да щадят детето, за негово добро е. Не може то да става свидетел/участник на всички техни пререкания и спорове, защото са семейство, дори да е достатъчно голямо, за да има мнение. Не бива по никакъв начин да бъдат въвличани в евентуални неразбирателства. Нечестно е най-вече спрямо него, защото става принудено да взема страна, а така отношенията още повече се разклащат.
Въобще, децата е най-добре да стоят настрана от всякакъв вид лични взаимоотношения мъж-жена на родителите.
Уви, тъпи родители бол. Детето ти да те хване в изневяра е просто... Връх някакъв. Не знам колко зле трябва да си не просто да се издадеш, ами и пред детето точно. Съчувствам на децата в случая. То за възрастен човек е криво да го разбереш за близки, какво остава когато си на тийн години.
И аз мисля, че е най-добре да се мълчи в този случай или най-много да се сподели със 'съгрешилия' родител.

[Ewok]

Забелязвам, че защитниците на тезата, че трябва да се каже (изключае Мила), се изказват по супер селяшки и просташки начин и дори не могат да си оформят адекватно мнението (та и нервите не могат да си сдържат, лол). Повече нямам какво да кажа, пенете се колкото си искате пред мониторите.

[golemiq_korab_minava]

Правите и вие голяма попара без да знаете нищо. Най- ме е гнус като псувате чужди родители и точно родителя на автора. Все едно така ще й помогнете. Все едно тря се отрече от майка си щото направила грешка, която правят повечето жени. Тъпи ли сте ве?

[Ewok]

едит
Нещо бях прочела горното по диагонал :д

[golemiq_korab_minava]

Не знам кого визираш, но повечето от нас говорят от опит

Ами не говоря за всички, визирах някои коментари.
Но нали се вкарвам в ролите на президент тъй да остава ехо в хор.:д

[therichbitch]

Забелязвам, че защитниците на тезата, че трябва да се каже, се изказват по супер селяшки и просташки начин.

Да се пробвам аз?
По мои наблюдения най- неадекватни израстват децата не на разведени родители, а такива, отглеждани в илюзия, че нещата са наред. В един хубав момент, когато всичко излезне наяве, незнаещите ще имат мн повече поражения, отколкото ако всичко се уточни от рано. В този контекст Приказките за стабилното детство в повечето случаи са оправдание пред самия себе си, за да не се разделиш с това, с което си свикнал.
Изключително низки са ми апелите "без драма", защото ако беше на ваш гръб, повечето сигурно щяхте да опищите света.
По темите всички пишете как искате около себе си доблестни и честни хора, в частност мъже, а по подобни теми все съветвате да си затварят очите хората. Може да е помощ, за мен кривиразбрана, но няма допирни точки с честността.

[draid]

Ти връзка с главния мозък имаш ли?

Същия въпрос към Рънъра по повод социалния статус.

Говори с майка си според мен, ама избягвай мелодрами. Не е добра идея да поставяш въпроса ребром и пред двамата, както ти обясниха по-горе. Не им знаеш отношенията, може да са се разбрали, може баща ти да знае и да си прави оглушки нарочно, може баща ти да е изневерил и майка ти да му връща услугата - няма значение какво мислиш ти по всяка една точка или какво мислим тук във форума, дали е "правилно" или не, важното е, че не знаеш. И за да не ги поставяш в неудобна ситуация, си трай докато обмислиш какво точно да кажеш на майка си.

А ти ?

Връщала му била услугата.

[anonymous708973]

Да се пробвам аз?
По мои наблюдения най- неадекватни израстват децата не на разведени родители, а такива, отглеждани в илюзия, че нещата са наред. В един хубав момент, когато всичко излезне наяве, незнаещите ще имат мн повече поражения, отколкото ако всичко се уточни от рано. В този контекст Приказките за стабилното детство в повечето случаи са оправдание пред самия себе си, за да не се разделиш с това, с което си свикнал.
Изключително низки са ми апелите "без драма", защото ако беше на ваш гръб, повечето сигурно щяхте да опищите света.
По темите всички пишете как искате около себе си доблестни и честни хора, в частност мъже, а по подобни теми все съветвате да си затварят очите хората. Може да е помощ, за мен кривиразбрана, но няма допирни точки с честността.

Хм, откъде знаеш, че който и да било е отглеждан в илюзия, че да имаш наблюдения?

Лично аз гарантирам, че бих подходила без драма. Много ме съмнява да си замълча, но това е, защото съм си такава просто, със сигурност щях да говоря с "провинилия се", ама да ходя да го изказвам на другия като 5-годишно или да правя семейни събирания с драматични разкрития като в латиноамериканска сапунка не ми е в стила.

Също... темата е пипкавка. Ако беше от типа на приятелка изневерява на приятел, дали бих му казала, въпросът е съвсем друг, ама за родители...

[Ewok]

Да се пробвам аз?
По мои наблюдения най- неадекватни израстват децата не на разведени родители, а такива, отглеждани в илюзия, че нещата са наред. В един хубав момент, когато всичко излезне наяве, незнаещите ще имат мн повече поражения, отколкото ако всичко се уточни от рано. В този контекст Приказките за стабилното детство в повечето случаи са оправдание пред самия себе си, за да не се разделиш с това, с което си свикнал.
Изключително низки са ми апелите "без драма", защото ако беше на ваш гръб, повечето сигурно щяхте да опищите света.
По темите всички пишете как искате около себе си доблестни и честни хора, в частност мъже, а по подобни теми все съветвате да си затварят очите хората. Може да е помощ, за мен кривиразбрана, но няма допирни точки с честността.

