Не бях писала от ужасно много време във форума,но имам нужда от помощ,а не мога да споделя дори със сестра си това,през което преминавам.За това реших,че ще е най-добре да поискам странично мнение.
Та на въпроса : с приятелят ми сме заедно от почти 2 години.В началото всичко беше супер,той беше супер мил и забавен и аз мислех,че той е едва ли не идеалното момче.След няколко месеца,4-5 може би,той бавно започна да проявява признаци на ревност.Първо започна да иска да идва с мен на всички купони,нямах нищо против и дори когато започна да ми забранява да ходя,когато той не може да дойде с мен,не бях доволна,но го намирах за нормално.После започна да ме ограничава в това с кой излизам.Най-близките ми приятели са момчета и той започна да ми вдига скандали всеки път,в който те ме търсеха,докато вече не прекъснах всякакъв контакт с тях.Да ме ревнува от момчета - окей,но той започна да ревнува и от момичета,скара ме със всичките ми приятелки и дори ме отдалечи от семейството ми.При най-малкия проблем блъскаше разни неща,хвърляше,крещеше и отдаваше всичко на това,че много ме обичал и се страхувал да не ме загуби.Не ми допадаше поведението му,създаваше ми проблеми непрекъснато,но когато не беше ядосан се държеше толкова мило,че извинявах всяка негова постъпка.Веднъж една моя съученичка ме покани да отида с нея и брат й у тях да и аз се съгласих,вървяхме на там,когато той ми звънна,за да ми каже,че иска да се видим.Щом разбра,че отивам в дома на момче и за това му отказвам да се видим направо превъртя,започна да разпитва къде живеел и накрая,за да се успокои му казах,че ще ги оставя и ще изляза с него.Отидох у тях и той още от врата ме хвана за косата и започна да ми крещи в лицето,държа се агресивно,а после изведнъж започна да се извинява,аз направо си тръгнах.Мислех,че няма да мога да му простя и няколко дни изобщо не се чухме.След това той ми звъня да се видим и аз като някаква глупачка забравих всичко и се върнах при него.Той естествено пак започна да обяснява колко ме обичал,как не можел да живее без мен,кълнеше се,че никога не би ми посегнал отново.Естествено,посегна ми и то не веднъж.Не бих казала,че ме бие системно,но при тези негови изблици на ревност не веднъж ми е лепил шамари,стискал ме е и е оставял синини навскъде по тялото ми.После ми казва "Съжалявам,обичам те" и аз всичко му прощавам.Втълпяваше ми чувство на вина,казваше,че ме е ударил,защото аз съм му посягала.Наистина по време на скандалите и аз съм го удряла,така че вероятно имам вина,но той би могъл да се защити и без да ме удря.Също така много пъти ме е удрял без да съм му посягала аз.И така,дълго време не ми даваше да излизам,искаше подробно да му обяснявам какво,кога,къде и с кой правя всичко по цял ден,накара ме да си изтрия всички профили във социалните мрежи,проверяваше ми телефонните обаждания,абе пълен контрол.Забрани ми да нося поли,потници,да ходя по заведения,за разговор с момче пък да не говорим.Докато съм на училище искаше всяко междучасие да разговаряме по телефона.В един момент нямах никакво лично пространство,никакъв социален живот извън връзката ми с него,на всяко предложение на родителите ми да излезем или да пътуваме трябваше или да кажа "не" или да се подготвя да ги игнорирам през цялото време,за да говоря с него по телефона.Всеки ден се карахме,без изключение,всеки ден ме караше да плача без това да му прави каквото и да е впечатление.Винаги обръщаше вината срещу мен и ме манипулираше.А аз не можех да се разделя с него и мислех,че го обичам.Не знам какво се случи,но от около половин година вече не се чувствам така,нито се чувствам привлечена от него,нито чувствам,че го обичам,всяко негово действие ме дразни.Реших да се разделя с него,но всеки път щом му го кажа,той полудява,става агресивен отново,плаче,което ме кара да се чувствам ужасно виновна и не ме оставя на мира,докато в крайна сметка не се откажа.Вече нямам приятели,с които да споделя,а не мога да кажа на роднинте ми,защото знам,че ще ги разстроя ужасно и ме е страх,че ще си навлеча още повече проблеми.Същевременно не искам да го унижавам и както вече казах се чувствам много виновна,защото той пак повтаря колко ме обича и как не може без мен и макар че действията му ми показват обратното,не мога да спра да си мисля,че лошата съм аз,че той ме обича,а аз предпочитам приятели и купони пред него.Той самият всячески се опитва да ми втълпи,че аз съм лош човек и че аз съм виновна,че ме ревнува,защото съм курва,въпреки че не съм му изневерявала никога.Той обаче е много подозрителен,ако не искам секс ме обвинява,че съм спала с друг,че имам любовник,ако погледна друг - харесвам го.Непрекъснато твърди,че го лъжа,но истината е,че аз се страхувам прекалено много,за да наруша,която и да е от забраните му.Дори твърде много време ми трябваше да събера смелост,за да пиша тук,защото естествено го правя зад гърба му.Родителите ми са говорили с него,но той не уважава дори тях.Те не са съвсем наясно със ситуацията,не знаят,че ме е удрял и колко много неща ми забранява,но естествено не са сляпи да не видят,че нещата не са наред.
Съжалявам,че е толкова дълго,но ще съм благодарна на всеки,който го е прочел.Съзнавам,че моята гледна точка не е обективна и като цяло изкарва него виновен,но все пак - какво мислите вие?Аз ли съм лошата за това,че не ми е достатъчен само той?Поведението му нормално ли е?Как бих могла да постъпя,за да се разделя с него и да го накарам да ме остави на мира?Той знае къде живея и уча и се притеснявам,че няма да спре да ме тормози,а не мога да сменя училището и адреса си.