Отговор в тема
Ми не ве, просто ти изигравам умишлен театър за да те пробвам, как ще реагираш, тъй като знам, че си господар на себе си и ми е чудно такъв израснал над обществото човек, като тебе, какво ли ще направи.Първоначално написано от Knispel666
Последно редактирано от defender : 10-17-2019 на 13:47
А не са ли? И все пак, дори по-жалки остават тези, на фона на които изпъкват тарторите, демек балъците.
Е добре де тия дето изпъкват в обществото на цената на всичко, стъпвайки и унижавайки другите не са по-големите комплексари?
„Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него ” (Притч. 20:7).
А, какъв Бог бе човече ти изкукурига ли, "откачалка" вярваща. Бог е само за малките деца ве.
От малък в семейството ти са ти промили мозъка с Бог.
Еййй, не се научиха да четат тия вярващи ве.
В средновековието ли живееш, 21 век сме.
Що вярваш в Бог, а не вярваш в еднорози.
Последно редактирано от defender : 10-17-2019 на 22:19
Аз в какво "вярвам" е сложно =p А и никой в този форум не би си дал зор да го прочете. Така че "Бог" ме устройва идеално.
Иначе... "вярвам" в Квантовата холограма, на Едгар Мичъл.
Едгар Мичъл е шестият човек, стъпил на Луната. Както е любопитно да се знае, по пътя наобратно (от Луната към Земята) получава особено духовно преживяване, докато е в модула и докато лети из космоса. Някакво визуално-звуково-емоционално преживяване... което го кара да се отвори духовно и да развие особена философия за света.
Затова след кацането си започва да пише философия... но заради професионалния си опит все пак търси научна обосновка и това го кара да се заеме с квантовата физика. Така развива една концепция в квантовата физика, която се занимава да осигури научен модел за това как "Природата" може да проявява своето самосъзнание.
П.П.
В случай на минималната вероятност някой да се интересува, има преводи на основните статии в нашата Библиотека:
Умът на Природата: Квантовата Холограма от Едгар Мичъл
Квантовата Холограма и Природата на Съзнанието
"Човекът, който не се уповава на Бог, не е способен сам да се съпротивява срещу физическите и моралните съблазни на света. За целта човек се нуждае от очевидността на своя вътрешен, трансцендентен опит, който единствен може да го предпази от иначе неизбежното затъване в омасовяването." - К. Г. Юнг
Една интересна публикация от една участничка в нашия форум:
"Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова
Апокрифни въпроси и отговори
СЛОВО НА ГОСПОДА НАШ ИСУС ХРИСТОС Ако се съди по съдържанието на творбата, може да се мисли, че тя е създадена в България в традициите на апокрифните творби във форма на въпроси и отговори, или най-малкото, че е българизиран вариант. Най-вероятното време за оформяне или редактиране на творбата смятам края на XIII в. или първата половина на XIV.
И з д а н и я: Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 446 — 447 (по Измарагд р. ред., XVI в.); Ц о н е в, Опис Пл., с. 58—59 (по требник № 89, срб. ред., XVI в.) — друга версия, въпросите са в друг ред, има разлики в подробностите; А н г е л о в — Г е н о в, с. 363 — 364 (по Ловчански сб. в съкращения). Непубликувани преписи се намират в следните ръкописи в нашите библиотеки: Панагюрски сб. № 433, XVI в.; сб. № 309, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 225, фрагмент, само за трите царства и 72-та народа); сб. № 684, XVII в., срб. ред., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 224 — 232, също фрагмент — за знаците на народите под отделно заглавие, след което следва “Как се заченаха православните народи”) и др.
Превеждам творбата по Панагюрски сб. № 433, НБКМ, л. 50 — 52, л. 676—68.
През месец март, 1-ви ден, бог възкреси своя приятел Лазар; на 18-ти март бог направи връбницата; на 21 същия месец бог се преобрази; на 22 март бог направи тайната вечеря; в същия месец на 23 господ бог бе разпънат; на 24-ти същия месец господ бог бе погребан; на 25 същия месец Христос възкръсна. Христос живя на земята 33 години [1] и три месеца. Възнесе се на 3-ти май в 6 часа.Въпрос: На колко години беше Света Богородица до Гаврииловото благовещение?
