Отговор в тема
Да се държим добре с хората, но не лицемерно. По- добре е да те мразят заради държанието ти, но да си подтикнал към полезно, отколкото да те обичат защото ги хвалиш без причина.
За жалост много хора поощряват другите, за да им се харесат, като всъщност ги подкрепят в грешките им.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Между другото, мога да препоръчам един много добър материал, разглеждащ идеята за Бог от психологическа гледна точка.
Материалът идва на български благодарение на труда и доброволното дарение на Glasberg - част от екипа на Апокрифна Академия.
Авторът е Джордан Питърсън, един модерен и много известен в момента западен психолог. Glasberg представя няколко негови лекции като ги резюмира и създава съкратен писмен български вариант с най-важната смислова рамка на разсъжденията му.
Може да се намери тук: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=435.0
От чисто религиозна гледна точка не видях нищо интересно за Бог, но от психологическа гледна точка има интересни за мен неща.Първоначално написано от hecu2
Тъй като Бог е операционната система върху която съществуваме, то човек, който отхвърля Бог, върху него започва да действа компесаторни духовни закони и процеси (все едно върху него започва да действа антивирусната защита, докато чрез нея, този човек не осъзнае бацила в себе си, който му пречи да вярва в Бог и не позволи антивирусната да сложи бацила под карантина).
Ако нямаше Бог, ние щяхме да можем да бъдем всякакви, и да правим каквото си искаме без това да ни води до страдание. Но страданието показва, че ние излизаме от рамката, която Бог (операционната система) е поставила.
Например самият факт, че докторчето страда и търси самоосъзнаване, означава, че той сам по себе си не е правилния път, а той търси правилния път.
Защото ако докторчето сам по себе си беше бог, т.е. правилния път, той каквото и да реши да прави нямаше да страда. Страданието докторче, означава, че живееш в чужда къща, чиито собственик е Бог.
Но тъй като човека по принцип е горделива коза, той трябва да мине през дълъг път на разтърсвания и самоосъзнавания, докато най-накрая види, че неговия път и Божия път съвпадат и че те са едно и също нещо.
Просто Бог ни дава правилния път наготово, както ако майка ти ти каже вземи си якето, но ти не си вземаш якето, цял ден мръзнеш, и следващия път сам ще си вземеш якето – по този начин човек с времето осъзнава, че Божия път съвпада с негови път.
Разбира се има горделиви кози, дето и целия живот не им е достатъчен. За тях ми е мъчно, преателе.
Последно редактирано от defender : 10-25-2019 на 12:22
Аз не бих се съгласил с такава версия на визията, понеже според мен звучи така, сякаш се пренебрегва свободната воля.
А Бог е дал на човека свободна воля - волята да прави избор.
Аз бих казал...
Че в Сътворението (ще рече природата) има съграждащи принципи, и разграждащи принципи. Като всичко, разбира се, идва от Бог като Творец.
Лична теза:
И разграждащите и съграждащите принципи според мен са СЪЗИДАТЕЛНИ. Според мен не може да се посочи нищо, което да не е съзидателно.
Обосновка:
За обосновка ползвам Закона за запазване на енергията - енергията не се създава и не се унищожава, тя просто Е. Следователно, не съществува такава концепция като "идеално унищожение", защото нищо не може да бъде идеално унищожено. То може да бъде изменено... до неузнаваемост... но това означава, че унищожението "създава нова форма на нещото".
В Кабала се гледа от тази гледна точка... че преди Сътворението е бил само Бог. Тъй като го е имало само него, то в такъв случай Бог е използвал Самия Себе си като платното, върху което да рисува.
Следователно, това е причината Сътворението и всяко нещо да се СЪДЪРЖА в Бог и да няма нищо извън него - защото ВЪРХУ и ОТ Бог е направено всичко и всяко нещо представлява разграничена част от Него.
Така в Кабала концепциите за божествено и небожествено се дефинират спрямо пълнотата на капацитета си - безграничните неща са божествените, ограничените неща са небожествените. Но няма "външни" неща за Бог.
И по тази логика, идеано унищожение никога не е имало и няма как да има, защото Бог винаги остава.
