Цитирай Първоначално написано от druzilla Виж мнението
Не бях писала от ужасно много време във форума,но имам нужда от помощ,а не мога да споделя дори със сестра си това,през което преминавам.За това реших,че ще е най-добре да поискам странично мнение.
Та на въпроса : с приятелят ми сме заедно от почти 2 години.В началото всичко беше супер,той беше супер мил и забавен и аз мислех,че той е едва ли не идеалното момче.След няколко месеца,4-5 може би,той бавно започна да проявява признаци на ревност.Първо започна да иска да идва с мен на всички купони,нямах нищо против и дори когато започна да ми забранява да ходя,когато той не може да дойде с мен,не бях доволна,но го намирах за нормално.После започна да ме ограничава в това с кой излизам.Най-близките ми приятели са момчета и той започна да ми вдига скандали всеки път,в който те ме търсеха,докато вече не прекъснах всякакъв контакт с тях.Да ме ревнува от момчета - окей,но той започна да ревнува и от момичета,скара ме със всичките ми приятелки и дори ме отдалечи от семейството ми.При най-малкия проблем блъскаше разни неща,хвърляше,крещеше и отдаваше всичко на това,че много ме обичал и се страхувал да не ме загуби.Не ми допадаше поведението му,създаваше ми проблеми непрекъснато,но когато не беше ядосан се държеше толкова мило,че извинявах всяка негова постъпка.Веднъж една моя съученичка ме покани да отида с нея и брат й у тях да и аз се съгласих,вървяхме на там,когато той ми звънна,за да ми каже,че иска да се видим.Щом разбра,че отивам в дома на момче и за това му отказвам да се видим направо превъртя,започна да разпитва къде живеел и накрая,за да се успокои му казах,че ще ги оставя и ще изляза с него.Отидох у тях и той още от врата ме хвана за косата и започна да ми крещи в лицето,държа се агресивно,а после изведнъж започна да се извинява,аз направо си тръгнах.Мислех,че няма да мога да му простя и няколко дни изобщо не се чухме.След това той ми звъня да се видим и аз като някаква глупачка забравих всичко и се върнах при него.Той естествено пак започна да обяснява колко ме обичал,как не можел да живее без мен,кълнеше се,че никога не би ми посегнал отново.Естествено,посегна ми и то не веднъж.Не бих казала,че ме бие системно,но при тези негови изблици на ревност не веднъж ми е лепил шамари,стискал ме е и е оставял синини навскъде по тялото ми.После ми казва "Съжалявам,обичам те" и аз всичко му прощавам.Втълпяваше ми чувство на вина,казваше,че ме е ударил,защото аз съм му посягала.Наистина по време на скандалите и аз съм го удряла,така че вероятно имам вина,но той би могъл да се защити и без да ме удря.Също така много пъти ме е удрял без да съм му посягала аз.
Удебелила съм нещата, които аз лично виждам като отчитам като твои грешки.
За решение на проблема не може да се говори, нещата са минали всякакви граници. Не смятам, че на тази възраст си струва години инвестиция в него, за да му помогнеш да израсте този период или на се промени.

Смени си номера, говори с родителите си и ги предупреди, защото такива хора често се обръщат към тях - или ще дойде да ги занимава и убеждава как е добър за теб, или ще ти крещи под прозореца и ще те причаква, но бъди подготвена. Когато късате, опитай се да сте навън, говори спокойно, не го изкарвай виновен, кажи му, че просто не мислиш, че си пасвате, че не си щастлива и че не мислиш, че любовта е достатъчен мотив да сте заедно. Не плачи, не ставай емоционална и не се поддавай на неговата емоционалност, обяснения в любов, заплахи и т.н.