Отговор: На 14 години. Света Богородица живя всичко 59 години.
И това да знаете: колкото дни има от Великден до четвъртия ден на месец май, толкова е Петровият пост.
Знайте и това: апостол Петър беше брат на апостол Андрей и двамата са синове на Йоан. Петър е зет на брата на апостол Варнава. Андрей беше девствемик. Отначало името на Петър беше Симон, Христос му даде името Петър.
Да знаете и това, братя, в годината има 52 недели, дните са 365, а часовете са 8 хиляди и 8-стотин и 60.
Знайте и това: На света има трима царе както е и света Троица на небето. На мястото на 12-те апостоли има 12 царе венчани на царските престоли. Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, третото царство е аламанското [2]. С гръцкото царство е отец, с аламанского царство е синът, с българското царство е светият дух. Гърците ще предадат царството на господа, [3] аламанското царство ще стъпче всички полуверни народи.
Да знаете това: на света има всичко 72 народа. Правоверните народи в света са: 1. българи, 2. гърци, 3 сирийци. 4. грузинци, 5. руси. [4] В тях има три правоверни книги: гръцка, българска, грузинска. [5] Полуверните народи са 12: 1. аламани, 2. франки, 3. унгарци, 4. индийци, 5. яковити, 6. арменци, 7. саксонци, 8. поляци, 9. албанци, 10. хървати, 11. хизи, 12. немци. [6]
Въпрос: Как се заченаха правоверните народи и полуверниците? Откъде се родиха?
Отговор: Ной имаше трима синове: Сим, Хам и Афет. От Сим произлязоха правоверните християни. Понеже Сим имаше 8 синове и 8 дъщери, Симовите синове взеха своите сестри за жени. Така стана и с Афетовите (деца), същото и с Хамовите. Симовите синове обаче казаха: “Няма да се докоснем до своите сестри.” Така и жените рекоха. Направиха две къщи и мъжете се събраха в едната къща, а жените в другата, като се пазеха един друг и само за ядене се събираха. Господ видя тяхното търпение и прати ангел, който ги благослови. И безплътно се плодяха с очи. Заради това от Сим водят началото си петте правоверни народи. От Афета се заченаха [полуверците; от Хама водят началото си] [7] египтяните и фараоните. Понеже Хам бе прокълнат, затова и чедата им са прокълнати. (Бог) ги потопи [в Червено море] [8].
Въпрос: Откъде се заченаха неверните народи?
Отговор: От Измаил и от Агара, неговата майка. Измаил е незаконно дете на Аврам. Той легна с майка си в Синай. Агара, майка му, рече: “Да взима моят род много жени, да победи рода Аврамов!” От тях се заченаха неверните народи.
Кои са престолите на земята на мястото на 12-те апостоли? [9]
Отговор: Първи престол на мястото на свети апостол Петър е франкският престол; на мястото на свети Павел е арменският престол; на мястото на свети апостол Тома е иверският престол; на мястото на свети апостол Марко евангелист е африканският престол; на мястото на свети апостол Филип е трапезундският престол; на мястото на свети апостол Яков е словенският престол; на мястото на свети апостол Симон е деспотският престол [10], от него се поставят царете.
Въпрос: Какви са знаците на народите?
Отговор: Франкът е лъв, турчинът — змия, сарацинецът — вепър, арменецът — гущер, грузинецът — овен, сириецът е зубър, чехът — елен [10a], аламанинът — куче, персиецът — врана, татаринът е копой, куманинът — леопард, българинът е бик, сърбинът — вълк, гъркът — лисица, влахът — котка, албанецът — бобър, унгарецът — рак, русинът — видра, немецът — сврака, литвиецът е тур, цаконинът — таралеж, ясин (?) — катерица, саксонецът е кон, голомъдрецът [11] е риба, индиецът — гълъб, евреинът — язовец, египтянинът — козел, хунав(?) — заяк. [12]"
Оригиналната публикация при нас е тук: http://apocryphal-academy.com/index....sg3998#msg3998
Оригиналният сайт, откъдето е взето, е тук: http://macedonia.kroraina.com/
Има доста книги, явно стари... още не съм ги прегледал, но може да е интересно.
