
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Няма начин да изследваш и представиш доказателства за нещо, което не съществува. По същия начин няма как да си съзнателен в състояние на безсъзнание. То дори и не е състояние, а липса на състояние, така както нищото не е нещо, а липса на нещо изобщо. Липсата на доказателство за състояние на нищо, не е доказателство за състояние на нещо. Ти току що направи това което в математиката е равносилно на това да разделиш число на нула.
Съзнанието всъщност е като нищото. Понеже нищото е по-голямо от всяко нещо, а нищото съдържа всичко и може да бъде всяко нещо. Така и съзнанието е едно голямо нищо, а всяка мисъл, емоция и спомен се съдържа в него и то може да бъде всяко едно от тях в даден момент. Този даден момент е именно потока на съзнанието, затова и съзнанието може да бъде само тук и сега. То е суперпозиция от всичко което някога е било и някога ще бъде, кондензирано в една точка. И тъкмо затова, егото, като образ на съзнанието е само илюзия, понеже е фиксирана позиция.
Последно редактирано от DerStuermer : 10-06-2019 на 13:06
Това звучи точно, като: "Няма начин да изследваш и представиш материални доказателства, че Бог съществува, защото Той не съществува, като материално същество, а като Дух".
Така е докторче, ти си не по-малка религиозна откачалка от мен. Само дето християните имаме и материални доказателства и свидетелства за Иисус, а ти нямаш такива за състоянието на "нищо". Колко жалки атеисти.
Последно редактирано от defender : 10-06-2019 на 12:59
Докторче помисли си този твой стремеж да се изпразниш от този свят не е ли всъщност твоя вроден стремеж към Бога. Който е Духовно същество и не е от този свят.
Но за да се изпразниш от този свят, то не става с логиката на този свят(защото така пак се изпълваш с него), а става само с вяра?
"защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери"
(Мат. 16:25)
Именно това, че още много преди Християнството. И всички други религии с течение на хилядолетията са се обединявали под общи основи за търсенето на смисъла, начините, средствата в ученията и тнт. И всяка идея, философско обяснение са се привнасяли на верчески представи, защото не са можели да бъдат обяснени и показани в цялост. И щото няма осъзнато на словоизлияния. И това, за да не потъва изгубения човек в мрака. В макар че най хубавото след смъртта е мрака и тишината. И на гробището се пази тишина.
Последно редактирано от golemiq_korab_minava : 10-06-2019 на 15:43
Значи за тебе реалността е човек задължително да потъне в мрака? Ами желанието ти ще бъде изпълнено, в ада ще бъде най-големия мрак не само физическа, но и духовен мрак (всъщност адът е сбъдване на човешките страхове в пълнота, защото човекът сам си ги сбъднал).
Човекът не е създаден за мрак, защото мрака го разболява и физически и психическо. Тоест същността на човека от друго тесто е създадена. Който приеме мрака за неизбежна своя реалност той е мазохист. Ако мислиш, че мазохизма е реалността, ми тогава приятен ти живот.
ПП: За мен такъв човек е изкуствено програмиран.
Последно редактирано от defender : 10-06-2019 на 15:55
Прочети още няколко пъти преди както обикновено да привнасяли разни елементи. Никой не ти говори, че целта е живот в мрака, а само защо възникват вродените желания човешкото съзнание да вярва, да се организира в социум и да еволюира борейки се именно с този мрак, трагедии. Война на физическо и на съзнателно ниво.
А за мрака след смъртта. Това е рай. Безтегловност. Липса на съзнание. В усет за време...
Брей, какви са тия съчинения какво ще е след смъртта. Защо мислиш, че състоянието ти след смъртта няма да има никаква връзка с това, което си бил тук. Все едно всички, което си преживял, извършил в този живот и се е натрупало в тебе ще изчезне, като фокус и вълшебство.
Ми не мрака след смъртта е мрак. Състоянието ти след смъртта ще бъде проекция на това, което си си надробил тук. Ако тук си станал син на мракът, там няма да стенеш син на светлината. Това е много по-реално и зряло за това, което ще стане след смъртта. А ти сякаш гледаш на смъртта, като бягство от света и себе си.
