- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Добре де, суровата външна дисциплина по какъв начин води до дисциплина отвътре на едно дете. По-скоро не води ли това дете до потиснатост, че никой не се съобразява с чувствата и желанията му, а само го командори? И то едва ли не почва мисли, че неговото мнение няма никакво значение и като възрастен най-вероятно ще му повлия.
Е как си му идва отвътре, нали преди си казвал, че едно дете, като се роди първото нещо, което става е по дефолт да почне да му се развива егото, а сега казваш, че отвътре му било да се самовглабява. Това самовглъбяване не идва ли на по-късен етап, когато човек надрасне егото.
Не съм напълно сигурен в това, че кръвта е преди средата. Не гледаш ли какво прави елита с нас и как ни променя. Вече една година ни наложиха да живеем с маски и локдауни и хората почват да свикват към новото нормално.
Също живеейки в среда на комунизъм за 45 години, това не промени ли нравът на хората, независимо от кръвта им.
Както един бейховиорист беше казал (но му забравих името): "Дайте ми едно дете и ще направя от него какъвто човек си поискам." - или нещо такова беше казал.
Последно редактирано от defender : 02-16-2021 на 13:06
"Знаете ли по какво се различават светските от духовните люде? Светските гледат да е чист дворът им. Не ги интересува дали вътре в дома им има боклуци. Изчистват двора и хвърлят боклуците вътре в къщата!
Казват си: “Другите гледат двора, вкъщи не виждат”. Т.е. нека имам мръсотии в себе си, но не и вън! Желаят другите да ги хвалят. Докато духовните хора гледат домът да е чист отвътре. Не ги е грижа какво ще кажат хората." - Паисий Светогорец
Доктор, според тебе има ли корелация, че колкото човек е пристрастен към материалното и отдаден на земни удоволствия, толкова повече му се увеличава страхът от смъртта? Това го пиша в отговор на Ницше, който едва ли не заклеймява християнската аскеза.
Корелация да, но не и каузалност. Въпроса със страха от смъртта стои не толкова в самата смърт, нито дори в самото умиране, макар умирането да е инстинктивно нежелателно. Страха от смъртта идва от концепцията за смърт и неизбежното осъзнаване за смъртта на Егото, това е истинския източник на страха. Все пак, смъртта е казано иначе изгубване на живота, а кои може да се страхува от изгубването на живота, освен този, които панически се е вграбчил в него, търсеики смисъл, цел и ценност? И тук вече идва момента на материалното и удоволствието, като естествена функция и ценност на живия организъм, за което егото се закача и търси себе си в него. Но това с нищо с нищ не се различава от другите идентификации на Аз-а, нематериалните, тези изцяло в света на идеите. Така че отговора на въпроса ти е, страхува се от смъртта само онзи които има какво да загуби, дали е материално и чисто сетивно, или е нещо отвъд това, някаква друга загуба от свръхсетивен характер, това е без значение. Точно затова смъртта на Егото е символична, тя е да осъзнаеш че няма какво да загубиш, понеже не си имал нищо от самото начало, и всичко е било просто вечния сън на Аз-а. А самата физическа смърт е едно болезнено напомняне за това че този сън така или иначе ще свърши - нещо повече, не самия сън ще свърши, а и цялото сънуване изобщо. Тя е като треска забита в ума на сънуващия, поставяща състоянието на Аз-а в перманентна невроза, все караща го да сънува за нещо повече - дали в материални придобивки, дали в сетивност и наслада, дали в социална валидация, слава и успех, или в свръхсетивното и Господ - това е без значение, стига да има някакъв обект на идеализация, в която Аз-а да проектира себе си за целите на сънуването.
Последно редактирано от Knispel666 : 02-27-2021 на 21:27
Добре де, тъй като това какво става след смъртта, никой не знае със сигурност и в голяма степен е въпрос на вяра, то ако след смъртта те чака някакво състояние на непоносимо страдание, ето че тогава, дори и нищо материално да нямаш в този свят, то пак има какво да губиш след смъртта? Не те ли е страх при мисълта, че има такава възможност след смъртта да те очаква именно това?
Еми точно в това се състои критиката на Ницше, че имаш воля, тук, сега, в този живот, дадена по дефолт, с възможност да се проявява по всевъзможни начини, и тя се проявява независимо от всичко, предвид че човека е живо същество, без значение дали е осъзната или неосъзната, дали е насочена или изцяло инстинктивна. А християнската воля е насочена към отвъдното, нематериалното, към нещо което не е сега, тук и в този живот. Нещо повече - християнството отрича всичко земно като преходно и дори греховно и просто стъпало към отвъдното. Тоест християнската воля се отрича тъкмо от онова от което произхожда, понеже волята винаги е тук е сега, тя е квинтесенцията на живото, искащото, борещото се , а не на мъртвото и статичното т.е. на вечното. Затова Ницше казва че християнството е анти-човешко. А историята с непоносимото страдание е само допълнение на историята с вечното блаженство, което само подсказва къде са корените на тази история и защо се пласира толкова добре, а именно защото отразява волята на живото същество, което чувства, желае и обича, тук и сега, в света на материалното, а не в отвъдното.