"Многословието е трибуна, на която тщестлавието обича да се явява и тържествено да се показва. Многословието е признак на неразумие, врата на злословието, слуга на лъжата, унищожаване на сърдечното умиление, призоваване на унинието, предтеча на съня, разпиляване на вниманието.
Но нима в този свят е възможно някога да се отдадем безмълвие и да замълчим? Отговорът е утвърдителен. Да, можете, ако искате, ако дълбоко в себе си го желаете. Човек може да ограничи социалните контакти, активността, осведомяването, информациите, грижите, подробностите. Да увеличи четенето, молитвата, ходенето в храма, събирането на мисълта и себеизследването. Исихасткият дух на нашата Православна Църква изобщо не е за презиране."
Ако живееш фективен и лицемерен външен живот (за да поддържаш самосъзнание), това значи, че водиш и лицемерен вътрешен живот - няма как да е иначе. От семката на лошия плод се раждат лоши плодове.
Всъщност атеистите, които нямат кураж да не вярват в Бог, като резултат се превръщат в мразачи на Бог (а оттам и на вярващите).
Ябълката на раздора е произходът на живота.
За да бъдат самостоятелни, а не зависими от останалите, атеистите трябва да представят своята версия за произхода на живота и така да си консолидират логическата самобитност.
Само че тезите им до сега издишат много зле и най-големият проблем е, че те самите го знаят - някои се срамуват, други го прикриват като се правят на невежи по собствените си въпроси.
Вярващите в Бог, от друга страна, просто вярват в един прост отговор - вярата няма какво да доказва. Атеистите са тези, които трябва да противопоставят логиката на фактите срещу вярата в Бог.
И всеки път логиката на фактите клони към пълен разпад на статуквото.
Произходът на живота е въпрос, чиито отговор освобождава. А както всички знаем, настоящото световно статукво е положение, което поробва.
Всички знаем, че науката е невярна. Невярна е, защото науката се диктува от бизнеса, а бизнесът иска да експлоатира потребителите и науката е поставена в положение да доказва неверни неща, за да се поддържа централизма на потреблението.
Всички знаем, че в самия бизнес няма нищо лошо. Бизнесът е принуден да бъде лош заради държавата. Държавите държат силовите методи и поставят условието, че ако бизнесът не отговаря на техните условия и не допринася за укрепването на робството, държавата ще забрани всеки свободен бизнес на своя територия и той ще бъде държавен.
Така се получава... че ако атеистите стигнат до (напълно годния за научаване и опознаване) отговор на въпроса за произхода на живота... те ще докажат Създателя по косвени методи и сами ще предадат себе си в опита си да се консолидират.
А докато се опитват сами да предадат себе си... ще трябва своевременно да сринат устоите на съвременния свят, започвайки от науката, продължавайки с бизнеса и приключвайки с държавността.
Така че атеистите много добре осъзнават, че това да си атеист на практика означава да прекараш живота си в невежество (доброволно незнание и избягване на информация)... защото това е единственият успешен начин да бъдеш атеист.
Което обаче по никой начин не превръща вярващите в знаещи, и така всички се лишават от повода за гордост, в името на това светът да остане такъв, какъвто е.
Вярващите са знаещи, че са вярващи. А вярата е вид смирение на ума, а не гордост на ума.
Вярващите са знаещи, като атеистите, но имащи куража да смирят ума си и понесат последиците. Атеиста сякаш се бори за оцеляване на всяка цена, той не е в състояние да смири ума си за да вярва, това му причинява потрес и шок. Той търси материалната полза и оцеляване на всяка цена, което до някаква степен прави атеизма вид подразделение на сатанизма.
Абе както и да го гледаме всяко приемане на външния свят прекалено насериозно и проява на Егото.
А кой приема външния свят най-насериозно ако не атеистите?
Ако Бог не се виждал външно, значи нямало Бог - това може да бъде заключение само на човек с развито его.
Този човек хем казва, че живее фективен и лицемерен външен живот за да убие егото, хем в същото време приема външния живот, като доказателство, че няма Бог.
Последно редактирано от defender : 10-21-2019 на 22:00
Има нещо вярно. Не бих нарекъл атеистите сатанисти - те просто следват логиката след допускането, че няма Бог. Тя диктува, че... рано или късно, в определен момент от веригата... човекът е просто животно. Което ги прави неосъзнати сатанисти.
Споменах тази завръзка в темата за сатанизма, но не я разгърнах...