Последно редактирано от defender : 10-06-2019 на 16:14
"Брат ми стана православен монах, 2-3 пъти се срещах с него. Той никога не ми казваше, че съм на погрешен път. Просто казваше: „Трябва да се грижим за духовния, а не за външния живот, за душите си.“ С времето у мен се породиха съмнения в практикуването на Дзен. Дзен е изкуство да превъзмогнеш себе си. Разбрах, че без външна помощ (не от страна на учителя), Егото не може да излекува само себе си, защото его срещу его… Усещах противоречие – как мога да превъзмогна егото си като практикувам чрез него. Разбрах, че съм ограничен, че възможността да стана свободен човек е илюзия."
Е как така да се грижим само за душите си, а не за материалните си тела? Няма как една душа да е здрава когато тялото е болно и обратно - тялото да е в добро състояние, когато душата не е. Тази връзка е пряка. Ключът към здравата душа е задоволено тяло и така много-по лесно и естествено постигаш хармоние между двете. Християните пренебрегват материалната страна и още повече се отдалечават от истинската си цел и тези хора стават нестабилни, болни и пълни с грях.
Дзен е изкуство, постигане на хармония и вид медитация. Всичко си е теб, само се научи как да го използваш, не е адекватно да зависиш от външно лице за постигане на вътрешен мир. Обръщаш се към по-опитните за опит,но не и за духовно здраве, защото те няма как да ти помогнат,ако ти не си помогнеш.
Истината е,че всеки човек е роден свободен, ограниченията са от обществото. Най-голямото ограничение за човека са хората, без значение за материално,духовно,морално или каквото и да е било ограничение..
Настройваш външния си живот да е според вътрешния, а не заради външния живот да изнасилваш вътрешния.
Човек побеждава егото не чрез ума, а чрез вярата. Всяка победа на егото чрез ума е всъщност ново възкресение на егото. Егото се побеждава само чрез смирение на ума в Бога. Вярата е вид смирение на ума. Егото не понася вярата, това за него са изпуснати ползи според логиката на ума. Егото се гнуси от Бога, защото вижда в Него своята смърт.
Последно редактирано от defender : 10-07-2019 на 15:18
Съжалявам, че убивам разбиранията ти, но не можем да променяме света така, какво ни харесва в главите ни. Това, че се чувстваш изнасилен, и духът ти не намира покой, заради реалността, не значи че попринцип е така. Под вътрешен живот се разбира емоционално възприемане на околността, духът си съществува.
Вярата манипулира хората. Вярата е смирение пред кого? Хората са създали образа на Бог, а не обратното. Аз отказвам за обърна другата буза и да остана в милост на друг човек! Ако някой ти удари бузата, удряш и неговата, защото това е закона на съществуването, оцеляването, природата и самосъхранението. Това го пише в Лавейската Библия. Но за жалост това е силата в природата, от която толкова християните мразят и се страхуват.
Какво различава атеисткото мислене от машинното мислене?
Атеистите материалистични биороботи ли са или творци?
Ако някой има отговор, нека каже? Мерси!
Защо не вярваш, че може да ми е зашил шамар от чиста простотия? И аз не го удрям, защото ми е "накърнил достойнство" ами защото е посегнал на живота ми и аз естествено се защитавам. Ако изпадна в жалба за милост той ще ме пребие след като ми е посегнал веждъж. Така работят хората. Как може някой да се почувства жертва след като не съм му направила нищо? Не може!
По принцип до по-големи телесни поврeди и смърт се стига, когато двамата се счепкате яко.
Освен това някой човек ей така да те нападне от нищо да те убива, много рядко. Разбира се в такива случаи самозащитата не нещо лошо, но по често това не става от самозащита, а от чувство за отмъщение.
Каква жалба за милост, ве, ми кажи му примерно: "ей човек недей да си толкова прост, че да налиташ на бой, ве".![]()
Последно редактирано от defender : 10-07-2019 на 17:09
Приемаш нещата прекалено буквално. Това със улицата е правило, не конкретен случай. Пък и нека да сме честни - християните мразят сатанистите и им преписват всичко, което не могат да си го обяснят, и от което се страхуват. Целия свят знае стереотипи, и нямаше да сте толкова известни ,ако нямаше на кого да плюете и да насилвате народите години назад да се кръстят. Имате и ужасни двойни стандарти, които са истинска гибел. Няма значение, не искам да повдигам този вечен спор, аз се отказвам да пиша повече.
Може ли да си споделя двете стинки? Мисля че имам удовлетворяващ отговор на затворения кръг.