Следователно, в корена на нещата, говорим за ред или за хаос, а не за създаване или унищожаване (като идеални понятия).
Така че според мен човек е свободен да избира между съграждащите и разграждащите принципи в природата (тоест, Сътворението).
Според мен болката е свързана с разграждащите принципи.
Според мен, злокачественият порядък е ПОСТРОЕНИЕ, чиято цел е, да осигури някакъв ред, за да ПРИКРИЕ или за да ПРЕДОТВРАТИ болката... вместо да я превъзмогне истински, чрез доброкачествен порядък.
Доброкачествен порядък би бил онзи вид ред, който създава възможност за безкраен ред по-нататък. Злокачествен порядък би бил онзи, който създава ограничени възможности за бъдещ порядък, до един момент, в който порядъкът става невъзможен.
Това би се вързало с горната ми лична теза, че божествените неща са безграничните, а небожествените - ограничените.
Туморите и раковите заболявания биха били пример за злокачествен порядък в тялото. Самозалъгването и илюзиите биха били пример за злокачествен порядък в психиката. И двете неща са порядък, който временно спасява от болката, но не избавя и затова обрича на много повече бъдеща болка.
Лична теза:
И затова според мен Злото си има структура и порядък, както и разграждащите процеси имат някакъв ред и последователност. А това значи и цел.
Обосновка:
Използвам Кабала за обосновка... въпреки че текстовете на еврейския мистицизъм са в 90% недостъпни за изследване и почти цялата общоизвестна информация за това е на доверие. Затова е много трудно да се посочи конкретен източник или изследовател.
В Кабала учението за Злото се нарича Клипот.
В Клипота, злото се представя метафорично като обвивки, които изолират от божественото. Човешкото същество се представя като семе, или като лукова глава. В неговия център и сърцевина се намира божественото. Всяка от външните обвивки, според Клипота, цели, да прикрие и маскира божественото.
Най-външните обвивки се разглеждат като най-покварени и отдалечени от божественото, а най-вътрешните се приемат за полу-божествени или просто греховни.
Според Клипота, идеята на всичко това е, да не се прахосва божествената светлина извътре, а вместо това, чрез обвивките на Злото, вместо да блести навсякъде, на божественото да се даде насока, цел и съсредоточаване в някакво направление. Точно както покълва едно семе или луковата глава - кълнът и същността се развиват и разцъфват точно в една посока, определена от обвивките, които защитават и предпазват (от разхищаване и прахосване), скриват и маскират сърцевината.
Това евентуално обяснява дарбите и заложбите и разликите в характера от човек до човек. Божественото у всеки човек е скрито по различен начин (добродетелта е една, но пороците са безкрай, както се описва във всички познати морални системи).
Затова личното ми мнение е, че опознавайки своите пороци и ограничения, човек открива определения градивен път за своето развитие.
И в подкрепа на своето мнение бих изтъкнал факта, че точно така се действа в ритуалното сатанистко насилие, когато се създава умствено контролиран роб - проявата не се заповядва, а се предопределя чрез съобразеното умишлено създаване на ограничения. (Извратената форма на действителния божествен принцип в Сътворението.) И по този въпрос вече мога да се позова на конкретни изследвания и документи (за разлика от кабалистичните спекулации).
Затова личното ми мнение е, че свободната воля на човека не може да се нарушава, като в горното представяне на нещата.
По-скоро бих казал, че човек може да избере да унищожава себе си (да разгражда себе си)... което е път към гибелта, КАКТО И път към изцерението и винаги носи болка.
Човек може да избере и да изгражда себе си, което носи удовлетворение, блаженство или с други думи духовно удоволствие. Само че, както и в нормалното строителство, този градеж не може да се случва като един вечен и непрекъснат процес, а на етапи определени изградени структури (без които не е било възможно да се продължи) трябва да бъдат разрушавани.
Както в строителството се изграждат скелета и дори спомагателни бетонови построения, за да се доведе строежа до определена височина, но които на по-късен етап трябва да бъдат съборени, за да може да се продължи с градежа.
Същото е и с душевната болка и душевното удоволствие. А човек трябва да избира правилно (стремеж към духовното блаженство) в продължение на този процес. Според мен.