Добре, явно ще трябва да дам личен пример.
Отглеждана съм точно в семейство, което беше заедно "заради детето".
Баща ми изневеряваше на майка ми и разбрах в 4., 5. клас (не помня точно) по доста смотан начин.
Не ѝ казах, въпреки че го обмислях,но някак си бях сигурна, че знае. С баща ми никога не сме били близки и не сме си говорили повече от "къде беше" "какво искаш за вечеря", таак че да говоря с него за такова нещо беше немислимо. А и не е моя работа, просто ми стана по-несимпатичен. Ако бях казала на майка си, от друга страна, тя щеше да ме гледа под лупа за известно време дали няма да ми стане нещо, или пък да психясам (защото те си мислеха, че успешно ме заблуждават). Та, така де, никога след това не съм възприемала семейството си като семейство и година някъде след това се разделиха така или иначе. Очаквах го и даже бях облекчена, а майка ми си мислеше, че ще рева и ще се чудя откъде им е дошло.

Обобщение: съгласна съм с теб, че е по-добре да се живее без илюзия, като цяло такива хора трябва да се разделят в колкото се може по-ранна възраст на детето, за да е ок. А иначе, относно "без драма", да, по-добре е така, защото обикновено е на гърба на детето тая драма и то не разбира какво точно се случва. По-добре е да си остане между възрастните.

[Violenza]

как искате около себе си доблестни и честни хора, в частност мъже,

Има огромна разлика между това какъв мъж искаш и какви искаш да са отношенията между родителите ти. Първото си го избираш ти, второто не.

[therichbitch]

Има, да, не знам къде прочеете друго. Не може да искаш честни хора, а ти да си трайкаш и индиректно да помагаш да правят някого на маймуна. Това съм казала. Беше вмятане относно парадокса м/у това, което се изисква и цени у останалите и това какво се 'изисква', когато става дума за теб.

Хм, откъде знаеш, че който и да било е отглеждан в илюзия, че да имаш наблюдения?.

Имам познати и приятели? С част от които сме споделяли фостатъчно лични неща. Ако щеш дори като си говориш с дъщерята на съседите от 7я етаж си личи, че мама и тате са лудо влюбени от 20 години и всяка седмица прекарват романтичн петък вечер в луксозен ресторант. Друг е въпросът, че като дъщеря им я няма, бащата псува съпругата си като говедо и я налага за десерт.
Това махленското го давам като пример, за да подчертая, че дори хора, с които си на здрасти- здравей, си личат, какво остава за хората, с които си близък.

[Violenza]

Не може да искаш честни хора, а ти да си трайкаш и индиректно да помагаш да правят някого на маймуна. Това съм казала.

Може ти да си честен и да изискваш същото от партньора си, но нямаш право да го изискваш от други хора в друга връзка.

[golemiq_korab_minava]

Има, да, не знам къде прочеете друго. Не може да искаш честни хора, а ти да си трайкаш и индиректно да помагаш да правят някого на маймуна. Това съм казала. Беше вмятане относно парадокса м/у това, което се изисква и цени у останалите и това какво се 'изисква', когато става дума за теб.


Имам познати и приятели? С част от които сме споделяли фостатъчно лични неща. Ако щеш дори като си говориш с дъщерята на съседите от 7я етаж си личи, че мама и тате са лудо влюбени от 20 години и всяка седмица прекарват романтичн петък вечер в луксозен ресторант. Друг е въпросът, че като дъщеря им я няма, бащата псува съпругата си като говедо и я налага за десерт.
Това махленското го давам като пример, за да подчертая, че дори хора, с които си на здрасти- здравей, си личат, какво остава за хората, с които си близък.

Тоа пример кво общо има със случая на авторката? За тях пък тва може да е ''нормалното''. И защо да се стига до развод?

[Naive]

Според мен therichbitch има предвид, че когато знаеш нещо такова и замълчиш, не си честен. :д

[therichbitch]

^ Най- простичко казано-да И пред себе си, и пред засегнатия родител. Да гледаш подобно нещо пред себе си, да си втълпяваш, че е ок едва ли не и да премълчаваш, да се свикваш с мисълта, че такива неща могат и да си останат скрити- покрити и така е добре, не те учи на нищо друго освен утре, когато ти си във връзка/женен(а) да постъпваш по подобен начин относно важни въпроси (Не е нужно да е изневяра). Отношенията м/у родителите може и да са помежду им, но когато си наясно какви са, те възпитават достатъчно много.

Не ми се спори, нито съм казала, че трябва да ходи да "докладва" директно на баща си, както Ина ми вмени. А просто, че по един или друг начин трябва да се стигне до ситуация, в която всеки един от членовете на семейството е наясно какво става (което, впрочем, включва варианта да говори с майка си първо и да я 'накара' да признае). Момичето е на 17, за Бога, не на 5.