Ама това не е конспиративна теория, просто наистина има възможност след смъртта да ни очаква точно това, а именно вечно, непоносимо страдание. Как се справяш с това, егото ти едва иска след смъртта да го очаква точно това. За него ще е по-добре след смъртта да се превърне в едно нищо, отколкото да изпитва непоносимо страдание, без възможност за спасение от него. Ако не приемеш, че след смъртта те чака именно това, то тогава това не е ли пак проява на егото, което се опитва да избяга от тази възможност в някаква друга по приемлива за него възможност в която да съществува - например, че се превръща неусетно и безболезнено в нищо.
Добре, да предположим, че ти нямаш никакъв обект на идеализация и оттам нямаш Аз, то тогава, като убиеш Азът, какво точно остава от теб, какво точно си ти самия без Азът?
Последно редактирано от defender : 02-27-2021 на 23:17
Естествено че е конспиративна теория, даже по лошо - в конспиративната теория поне има смисъл, мотив предполагащ ситуация в този свят, а това е теория за отвъдното, където изобщо не можеш нито да докажеш, нито дори да спекулираш какво има понеже всичко там, каквото и да е и ако изобщо има нещо, то няма нищо общо с това в този свят.
Има възможност като умреш да се окажеш заключен в стая с телевизор на които се въртят всичките сезони на дързост и красота. И докато това със сигурност би било форма на мъчение за мен, то не значи че в този живот, които е единственото дадено ми сега, следва да се подготвям за такава вечност. Понеже говориш че е възможно, статистически шанса е същия като този с християнския ад.
Съществува като нищо? Интересно как.
Не става дума за убиване на Аз-а, понеже и убиеца също е Аз. Няма кои да убиеш, защото тои никога не е съществувал. Няма какво да загубиш, понеже не си имал нищо поначало. Въпроса ти се свежда до - кои е правилния и истинския Аз или кои е правилния и истинския сън? Не усещаш ли колко е безсмислен тоя въпрос?
Последно редактирано от Knispel666 : 02-27-2021 на 23:40
Ами твоят сън на твоето Его е да забравиш себе си, чрез медитация, но това забравяне също е вид проява на желанието на егото в зоната му на комфорт да съществува по някакъв начин (това е начин егото да си мисли, че съществува, като неего, но това всъщност пак е его).
Единственото антиего състояние е да очакваш, че след смъртта те очаква това, което егото най-много не иска, а именно да чувства непоносимо страдание без надежда и възможност за спасение - това е единствения антидот на егото.
Написал си една камара глупости в които дори не смятам че вярваш, а просто защото трябваше да скалъпиш нещо като отговор. Това нито ме впечатлява, нито на теб ти върши каквато и да е работа. Така или иначе, не те карам да вярваш в каквото и да е, просто като ми задаваш въпроси, очаквах че е защото ти е интересно, не защото искаш непременно да напишеш противоположното на това което казвам, при това без дори да си помислил върху въпросите достатъчно, а просто колкото да не останеш назад.
Просто не мога да схвана как ти побеждаваш егото и излизаш от примката му.
ПП: Както се вижда егото може да се трансформира и възкръсне от всичко. Ти му отрежеш едната глава, мислиш си, че си го убил, а на нейно място порастват още две.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 00:43
Добре казано, но да си мислиш, че Азът не съществува, защото никога не е съществувал, също е проява на Его. Както и да е, сигурен съм, че ти нямаш начин да се справиш с егото си, то винаги възкръсва от всичко, просто с видоизменен начин на проявление, често неосъзнат. С твоите доводи срещу егото не го унищожаваш, а само превръщаш неговото съществуване в тебе от съзнателно в несъзнателно.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 01:26
Проблема не е в егото - Аз-ът е просто волята за власт, която придобива очертания и форма, като интенционалност, като субект на действие и мотив. "Аз съм" означава преди всичко "Аз искам". Проблема е повече в концепцията за Аз, която е илюзия, понеже в момент на пълно блаженство и момент на тотално страдание, човек все смята себе си за Аз, докато двете състояния качествено нямат нищо общо. Този момент на статичния Аз работи чисто концептуално, но пък волята сама по себле си е динамична и проблема идва когато хората деиствително започнат да си вярват че има такова нещо като Аз, което е постоянно, което е нещо повече от сумата на техните преживявания. Така в човек могат да присъстват две или повече проявления на волята, две различни сили, които да са противоположни, но концепцията за Аз трябва да изтласка една от двете - понеже човек не може да е гладен и сит едновременно(примерно). Отделно Аз има друг, по-висш смисъл, но тънко доловим, които е именно постоянното и неизменното, но този смисъл е далеч по-различен от смисъла, които влагат повечето хора. Този смисъл не е социалната конструкция на Аз-а, а е изцяло личен, самосъзнателен. Често обаче хората смесват двете и ги припокриват едно с друго, и в това е смисъла на социалната интеграция и възпитанието, подчиняването на личната воля в социалната единица. Само че тази социална единица е обречена от самото начало да е в постоянно противоречие с първоизточниците си, сиреч с волята, защото не може концептуално да обедини всичките елементи и сили в себе си. Така че " побеждаването" на Аз-а нито е възможно, нито има нужда от него - волята и съзнанието предхождат всяка концепция за Аз. Аз-ът е просто сянката на волята, осветена от светлината на съзнанието. Човек просто следва да е съзнателен и в потока на волята си, защото чрез съзнанието може да насочва волята накъдето пожелае, вместо да е неин несъзнателен посредник.