Много рядко ще срещнете правилния отговор на въпроса, Каква е разликата между човека и животното?
Може би разликата между човека и животното е че човекът може да се съпротивлява на животинските си инстинкти за оцеляване, защото е господар на себе си, докато при животното негов господар са инстинктите и той ги следва, като вързано магаренце.
Човекът, може да прави разлика между външен и вътрешен живот и когато трябва да жертва външния живот и като запази достойнството на вътрешния си живот (казано в твой стил), а животното не може.
ПП: Човекът-животно и Човекът (с главно "Ч") взаимно се смятат един-другиму за болни. Само, че човекът с главно "Ч", разбира доводите на човекът-животно за неговото поведение, а човекът-животно не може да разбере доводите на човекът с главно "Ч" и го смята за болен.
А според тебе, каква е разликата?
Последно редактирано от defender : 10-21-2019 на 22:32
Ами... да, почти го каза =) Особено с послеписа.
Но ако съм лаконичен, никой нищо няма да разбере... така че колкото и някои да смятат моята обстоятелственост като личностно инвазивна, аз пак ще си изложа обосновката.
Трябва да се замислим, първо, че по много показатели човек не се различава от животните.
- и животните имат интелект, който е доказан и демонстриран многократно у много видове;
- и животните имат емоции, които са доказани и демонстрирани (в Англия е забранено да се извършва хирургическа операция върху октопод без анестезия);
- и животните имат култура (в Индия в последните години приеха закон, който признава делфините за личности, а косатките са официално признати за първата не-човешка култура);
- и животните имат памет (слоновете оплакват своите мъртви, помнят мястото на смъртта им и го посещават групово на същата дата години наред, върпеки че останките отдавна ги няма, знае се и че понякога погребват стопаните си, ако видят как загиват)...
И прочие...
За никого не е тайна, че сходствата между организацията на нашите цивилизовани поселища и мравуняците на мравките и сходните видове насекоми са поразително идентични.
С други думи... всичките тези проявления на човека - интелект, емоции, памет, култура, социална структура - това са ЖИВОТИНСКИ прояви. Това НЕ Е поведение, което ни характеризира като хора. И това НЕ Е поведението, което ни прави хора, различни от животните.
Тоест, сатанистите са прави, че ако само това се взима предвид, тогава да - 100% от поведението на човека в битовия му живот е едно типично животинско поведение и няма разлика.
Като цяло из делничните хора е разпространено схващането, че сме хора защото сме повече - по-интелигентни, по-емоционални, по-паметливи, по-културни и тн...
Това си е чист Марксистки комунизъм. Един от най-известните му постулати е, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. По силата на тази логика широко се смята, че защото ние сме от всичко по повече, затова и имаме качествена разлика спрямо животните.
Всеки знае обаче (но не се замисля), че количествените натрупвания НЯМА от само себе си, заради самото натрупване, да доведат до качествени изменения. Най-елементарното доказателство е, че няма яснота в каква посока ще е изменението - кое определя дали ще е за по-добро или за по-лошо, дали ще се подобрява или влошава и какво значи това?
Количествените натрупвания са само една критична маса, но дотам. Колкото и да е задължително необходима, критичната маса без КАТАЛИЗАТОР ще си остане само това - критична маса. Купчината с лайна ще си остане просто една купчина лайна, колкото и да расте. В планините е забранено да се сере където те напрегне, защото от една надморска височина насетне разлагането почти го няма и ако всеки си сере свободно, скоро всичко по върховете ще се покрие с вечни лайна. Понеже на толкова високо катализаторът, който управлява качествените процеси, го няма.
Така че е ясно, че колкото и да сме повече по животинските показатели, е нужен някакъв катализатор, за да сме различни. И тук на помощ идва... чистата математика.
В математиката, както всички тук знаем, има два вида числа:
- рационални (прост запис на отношението на две числа)
- ирационални (не могат да се представят като обикновена дроб, само десетична)
И точно тези, чието представяне по обичайния начин има проблем, се делят на:
- алгебрични
- трансцедентни
Не е ли интересно названието "трансцедентни"?
До сега някак си се получаваше, но при трансцедентните вече гредата е пълна - те не могат да се получат от израз, който съдържа само реални числа.