Последно редактирано от hecu2 : 10-25-2019 на 14:40
Не разбирам по какъв начин това, което казах, нарушава свободната воля на човека да избира? Човек има свободна воля да избира, но няма свободна воля в това дали да понесе или да не понесе последствията на своя избор.
Като последиците от неговия свободен избор стават по такъв начин, че дявола в същото време му дава и алтернативни обяснения на нещата, така че и за последиците и тяхното обяснение човекът пак има избор как да си ги обясни и дали те ще го доведат до Бога или не (така че и тук принципа на свободният избор е спазен)- те затова има толкова много лъжеучения и религии.
Така е, но много от тези блаженства са лъжливи блаженства. И така човекът започва да изгражда себе си в нещо напълно лъжливо. Тези блаженства са нещо, като троянски кон, рак на волята.
Последно редактирано от defender : 10-25-2019 на 15:18
Ами... не че някъде го казваш... просто така ми звучи. Накак си, като говорим за "рамка, която Бог е поставил", ми звучи така, сякаш говорим за наказващ и ревнив бог, какъвто е представен в Стария завет.
Аз лично смятам, като лично мнение, че Старият завет е нещо напълно, направо коренно различно от Новия завет. Считам Исус Христос за Бог или проявление на Бога... но според мен в Стария завет се случва и се описва нещо, което е безкрайно съмнително и манипулативно. Нямам никакво доверие или вяра в ревнив и наказващ бог от Стария завет.
Отново - само така ми звучи. Иначе не мисля, че казваш нещо накриво. Просто... ако АЗ бях Доктора, щях моментално да се хвана за "рамката, която Бог е поставил" и да натворя цял куп отклонениня и спам.
Според мен нещата са малко по-различни.
Бог и Абсолют са едон и също според етимологията и философията. Бог може да отсъства като подробна концепция във философията, но Абсолютът е много добре развита и описана концепция.
Абсолют - това е единствената затворена система, която е възможно да съществува. С други думи, единствената затворена система, която може да съществува, е онази система, която събира в себе си всичко на света, целокупността на света, и това означава понятието абсолют. Това е максималният периметър, отвъд който няма нищо външно. Единствената затворена система, която е възможна според науката на физиката.
И... вървейки по тази логика... Бог не поставя рамки. Бог просто създава нещата каквито СА. Но... понеже преди Сътворението не е имало НИЩО ДРУГО... това означава, че начинът, по който нещата СА, е единственият ВЪЗМОЖЕН начин.
Тоест... Бог не е създал множество възможности за Сътворението. Създал е първата и единствена възможност, и това е достатъчно. Нещо повече от достатъчно - невъзможно е да има плурализъм на възможностите по отношение на една затворена система. Абсолютът е единствен по дефиниция.
Следователно, "поставяне на рамка" носи един много по-проникновен смисъл и лексиката ми се струва, че ще създаде предпоставка за излишни спорове по-нататък.
Относно блаженствата... Говорех изрично за духовното блаженство/удоволствие. То, според мен, няма как да бъде порочно. В смисъл, така както аз го разбирам, духовното блаженство е единствената непорочна цел.
Да - това е чист хедонизъм.
Но ПРЕЧИСТЕН от представата, че има някакъв смисъл в телесните и другите видове удоволствие, извън ролята им да осигуряват частично духовно удоволствие и като средство и етап към духовното удоволствие.
Да не кажа, че според мен масовият хедонизъм е извратена концепция, а концепцията на оригиналния хедонизъм се е отнасяла само до духовното удоволствие (в което се включват и неща като болката и страданието, ако водят до духовно удовлетворение).
Последно редактирано от hecu2 : 10-25-2019 на 15:56
Бог е поставил рамка на нормалността, а не рамка, която ти да не можеш да нарушиш ако искаш.
Например един човек страдащ от "рак на волята" може да се мисли за заек или мъж да се мисли за жена и други, но Бог го е създал човек или пък го създал мъж, т.е. това е рамката на нормалността.
Хаотичната воля не може да издържи да бъде това, което е, тя иска да бъде и всичко друго, което не е. Затова мисля, че в основите на джендърството се крие хаотична воля. Чрез тази идеология, някой просто иска да превърне плебейската маса в безформена диария.