Искаш да кажеш, че истинското Аз е динамичното ти Аз, а лъжливото Аз е статичното Аз и проблема е в това, когато истинското Аз бъде припозната в статичното Аз (демек стереотипите на които робуваме).
Добре, но когато волята за власт („Аз искам“) се насочи към това, което иска за да го осъществи, то точно в този момент тя се идентифицира с това, което иска и започва да спазва неговите писани или неписани правила за да получи желаното – ето това отново е его, което се припознава и идентифицирало с обекта на своите желания. А това припознаване и идентификация се извършва в самия процес на осъществяването на това, което иска волята за власт - така че не е задължително егото да произлиза само от статичното Аз, то може да произлиза и в самия процес на осъществяването на желанието на динамичното Аз.
Само че християнството вярва, че когато човек умре, той вече там не може да се идентифицира с обекта на своите желания, това е възможно само докато човек е на земята във физическо тяло и ако тук волята ти за власт не е пожелала и оттам не се е идентифицира в Бога, то след смъртта остава завинаги отделена от Него.
Така че, ако иска човек да се спаси, той трябва да си изгради още тук идентификация, статично Аз в Бога, а не с този свят, и оттам този свят трябва да го пречупи през Него. Волята ти за власт трябва да търси своето динамично развитие във вечното усъвършенстване и полза в Бог, а другото да остане второстепенно, а когато Бог е второстепенен или е производно на идентификацията на стремежа на динамичното Аз в нещо друго, тогава лошо.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 14:15
Ето затова докторе трудно ще си хванеш сериозно гадже, защото жените искат мъж с принципи, на които държи и е уверен в тях (защото това един вид сила на волята му), а ти си мениш принципите и като един "агент Смит" приемаш формата на обекта, който пожелаеш. И така гаджето ти всеки момент може да бъде изоставена от тебе, защото не знае на къде ще ти избият желанията и оттам каква нова форма и принципи ще приемеш.
Ти си мек, като тесто, а жената иска да види, че има в ръце нещо твърдо, а ти се плъзгаш, като душевен глист.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 14:31
Само дето за усъвършенстване в този живот не ти е нужен Бог, и това е критиката на Ницше - че християнина твърде много се е отдал на усъвършенстването в свръхсетивното, дотолкова че живота му тук е останал като второстепенен. Аз знам за този живот тук, за друг не знам. Ако ти искаш да се усъвършенстваш за целите на нещо измислено и нереално, прав ти път. Но за мен това е равносилно на да си изгориш къщата, защото вярваш че утре ще спечелиш от лотарията и ще си купиш имение.
Плъзгам се не в желанията си към жените, а в мисълта, защото там са заложени много капани, и е полезно човек да е хлъзгав. А ако нямам приятелка то е точно защото не съм хлъзгав в принципите си. Твърдостта в действията е добродетел, но твърдостта в мисленето се нарича тесногръдие. Струва ми се че на теб ти липсва тъкмо първото.
Говорим за твърдост в принципите, в които вярваш, а твърдостта в принципите и оттам в мислите, определя твърдостта в действията ти. Не може да имаш твърдост в действията без преди това да имаш твърдост в мислите.
Твърдостта в принципите се нарича увереност, а не тесногръдие. Може би, когато не се развиваш в това което вярваш, а седиш на едно място и се инатиш, тогава е тесногръдие, но когато си мениш, като цяло това, в което вярваш според обстоятелства то по-скоро е неувереност и страх.
Какъв точно мъжкар си дето тръгваш на път към някаква цел, ама насред пътя през два часа си мениш мислите и мнението според промяната на вятъра, облаците и наклона на шосето ве и бързо се отказваш от това, в което вярваш?