Не могат да се получат само от реални числа. Никога.
Трансцеденталност означава въздигане... възкачване... възнасяне... Става дума за преминаване отвъд някаква непреодолима граница.
Едно от най-известните трансцедентни числа е Неперовото число - константата е.
За първи път константата е открита от Якоб Бернули през 1685г, когато тръгнал да смята сложна лихва. За любознателните ето цитат на събитието:
Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?
Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100% : 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100% : 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,7 18 28 18 28 45 90 45 ...... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер — изобретателя на логаритмите.
Тоест това е качествен праг, който никога няма да бъде надскочен, по никой начин.
Интересното идва по-късно:
През 1900 г. Давид Хилберт поставя влиятелен въпрос относно трансцендентните числа: Ако a е алгебрично число, което не е нула или единица, а b е ирационално алгебрично число, то задължително ли е a^b (а на степен b) да е трансцендентно? Потвърдителният отговор е предоставен през 1934 г. от теоремата на Гелфон-Шнайдер. Трудът е разширен от Алан Бейкър през 1960-те години.
С други думи... закон е... че когато едно алгебрично число се степенува с едно ирационално число, това води до трансцеденталност.
Тоест, математиката още в 20ти век е доказала, че количествените натрупвания не могат да водят до безкрайни качествени изменения, а вместо това водят до един праг на качеството, който никога няма да бъде надскочен без прилагането на катализатор.
С други думи... натрупването на животински прояви е невъзможно да произведе човек.
Нещо трябва да се повдигне в степен. И всъщност, именно това е дефиницията на думата "съзнание".
Дефиницията на "съзнание" е - да знаеш, че знаеш.
За да има трансцедентност (въздигане), алгебрично число трябва да се степенува с ирационално алгебрично число.
Тоест, корен на израз от рационални числа, трябва да се степенува с корен на израз от рационални числа, който не може да се запише като обикновено отношение и представлява безкрайно, десетично и непериодично число.
Степенуваме знание с някакво друго, по-особено знание. Това по-особено знание представлява "вечно приближение".
Има само едно "вечно приближение", и това е истината. Истината е непознаваема, защото тя не може да бъде изкомуникирана, вместо това можем само безкрайно да се стремим и доближаваме към нея. Истината или е даденост, или ако не, присъства само като вечно приближение.
С други думи... отговорът е "да знаеш истината".
Тази поредица от гатанки не само има твърди математически корени, но отговаря на абсолютно всички останали опорни точки:
- Исус казва, че който знае истината, ще бъде свободен: всеки човек е свободен по рожденно право, защото истината е негово право;
- който не е способен да знае за Исус (който е самата истина), той не е възможно да бъде свободен: животните не са способни на вяра в Бог и те винаги са слуги на човека;
Така че разликата между човека и животното е, че човекът е способен да знае истината, а животното не.
Човекът се РАЖДА с истината в себе си. Той я знае като даденост. Тъй като истината не може да се комуникира, а се раждаш с нея, нищо, което не е създадено човек, не може да стане човек с количествени натрупвания. (Количествените натрупвания не снабдяват с истината, а с вечното приближение.) Единственият момент, в който човек "не знае" истината, е когато я обвива в лъжи и заблуди, на които е порявал. Тогава човек спира да се държи като човек и започва да проявява само типичните животински проявления.
Отговорът на Дефендър на въпроса е правилен, но е представен като по-ограничено следствие.
И по силата на същата логика, Бог не може да бъде наследен.
Както накратко щрихирам въпроса в "Упътване към Изхода", никога не се казва, че някой ангел може да стане Бог. Това изглежда е невъзможно, а единственото възможно е да се наследява Престолът на Бог, или Божието Царство, или такива неща... но не и ролята, не и превъплъщението.
Именно защото съществуват непреодолими качествени граници.
Интересното е, че според Книга на Енох (която църквата НЕ признава за канонична, освен Етиопската църква) хора са ставали ангели - наприер Енох (дядото на Ной), който в Книга на Енох е въздигнат като ангел и приема името Метатрон.
Подобни свидетелства се срещат из еврейските апокрифи, които НЕ СЕ смятат за канонична час тот християнската Библия. Често се споменава и че Адам е въздигнат до позицията на ангел, някои текстове, част от Кабала, твърдят дори, че Архангел Михаил е всъщност въздигнатият Адам.