Последно редактирано от defender : 10-25-2019 на 16:34
E, да, в природата определено се забелязват норми =p Меко казано.
Само че, не бива да се забравя и тази гледна точка - обратни е имало от зората на човечеството. Тяхната честота не е ли "нормирана", в един по-дългосрочен отрязък от време?
Виж и това - пластмасата не съществува от само себе си. Ние направихме пластмасата, от петрол. После замърсихме с нея океаните и това беше ненормално. Наскоро, обаче, открихме, че са се появили съвсем непознати до сега бактерии, чиято естествена диета е пластмасата и активно се хранят с цялото ни замърсяване в океаните.
Възниква въпросът - чак днес ли открихме този вид бактерии, или пластмасата е съществувала някъде в природата още преди ние да се сетим как се синтезира? Или появата на тези бактерии е реакция на създаденото от нас ненормално замърсяване?
Второто съм го удебелил, защото имам научни данни за него и такова е и личното ми мнение.
Сиреч, въпросът е - ДНЕС, пластмасата в океаните, превръща ли се в нещо все по-нормално?
Колкото повече има от едно нещо, толкова по-вероятно е нещо друго да започне да го ползва за храна, защото това си е нереализиран потенциал.
И оттук следва въпросът - Волята може ли да се разглежда като самореализиращ се потенциал? Аз още мисля, не че имам мнение...
Искам да кажа... Бог е единственият произход на всичко, дори и на злото. НОРМАТА е съвкупността от нашите наблюдения на природата.
Искам сиреч да кажа... Че елитът доказано се стреми да запази властта си, като създава от плебеите безформена диария, чрез ненормални идеологии, доказано разработвани в институти като Тависток и много други.
Това, обаче, не изглежда да води до запазване или укрепване на властта на елита, защото тя доказано намалява.
И накрая въпросът е - Нима волята на човека е по-силна от волята на природата, която го съдържа? В смисъл... какво точно печелим, ако догматизираме нормите и какво точно губим, ако ги разработваме?
„На практика ние имаме работа с нещо, което много прилича на опит за внедряване на нова световна религия. Или по-конкретно: да не ядем месо, да не раждаме, да пътуваме с електрически транспорт, да отстъпва заработката си на ощетените категории хора и да не им пречи да се развиват по техния си начин.
А ако човечеството се окаже непослушно, то ще бъде наказано с безброй наказания, които всъщност шведското момиче Грета вече изброи от трибуната на ООН: климатична катастрофа, измиране и бунт на напредничавата младеж.
Вместо Бог тук е налице някаква „природа”, налице е и призив за незабавно покаяние, близост на апокалипсиса, и разделяне на човечеството на спасени и отговорни овци и неверни козли, има дори и „непорочна девица” (Грета). Което само по себе си говори колко малко се е променил светът. Всичко си е същото, само дето е обърнато наопаки.“
На докторчето философията не издържа.
Доктора казва, че живее лицемерен външен живот. Но възможно ли е един човек, господар на себе си, да не иска да прави нещо, но да е принуден да го прави лицемерно, за да съществува. Възможно ли е да имаш лицемерно поведение към нещо, от което си зависим за да съществуваш - ами не е възможно, а това е всъщност твоето истинско, робско поведение. Доктора просто го нарича лицемерно, защото само с това виртуално заместване на думички се самозалъгва, че е свободен, докато реално това не е така. Той не иска да има господар, но не може да го постигне външно и е принуден да живее лицемерно.
Философията ти е просто виртуална залъгалка за ума, и колкото и възвишена да изглежда, но не ти дава силата да си свободен на практика, дори лицемерното външно живеене пак е зависимост, защото е по принуда, а не по твое желание.
Робът също ако имаше възможност, едва ли ще иска да робува на своя господар, но го прави „лицемерно“ за да съществува и затова си остава роб. Ти си просто в ролята на мрънкащия, пасивно-агресивен роб, но все пак роб.