Ми, че ти ако нямаш за какво да умреш, то ти няма и за какво да живееш. Такъв живот в самия си корен е по-скоро болестно състояние, тва не е живот, камо ли свобода. Ти значи изобщо не знаеш какво е свобода, а пак си живееш в някакви илюзии за свобода, с които да се самоуспокояваш, че си готин.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 16:35
Относно отношението между свръхсетивното и сетивно в живота на християнина на Ницше му отговарям така: "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде " (Мат. 6:33), колкото и когато е нужно.
Разбираш ли докторче, когато следваш истината, истината ти дава всичко, което трябва, без да е нужно да ставаш роб на света и да си играеш на илюзии за свобода. Лъжеученията правят точно това със своята лъжлива духовност, създават илюзии за свобода, докато си роб на света.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 17:19
Ама ти си мислиш че философията ми е да се направя на мъжкар ли ве? Аахаххахаха
Толкова високопарни думи и претенция за дискусия, а всичко си проличава че е една огромна комплексарщина от твоя страна. Толкова ли си несигурен в себе си? Мамка му дефенди, всеки път се убеждавам че си краен аутист и абсолютен загубеняк. Каквато и истина да ти се поднесе, ти трябва задължително да се изсереш отгоре - "Ама не видиш ли твоето било пак проявление на Егото, само мойто не било Его. ". Прави каквото знаеш и каквото искаш, но не виждам защо вече толкова години трябва да изпадаш в едни и същи инфантилни филми. Порасни малко преди да говориш за твърдост на принципи и неща които знаеш само в книжките. Просто не мога да те взема на сериозно на тоя етап.
Че ти не "сереш" ли върху моята истина ве - нали в това е смисъла ти търсиш слаби места в моята истина, аз в твоята.
Аз не сравнявам тебе и мене, като мъжкарски качества, или за да се изтъквам над тебе, като мъжкар, а говоря за мъжкарството по принцип ве. Пък аз дали съм такъв е съвсем друга тема. Но ето, че пак се жегна, без изобщо да съм имал предвид това, в което ме нападаш. Пък знам, ли може и да си прав, може и да имам комплекс, какво лошо има, комплексите са за да се осъзнават и лекуват точно в такива дискусии.
По принцип повечето хора носят доста комплекси още от детството, кво да не съм казвал, че съм перфектен.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 20:04
Между другото твоята философия (от последната ти версия) е изключително рационална от чисто материална гледна точка, а уж казваше, че не си пълен материалист.
Само дето аз подходих изцяло с целта да ти обясня, като на някои които иска да научи нещо и е готов да слуша, а твоето беше просто за целта да се изтропаш отгоре.
"Ти си мек, като тесто, а жената иска да види, че има в ръце нещо твърдо, а ти се плъзгаш, като душевен глист. "
Май ти си този които се плъзга, как мислиш? Като посочваш нещо негативно за някои, следва поне самия ти да не си такъв
Ми лекувай се ве, ама колко време вече мина, всеки път като се припознаеш в нещо написано от мен за християнството, се чувстваш персонално нападнат и изпитваш нужда да се защитиш, като почваш да пишеш глупости, дегизирани като аргументи, и ако аргументите не минат, се почва едно мерене на пишки и комплексарщина. Аз не съм влязал тук нито за да те нападам, нито да ти решавам проблемите. Искаше да знаеш за критиката на Ницше - казах ти. Като имаш проблем, решавай си го. Като искаш да говориш по даден въпрос, абстрахирай се от проблемите си, в противен случаи веднага си личи че дискусията не ти е основен приоритет.
Ама ти като обясняваш, за да обясниш това, което искаш да кажеш много често се изтропваш негативно върху религията ве - Бог това, Бог онова, християните вярвали щото били такива или онакива и тем подобни. Ми нормално, не съм очаквал от тебе да ми постелиш червен килим, напълно ми е ясно, че между светското и християнското не може да има пресечна точка на приятелство - "защото плътското мъдруване е вражда против Бога: на закона Божий то се не покорява, нито пък може." (Рим 8:7)
Ми нали ти сам каза, че си мениш ценностите според желанията на волята и динамичното си Аз, като се отърсваш от статичното ти Аз. - Смисълът на това, което съм казал е същия, но просто изречен по различен начин и отнесен за различна ситуация (в случая с жените). И човека се засегна, от какво се засягаш ве, от себе си ли, от своите си думи ли, но казани по малко по различен начин и в различна ситуация.
Докторче, много тегав стана нещо изведнъж ве, много тегав стана разговора, явно съм те нацелил много сполучливо в някой аспект от философията ти и веднага пусна отровни сокове, като настъпена змия.
Последно редактирано от defender : 03-01-2021 на 11:57