Подобна идея би означавала, че човекът и ангелите са едно и също същество. В различни степени на проява. Тоест, че едните представители на това същество се държат предимно животински, а другите представители на същото същество се държат "най-човешки".
Въпреки че това подлежи на дебат, това че нищо и никой не може да наследи Бог е без съмнение, както и това, че животно не може да наследи човека.
П.П.
Между другото, съществува разсекретен доклад на ЦРУ, в който се твърди, че според изследванията на ЦРУ (поръчани на специален техен агент), не се случва такова "сливане на съзнанието с Първоизточника", каквото се пропагандира в масовата комерсиална съвременна езотерика. Документът се нарича "проект Гейтуей". Документът е от 1983г, разсекретен е през 2003г, преведен е на български от мен тук -> http://apocryphal-academy.com/index....sg1423#msg1423
"Християнското смирение не е малодушие и не е вътрешна слабост. Дори и малодушният човек да иска да си отмъсти, неговата вътрешната страхливост няма да му позволи да стори това. Това не е някакво смирение, а констатиране на своето безсилие. Напротив, смирението е истинската сила на ума, когато можеш да отвърнеш на удара с удар и смело да победиш гнева.
В реалностите на нашия свят има такова явление като сатанизма. Служителите на този безумен култ, избрали откровеното зло и насилие като основни ценности на живота, понякога не се колебаят да принасят в жертва на дявола живи хора. Малко хора знаят, че в този зверски ритуал, немислим в своята жестокост за здравия ум, самата жертва е моментът, в който нещастният човек допуска в себе си гняв към мъчителите. И това се признава за победа.
Уви, култовата интуиция на сатанистите в случая съответства на духовните реалности. Затова Христос побеждава на Кръста дявола, защото по време на невинни, несправедливи страдания Той разкрива в Себе си любов и прошка, а не злоба, омраза или жажда за отмъщение."
Когато някой каже, че не се има за авторитет, докато раздава авторитетните си квалификации относно другите.
Че то други квалификации, освен авторитетни, има ли? Даването на оценка непременно е едно себеласкателство, без значение дали е положителна или отрицателна, а живота на един човек, колкото и да е смирен и неосъждащ другите, неминуемо е съпроводен с даването на оценки. Въпроса е в това доколко смята оценките си за валидни и истина, или ги смята за нещо изцяло субективно и с това дава свобода на всеки да ги разбира както иска. Когато се провъзгласиш сам за авторитет, това автоматично значи че смяташ оценките си за валидни. Такова нещо аз никога не съм правил. Не твърдя че говоря като авторитет, нито дори от името на някакъв друг авторитет, както правиш ти и всеки вярващ. Даже обратното, насърчавам всеки да мисли със собствената си глава, а не през призмата на измислени авторитети. Ако в писането ми се открива все пак авторитарен тон или хаплив тон, това е от чисто стилистични подбуди. А ако ти ме възприемаш като авторитет, това си е твоя работа.Когато някой каже, че не се има за авторитет, докато раздава авторитетните си квалификации относно другите.
Мисля, че човек, който няма потребност да се смята за авторитет над другите, дава оценка относно другия само за пред себе си и не изпитва желание да изкаже на глас тази оценка пред другия на всяка цена.
Последно редактирано от defender : 10-24-2019 на 11:28
Така е, но даването на оценки, особено негативни, не е задължително обвързано с потребност за авторитет над другите. Може и да е с цел помагане. А може и да е с цел тролене
И в двата случая за да го правиш, значи един вид се преживяваш, като негов ментор. Демек преживяваш себе си през него, даваш оценка за себе си, през оценката си за другия.Може и да е с цел помагане. А може и да е с цел тролене
На докторчето вече нищо не може да се каже, защото ако кажем нещо, той е толкова духовно напреднал и осъзнат, че само ще дойде да ни изобличи какви комклексари сме, че точно това сме решили да кажем и че точно по този начин сме го казали и поради това от какви психични проблеми страдаме.
Доктора вече до такава степен се е извисил в медитацията и самосъзнанието, че скоро ще се слее с въздуха и духовното небе, а на земята ще му останат само телесата, лайната и чорапите.
Последно редактирано от defender : 10-23-2019 на 19:20
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