Последно редактирано от defender : 10-30-2019 на 10:56
Много нескопосан трол. Естествено че е по мое желание. Това което другите хора извличат от комуникацията с други хора и като цяло от социалната парадигма, за мен е непотребно, поне в по голямата си част. Всичко опира до преценяване на плюсовете и минусите. Да, мога да отида да живея сам в планината, няма да се налага да играя роли, да се занимавам с глупости и лицемерие. Но защо да се отказвам от ресурс като обществото? Системата си съществува и ще продължи да съществува, без значение дали съм участник в нея. Това че нямам нужда от нея на принципно ниво, не значи че няма да се възползвам от нея, след като вече я има. Това би било глупаво. Не нужно дори да злоупотребявам за да получавам дивиденти. Когато даваш, за да получиш, това не е робство. Робство е когато си зависим от това, което получаваш и си принуден да даваш. Всеки матрично издигнат социален член е роден в робство, не само защото всеки се ражда напълно беззащитен и зависим от другите, но и в последствие, като възрастен, поради неосъзнатите си психически особености е принуден да бъде активен член на обществото, като в замяна удовлетворява всичките си егови потребности. Робството в системата само започва като външно робство, но в последствие се изгражда като вътрешно робство, и като такова е напълно незабележимо за всеки роб, поради което е и толкова успешно като система за манипулация. Проверката дали човек е свободен(в контекста на социалното) е съвсем проста. Примерно ти имаш ли готовност във всеки един момент да загърбиш целия си социален живот, имущество, идентичност, семеиство, приятели и т.н, без никакви съжаления? Ако нямаш, значи си роб. Аз я имам тая готовност, затова не съм роб. Облагата ми от системата е чисто икономическа, и макар да мога да мина и без нея, защо ми е да го правя? Но повечето хора я нямат тая готовност. Нещо повече, за тях живота извън социалната пирамида е немислим, така че изобщо не се и стремят към такава готовност. Това е робството.
ПП: Не знам защо толкова негативизъм влагаш във философията ми.
Последно редактирано от Knispel666 : 11-01-2019 на 12:57
Мисля, че човек побеждава егото и не е роб, само когато си отговори на въпроса дали би загърбил и самият си живот в този свят, и би умрял ако се наложи, само и само за да остане господар на себе си.
Но ако човек не вярва в задгробен живот, където истината ще възтържествува над лъжата (т.е. че да си господар на себе си е истината и тя ще възтържествува над егото), тогава, защо му е на този човек да умира ако се наложи, за да остане господар на себе си.
Тоест победата над егото става само чрез вяра в задгробно възмездие и тържество на това да си господар на себе си над егото, а възмездието логично се извършва от Съдя, а не от нищото. Тоест без вяра в Бог не можеш истински да победиш егото.
Последно редактирано от defender : 11-01-2019 на 13:21
Еми... както и да си криви душата човек, не мисля че има начин да заобиколи точно този аргумент.
Човек просто трябва да стигне до момента, в който осъзнава нещо всеобхватно, да осъзнае света по качествено по-възвишен начин, и да стигне до разбирането за някаква концепция за Външен свидетел... за да може на умствено, емоционално и душевно ниво да се освободи от оковите на преходния свят.
Може да е Бог. Може да е лична концепция. Може и да не е чувствал мотивация да вербализирал вярванията си. Но описанията на вярванията му ще са еднакви с тези концепции.
"По-добре без часовник да вляза в рая, отколкото с часовник - в ада.
Такъв коментар направи Пловдивският митрополит Николай по повод дарения от него на храма "Св. Марина" луксозен часовник. Духовникът се раздели със скъпата вещ, за да може църквата да покрие огромна сметка за ток.
Дядо Николай дори определи подарения му „Ролекс” като вид съблазън или изпитание за душата. „Аз разбрах, че този часовник представлява изкушение и съблазън, не толкова за обикновените хора, колкото за журналистите и за медиите, които го обявиха на доста висока цена. И реших да преодолея тази съблазън, това изкушение у някои от вас и пак ще кажа, че темата за часовника, преди всичко интересуваше медиите, а не толкова православните християни.“
ПП: Колко злоба се изля върху него за тоя часовник, въпреки, че той постъпи достойно. Но на никой не му пука, всеки гледа сеир да има.