Говорим за духовното удоволствие. Човек следва да се стреми към духовно удоволствие, а не към телесни удоволствия.
Въпросът е, че двете вървят заедно до един момент. От този момент нататък, телесното удоволствие спира да удовлетворява и вместо това започва да изгражда зависимост, изцяло в ущърб на духовното удовлетворение.
То само си казва, защото пътищата към духовно удоволствие отначало са телесни (докато човек усеща, че чрез тялото си научава повече за света), а след това вече не (когато човек започва да усеща, че трябва да пожертва себе си, за да получи духовно удоволствие). Затова и дефендъра и Фъзи са прави едновременно (в случая).
Но винаги идва време, когато телесното трябва да се пожертва. Говорим за доброволен акт и преследван резултат.
(Да перефразирам, сатанизмът е ограничен в това, че възприема физическото оцеляване на всяка цена. И понеже винаги идва време дадено нещо да се превъзмогне, за да продължи напред, сатанистът трябва да осъзнае, че цената на оцеляването не е безгранична и има по-ценни неща от това.)
Или сещам се друго онагледяване...
Всички деца строят пясъчни замъци по морето, за да ги разрушат. Нима има някакъв кеф в това да си правиш замък цял следобед и да го оставиш така? За какво? Нали веднага ще дойде друго дете като си тръгнеш и ще ти открадне кефа!
Не. Първо строиш, инвестираш, градиш... И накрая трябва да го похарчиш. Да дойдат армиите, да направиш война и да си го събориш малко по малко с кеф.
И човек живее по същия начин, за да задоволи безсмъртната си душа. Първо гради себе си. Но след това трябва да се похарчи в нещо, което си заслужава саможертвата. Иначе, ако не се похарчиш, излиза, че цял живот не си разполагал със себе си.
Затова животът е от огромно значение - това е да трупаш стойност. Накрая смъртта осмисля всичко - къде да пожертваш всичко, което си изградил (във вътрешния си свят), за каква кауза. Ако си водил труден живот и си постигнал много на цената на усилия, смъртта ти ще е по-зрелищна, отколкото ако цял живот си водил невзрачен живот... тогава смъртта ти ще е незабелязана.
Този разговор приключи вчера, преди да си го видял, защо се буташ между шамарите? Кой те е питал за ефтиното ти философско мнение? Ти не даваш "удовлетворяващ" отговор, понеже никой няма да ти чете есетата първоначално! Второ ние говорим за разбирането на сатанизма и християнството, какви са тези нежелани философии на едро които пишеш? Върви и си пиши в темата "Упътване към ИЗХОДА" там никой няма да притесняваш и всеки, който го интересува ще го прочете.
Фъзи, аз в този форум до сега не съм виждал някой да си има и бегла идея що е то сатанизъм, така че... едва ли знаете за какво говорите и без това. Дефендър поне е ясно какво защитава.
А и, аз си мисля, че както като всеки чете каквото го интересува в дадена тема, така ще го прави и тук, нали така?
Иначе ако питаш какво правя тук, ми сега съм решил, сега съм влязъл да пиша. Просто е =)
Последно редактирано от hecu2 : 10-08-2019 на 10:41
Аз защитавам Лавейската библия, където се обяснява кратко,ясно и точно що е сатанизма. Предполагам че като чуеш сатанизъм си представяш ритуали, пентаграми, молене на Дявола, кози и т.н, което е различно нещо и е следване на Дявола. Ритуалите и убийствата за сектите.
Мен ме дразни как се бръкна от нищото и взе да приказваш за смисъла на живота да правиш теми и да се обаждаш навсякъде.
И ти ли много предполагаш, като TrollFactory? Без да предполагам, на база това което съм прочело от вас във форума, виждам, че сте запознати с комерс-сатанизма. Нещо, което е също толкова далеч от истината, колкото и цирковете и костюмите на Лавей.
Няма да разводнявам темата повече (защото темата е за православието всъщност). Но проследи, ако искаш, идеята, че масовият сатанист не осъзнава, че всъщност е религиозен и че всъщност е сатанист. Обикновеният, масов сатанист си мисли, че не вярва в нищо, че не е религиозен, че никога не е чувал нищо за сатанизма и че няма нищо общо с такива неща. Защото това е религията на заблудата и невежеството - самата й идея е, да не си наясно, че се числиш към нея. Ако никога не сте чували за това... значи знаете само каквото се продава в Хеликон.