Здравейте , на 20 години съм момче , смея да твърдя ,че до този момент живота ми не бе никак лесен , но винаги съм се старал да се справям с положенията без да ми личи и да се оплаквам излишно.Приятелите ме знаят като изключително позитивен и усмихнат човек- шегаджия , но от известно време ми е много трудно да запазя тази усмивка на лицето си , постоянно се ровя из психологически сайтове ,за да си помогна. Баща ми и майка ми не са заедно , живея с майка ми , с баща ми имам също добри взаимотношения , гледам да се раздавам навсякъде , да се видя с баща ми , да не изпусна да изляза с приятели ,за да не се разсърдят (всъщност и аз не знам защо ) ,забелязах че колкото по дръпнато се държа-толкова по уважаван ще бъда ,но ЗАЩО?
Чувствам се крайно натоварен , не мога да си почина , как да се изолирам без да бия на очи , как да кажа на родителите си
без да ги обидя ,че тези семейни работи ми идват наистина в повече..