Да бе, защото всички доблестни хора през цялата история на човечеството са умрели в името на задгробен живот. Концепцията за достоинство и доблест съвсем не е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, а напротив - за именно за доблестен живот тук и сега, на всяка цена, дори и смърт. Но дори и тази концепция да е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, за някакво продължение чрез тази саможертва, или за външен свидетел, както казва hecu, то е съвсем по-разумно това продължение да е в лицето на нещо обективно и видимо - защита на семеиство, народ, продължение във вечното колективното съзнание. А не с приказки за лека нощ. Но аз смятам и това за ненужно. Да не се пречупваш и да си господар на себе си е ценност само по себе си и не е задължително обвързано с никакви външни свидетели, задгробни животи и т.н.
Пречупването на себе през самия себе си не е ли пак его. Трябва да пречупиш себе си през себе си, но разглеждайки се, като част от Бога. Защото това, което наричаш себе си, то не ти принадлежи, то ти е дадено при рождението по дефолт от Нещо друго (а ти си Негов образ) и затова трябва да се пречупваш през Него, защото Той е извора на живота и подателя на това, което наричаш себе си и го е вложено в тебе при рождението.
И целта е преминавайки през този свят да се завърнеш при Него без его-примеси т.е. чист, както си се родил, но вече съзнателно и доброволно.
Защо си мислиш, че това, което наричаш себе си е някаква даденост без произход при рождението ти?
Последно редактирано от defender : 11-01-2019 на 18:08
Не е даденост без произход. Не е дори даденост. Природата не е заложила да имаме Его, защото няма нужда от такова в естественото, първично състояние на човека. Социума има нужда от Его, понеже и Егото има нужда от социум. Егото се научава и придобива, не се дава по рождение. Каква е същинската природа на човека извън егото....всичко това е иррелевантен въпрос, защото както е видно човек може да приеме всякаква самоидентификация, което само доказва илюзорността на това "себе си". И в осъзнаването на това се състои и това да си "господар на себе си", понеже себе си не съществува като обективна реалност, и човек не е никакъв сам по себе си, като някаква непроменлива величина, дадена от бог, а вместо това РЕШАВА какъв да е, поне този които има вътрешното ниво за това, и едва в решението си тои става "НЯКОИ". Това е и смисъла на метафората за образа и подобието с Бог. Понеже божествения, господаря на себе си решава, а е едва после, по негово подобие, като негово творение се явява този "някои" дето мисли за "себе си" като "някакъв". В това е и метафората за Бога, които в евреиските традиции се нарича "нищо без краи", така и божествения аспект в човека е един "никои", но същевременно съдържа в себе си "всички" и може да бъде "всеки", т.е едно квантово състояние, една суперпозиция.
Въпроса е какво го кара господаря на себе си да решава и му предава насока какви решения да вземе, откъде идва тази нужда да решава? Възможно ли е този човек да седи постоянно в състояние на квантово суперпозиция без да решава нищо?
Когато някой ти удари шамар или ти престърже стомаха от глад, можеш ли да запазиш тази квантова суперпозиция или това веднага ти дава насока да почнеш да решаваш, докато се мислиш за "божествен"?
ПП: Та се пита, можеш ли без Бог, духът да победи материята? Възможно ли е да черпиш сила от една затворена система (от която и ти си част) за да се бориш с хаоса в нея, или трябва да вземеш енергия от друга система, която няма общо с този свят и тази затворена система.
Последно редактирано от defender : 11-01-2019 на 22:47
Ако НЕ вярваш в задгробния живот на Истината (и оттам и на тебе, като Неин образ), то значи си пречупил себе си през логиката изхождаща от смъртта (като окончателен край), което не е ли пак Его.
Друг е въпрос че ако не вярваш в задгробен живот на "себе си", то тогава да умреш, заради това да си господар на себе си (ако се наложи) означава, живо същество да е възлюбило смъртта повече от живота, а това е абсолютен когнитивен дисонанс.
Последно редактирано от defender : 11-01-2019 на 18:33
Разбирам какво искаш да кажеш. Но нека поговорим именно за ценностите.
Ако във вселената не съществуваха ограничения, нямаше да има ценности. Ако нещо се намира навсякъде и в изобилие, то не е ценно, а банално.
