Приятелят ти не те обича, обича себе си. За него ти не си цел, а средство (начесва си егото чрез теб). Но като гледам май и ти не си много различна, щом изтъкваш, че ти прави подаръци и те води на някакви места, като оправдание на лошото му отношение към теб. Изглежда така сякаш можеш да простиш всичко, щом има някаква изгода. А ти си придобивка за приятеля си, хубав предмет, на който се радва и с който да се хвали. Замисли се и дали не се държиш като такава. Или показваш, че си пълноценна част от тая връзка и имаш достойнство (за да промени той отношението си), или го оставяш (ако не го направи).