- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Вече откачам. Тва не е сериозно.
Хах..колко познато..незнайно защо баба ми си мисли, че най-доброто време за говорене с цялата рода по скайп е в 7:30 сутринта..и след като се събуждам от нейните важни разговори, ме пита: "А, защо си станал толкова рано, май имаш проблеми със съня".. Сериозно?
Първоначално проблемът беше, че не ми се доспиваше и мозъкът ми не можеше да си почине. След година стана обратното - не мога да се събудя. Спях по 16 часа на ден. Сега проблемът е, че ми се спи, а не мога да заспя заради заобикалящата ме среда - трафик (живея баш на най-използваемата главна улица в града), жега (не само живея на главна улица, но и на последния етаж под ламаринен покрив), майка ми, която влиза с вратата в стаята ми и ме пита "Спиш ли?" и след като не получи отговор, повишава децибелите. И да съм спяла до момента, кел файда? Опитвам се да спя през деня - ситуацията се повтаря. Разбира се, когато почна да се унасям по чудо от тая мръсна жега, телефонът ми прегрява от включвания. В следствие на всичко това, гърба ме боли и е станал на толкова големи възли - като мото писта. Друго, че когато не спя някой решава, че трябва да ме накара да му решавам проблемите, което ме натоварва адски много психически. Тоя малък мозък има нужда от почивка, по дяволите. И след това се очаква от мен да съм в кондиция да бачкам, преждевременно да водя разговори по телефона за нечии проблем и т.н. Като бях по-малка баща ми ме плашеше, че ще ми вземе телефона. Сега виждам колко по-щастлива бих била без тоа телефон.
Печката в стаята ми през лятото се използва за кош. Нищо че в кухнята има огромна кофа. Влиза се с вратата сутрин, както споменах по-горе, лопва се капака на печката и после "ма що не спиш". What the fuck?!!?!?!!