Ценностите, освен това, са обективни. Ако дадено ценно нещо е ценно само на някои места из вселената, а на други съвсем не е, то тогава то не е наистина ценно. Да, то е ценно като ресурс, материя, но не е духовна ценност. Би било глупаво човек да пожертва живота си за тези фалшиви или преходни ценности.
Значи ценно е онова, което е обективно, и което не се среща често.
С други думи - ценни са нещата, постигнати с усилия, нещата, за които жертваш себе си: своя труд, своето жизнено време и своето внимание. Ценностите се ПОСТИГАТ, а не се просто така "откриват".
И тези постижения трябва да са обективни.
В крайна сметка ценността на живота е нещо обективно. Няма нито едно съзнание на този свят, за което животът да не е ценност, а смъртта - върховната цена.
Следователно, Източникът на живота е Външният свидетел, на който се крепи добродетелта на всеки добродетелен човек.
Оттук насетне въпросът е кой как си представя този Външен свидетел. Или Обективен свидетел, чието Всевиждащо око дефинира кое е ценност и кое е баналност (или изкушение, ако ползвам религиозна терминология).
Може да са приказки за лека нощ... Може да е колективен образ на цялото човечество (Колективното несъзнавано, както дефинира Юнг)... Може да е колективният живот, събирателна представа за планетата и всяка жива твар...
А може и да е, както казваш ти, "нещо обективно и видимо", например, един въображаем и осъзнаван Сбор от природни и духовни закони.
Всичко това, ако продължи собствената си логика, винаги ще стигне до едно и също място. Искам да кажа, че ще преоткрива Бог.
Вземи например диамантите и това колко са скъпи. А диамантите всъщност са въглерод, 3-тия наи-разпространен елемент във вселената и има цели планети съставени от диамант. Същото се отнася и за всички останали ценни метали. И кое е обективно ценното в случая
Ценностите не са обективни, нито материалните, нито духовните. Че то ако беше така нямаше да има инфлация, а моралните ценности на света нямаше да се променят изобщо. Ако бяха обективно ценни, ценноста им нямаше да зависи от това някои да ги оценява. С други думи, ценността на едно нещо зависи от ползата и търсенето му.
Оу така ли. А ти довечера какво ще ядеш, камъни ли?Мда, живота e обективна ценност..... но само твоя живот, каква обективна ценност само
Напротив, духовните ценности СА обективни.
Моралът също е ОБЕКТИВЕН.
И всичко това е, защото доброто и злото не си менят значенията.
Никой няма да спори с тебе, ако не желаеш да мислиш. Като ти се домисли, просто си проследи логиката и ще видиш, че е така. По-ясно не може да се каже.
Че аз не съм дошъл тук да споря. Но все пак е смешно да отправяш голи твърдения, а в следващия пост да искаш доказателства.
Доброто и злото очевидно имат променливи значения, понеже колкото хора има, толкова и различни интерпретации има за това какво е добро и добро, от което следва че моралът е изцяло субективен и в природата такова нещо като добро и зло не съществува, а те са просто понятия от човешкия свят. Доказателства трябва да дадеш ти, ако твърдиш че има някакъв обективен показател за добро и лошо, като под обективно разбирам нещо извън човека, т.e. нещо което може да се измери, установи и изчисли по научен метод. И, едно друго уточнение, под добро и лошо да не се разбира полезно или необходимо, защото това са различни неща. Очевидно едно нещо може да е полезно или необходимо, но това винаги се осъществява в някакъв контекст. Тук се търси нещо което е конкретно и солидно винаги добро или лошо, без значение от обстоятелствата и случая. Ако успееш да ми намериш такова нещо ми се обади.
Докторе, а възможно ли е това твое възползване и икономическа облага от системата изведнъж неусетно да се превърне в твое вътрешно робство по силата на навика?
Другото което е, ти като човек-еволюционист, постоянно би трябвало да се променяш и еволюираш, като се напасваш и приспособяваш към промените на външната среда, а това не е ли един вид вътрешно робство?
Изобщо не знам как ги съчетаваш еволюция и вътрешна свобода, след като външната среда движи еволюцията рефлектирайки и върху тебе.
Последно редактирано от defender : 11-01-2019 на 21:54
Правила за публикуване
2001 - 2026 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2026 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
