- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Ще публикувам разни неща и всеки друг може да го прави.
Ще дискутираме.
ПП: Темата НЕ е за "вечния" спор атеисти vs. вярващи.
Последно редактирано от defender : 08-11-2015 на 15:57
"Странно защо се пренебрегват очевидни факти? Във всеки учебник по история пише, че България става държава и получава международно признание в момента, в който свети княз Борис-Михаил Покръстител с целия си народ приема светата православна вяра. Същевременно няма утвърден учен историк, а и просветен българин, който в своите професионални или любителски дирения из страниците на историята да не се е натъкнал на факта, че двата пъти, в които българската държава е изчезвала от политическата карта на света, това е било предшествано от периоди на безпределно шестване из народа на всевъзможни ереси. Малко преди края си тя е била заливана от пълчища лъжепророци и разпространители на налудни учения, объркващи народа и водещи го до униние и духовен ступор. В такава среда ликвидирането на държавността е било само технически въпрос.
Натрапчиво е усещането, че днешната ситуация, в която се намират обществото и държавата ни, удивително напомня на ситуацията, в която се е намирала България веднъж в края на X и втори път в края на XIV век."
В дневника не става диспут.
По времето на хан/княз Борис I не са правели разлика между Католицизъм и Православие. Двете църкви официално се разделят почти 200 години по- късно.
Дори и да е съществувало разделение същината на въпроса е приемането на Християнството, а не приемането на определен негов клон.
Последно редактирано от defender : 08-11-2015 на 16:37
Айде глупости ся много си негативен. Отричане на предания и легенди - да, защото в края на краищата литература учим от началните класове, а религията е точно това - с единствената разлика - сляпо доверие и издигане на героите от тези творби в култ. Това не е деструктивно, всяко излизане отвъд черупката на приетите норми е крачка напред към малко по-интелигентна среда, която разсъждава out of the box. Което не значи директно умопомрачителни депресии, невярващи в нищо и никой, по-скоро разумни хора.
Defender, ти не искаш да възприемеш някаква различна идея освен твоята муха в главата, която ти е блокирала центъра за разумно мислене.
Зависи в кво вярваш, а ти си избрал християнска митология.
Вредя ли на някой с поведението си, също съм адекватен като гражданин, както и като член на семейството си и като приятел на приятелите си, живея си нормално. Тогава какъв е проблема, значи тая "митология" си е много готина, нормална и реална.
Всяко нещо в природата има граници за да съществува и за да не се слива с другото.
Чувал съм, че човек дето нямал граници е психопат или пък е просто нищо, само нищото няма граници, хихи, ама не се знае де..
Ти имаш ли граници, какви?
демек, покажи си границите, хихи
Границата е незнанието а отвъд нея има въображение. Пък въображението си е знание ама по-хубаво.
би било поне малко безпринципно да се представя религия, която винаги е била наричана от своите последователи "православие", ако тя не предоставя възможност на онези, на които е представяна, да потвърждават кое е право и кое не, затова ако отново си решил да налагаш тази твоя религия, по-добре вземи та се ограмоти по въпроса в случай че още не си, а не бързай да казваш: хей хора, това е православието, ако искаш го приемай, ако ли не, то няма да те приеме..., например ако някой ти каже, че 1+1=4 е съвсем правилна аритметика, или че нещо непонятно/не съвсем понятно за теб е правилно/праведно/свето, ще се съгласиш ли (с него)?!
знание: факти /тук е границата/ знание: фактите, които претърпяват промяна;
Ми вяра? Зависи тия извадки от въображение (розови понита с черни криле=мисли) дали в тях се налива солидно количество - О ТОВА НЯКЪДЕ ГО ИМА, и ще го открия.
Ми има го ама неодушевено, под формата на играчка, фигурка и тн.
Където пак се връщаме към предполагане, което направо си хвърчи в частта с фактите, само че възможни.