Малко тъга

[mladeja]

Здравейте съфорумници, в тази тема основно ще си излея мъката и да...
Преди време бях писъл тук как да действам с едно момиче което харесвах. За мое нещастие нещата се получиха. Бяхме на екскурзия за две седмици класовете ни след края на училището на море. Возих се пред нея в автобуса, а след това и до нея на отиване. Така или иначе я харесвах и тя започна да отвръща на жестовете ми. След това във чата ми каза че ме харесва, и аз нея също. Съвсем в началото излязохме, целувахме се, но тя беше някак с резерви. Каза че повечето хора и омръзвали след като ги получела. Аз не се отказах.
За тези две седмици бях най щастливото момче на земята, щях да и предложа като се приберем и имаме повече време един за друг.
На връщане всичко си беше наред, със страхотно настроение и енвргия.
Харесвах всичко в нея, нямаше нейн недостатък който да не обичам: кожата, усмивката, косата, парфюма, всичко. Беше специална, защото за пръв път имах нещо истинско с момиче, и исках тя да е добре.
Завърнахме се по домовете, където и липсвали приятелите. Казах си ок, нека се види с тях, но едва я накарах да излезем. Тя беше фалшива някак, но започна да ми разкрива и неща които не знаех. Като се прибрахме от една нейна фр разбрах с колко момчета е ходила, и по точно какви. На другата седмица тя не искаше нито да излезе, нито да говори с мен. Дори в чата ме игнорваше. Сърцето ми беше на пърчета. Писах и че щом не ме иска вече няма да се натрапвам. Тя обясни как съм щял да и омръзна, че съм се държал зле с нея и т.н. Всичко беше смешно извинение. Разбрах че се,зарибявала с някви други двама докъто била с,мен. Освен оставен бях и излъган.
Както вече казах тежко прекарах тези дни. Мразех себе си, нея и всички и всичко. Всяка нощ мислех за нея, не исках да я мразя. Наливах се като свиня но пак не помагаше. Липсваше ми, но вече не я харесвах. Дори и да можех нямаше да се върна при нея.
От тогава мина към месец и още не мога да я забравя. Вече не ме боли. На улицата я поздравявам и и се усмихвам, а нея я е срам от постъпките и. Въпреки това сега си иска един друг. Все ми е едно вече за нея. Карам си по старо му. Чувствам се добре и не тъжа, но съм много много объркан все още.
Тук идва моментът да помисля за себе си. Откакто се разделихме нямам желание да обикнс друго момиче. Тоест имам желание но не мога. Винаги я сравнявам с нея и си мисля че не е по добра, въпреки че е.
Знам че ще се оправя въпросът е кога и как.
Благодаря ви за четенето.