
- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
"Питатъ ме: православна ли съм? Е, съ толкова ропотъ, отъ сутринь до вечерь, ме бъркатъ, че съм протестантка!"
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
„Нахрани вѣрата си и съмненията ти ще умратъ отъ гладъ."
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
"Бог пази и закриля нашата свобода, тя е Неговият образ в нас. Тази свобода сме длъжни да обърнем към Бог, а не обратно. Затова за спасението се изисква личен подвиг. Благодатта ни се дава даром, но подвигът на волята извършваме сами."
Някои считат, че свободата на волята е възможността да правиш това, което искаш. Но това не е така. Това е илюзия за свобода. Без благодатта волята е подчинена на страстите и грехът, който е станал навик, в значителна степен определя човешката воля.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Вѣра (oтъ йеродяконъ Серафимъ)
Въ противоречия облѣченъ
животътъ ми едва цъвти.
На смърть, на смърть съмъ азъ обреченъ,
тъй както, братко мой, и ти.
И ако нѣмахъ чудна вѣра,
че вредъ се смисълъ крий дълбокъ,
азъ пусналъ бихъ въ душа си звѣра,
за да разкѫса моя Богъ.
И бихъ живѣлъ тъй, както никой
на туй не би се осмѣлилъ.
Въ грѣхъ и въ безумие велико
бихъ злото въ менъ обезсмъртилъ.
Ала сега ме Нѣщо спира
и да размислямъ ми шепти.
Духътъ ми сѣща и разбира,
че Богъ въ сърдцето ми тупти.
Противоречията гаснатъ
предъ изгрѣва на вѣчностьта.
Знамъ, отъ живота въ гроба тласнатъ,
ще оживѣя азъ въ смъртьта.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Подъ кръста (отъ сѫщия)
Стоя подъ Твоя кръстъ, Христе Иисусе,
и гледамъ Твоя окървавенъ Ликъ.
Азъ чувствамъ се виновенъ и покрусенъ
предъ Тебе, свѣтълъ Богъ и Мѫченикъ.
Не съмъ ли азъ най- злиятъ Твой мѫчитель?
Не азъ ли те разпъвамъ всѣки день?
Не си ли чувствашъ Ти, мой благъ Учитель,
отъ Своитѣ най- тежко нараненъ?
И днесъ забихъ азъ гвоздеи въ рѫцетѣ Ти -
о, тия окървавени рѫцѣ!
И днесъ забихъ азъ остъръ ножъ въ сърдцето Ти,
въвъ Твойто кротко, любящо сърдце.
Стоя сега и гледамъ Те, и плача...
Прости скръбьта коя Ти причинихъ!
Вижъ свѣхналитѣ ми отъ плачъ клепачи
и отпрати ме пакъ простенъ и тихъ!
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Когато си нещастeн, депресиран и започнеш да се наливаш с алкохол за да удавиш мъката, не ставаш щастлив. Ставаш нещастен, депресиран алкохолик.![]()
Очакване (oтъ йеродяконъ Серафимъ)
О, Господи, тѫжовенъ азъ седя
край пѫтя, дѣто често Ти минавашъ
и като слѣпий Вартимей слухтя,
дали ще кажатъ, че се Ти задавашъ.
Но весть не носи тихиятъ ветрецъ.
А азъ отъ страшенъ се недѫгъ оплаквамъ
и като йерихонскиятъ слѣпецъ
отъ Тебе чудо, Господи, очаквамъ.
Надъ оня старъ слѣпецъ се Ти смили
и, въвъ угасналитѣ му взори вгледанъ,
"Що искашъ да ти сторя" промълви,
и рече той: "О... искамъ да прогледамъ!"
Въ менъ друго се нещастие гнѣзди.
Не съмъ азъ слѣпъ. Добре очитѣ виждатъ.
Но, вмѣсто въ Тебъ да гледатъ, тѣ... уви!-
въ съблазни влизатъ все или завиждатъ.
Затуй, когато минешъ покрай менъ
и тихо ме попиташъ що копнѣя,
ще кажа, въвъ нозѣтѣ Ти строполенъ:
"Азъ искам, Господи, да ослѣпѣя!"
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Монахътъ къмъ своето тѣло (отъ сѫщия)
Магаренце послушно, братче мое,
азъ далъ съмъ ти да носишъ скѫпъ товаръ-
душата ми! О, занеси я въ рая
и я сложи прѣдъ Божия олтаръ!
Недей ропта, че въ тежкитѣ дисаги,
що тегнатъ върху твоя мършавъ гръбъ,
не виждашъ ти за тебъ надежди благи,
а само мѫки, изтезания, скръбь.
Но знай, че носишъ ти товаръ безцененъ,
изкупенъ на Спасителя съ кръвьта.
Отъ тебе чакамъ подвигъ непремѣненъ.
Бѫди ми вѣрно ти въ покорностьта!
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Е не така всеки си има някакви проблеми понякога които не може да реши веднага и сам избира как да избяга от реалността за малко и да си даде почивкаНякои четат книги други гледат филми трети се обръщат към вярата. Аз си сипвам
Защо ме съдиш като религията е най големия опиат за масите
Последно редактирано от alcoholic : 08-13-2020 на 23:28
Религията (християнството), не е начин да избягаш от реалността, като упоиш мозъка си, религията е начин да приемеш реалността такава каквато е, като останеш напълно в съзнание, но без да позволиш тя да те превърне отвътре в нейно подобие т.е. приемаш реалността, като плуваш на повърхността й, а не се давиш в нея. А алкохола не само, че те дави в морето на реалността, ами направо ти връзва камък на шията и директно те завлича към дъното, но постепенно, че да не се усетиш, докато не стане вече твърде късно, а волята ти вече е толкова деградирала, че нямаш сили за съпротива на неизбежния край.
Последно редактирано от defender : 08-14-2020 на 10:20
Е ти като повярваш в някаква доктрина не упояваш ли мозъка си един вид?
Може пък да искам да се удавя какъв е проблема ? Може да искам да удавя всички демони и лоши мисли в себе си и да избягам от реалността поне замалко и да си почина от проблемите ? Може като изпадна в такова състояние да погледна по-обективно на ситуацията и да намеря решение с вече различния поглед?
Очакване (отъ йеродяконъ Серафимъ)
О, Господи, тѫжовенъ азъ седя
край пѫтя, дѣто често ти минавашъ
и като слѣпий Вартимей слухтя,
дали ще кажатъ, че се Ти задавашъ.
Но весть не носи тихиятъ вѣтрецъ,
а азъ отъ страшенъ се недѫгъ оплаквамъ
и като йерихонскиятъ слѣпецъ
от Тебе чудо, Господи, очаквамъ.
Надъ оня старъ слѣпецъ се Ти смили
и въвъ угасналитѣ му взори вгледанъ,
"Що искашъ да ти сторя?" промълви,
и рече той: "О... искамъ да прогледамъ!"
Въ менъ се друго нещастие гнѣзди.
Не съмъ азъ слѣпъ. Добре, очитѣ виждатъ.
Но, вместо въ Тебе да гледатъ, тѣ... уви!-
въ съблазни вплитатъ се или завиждатъ.
Затуй, когато минешъ покрай менъ
и тихо ме попиташъ, що копнѣя,
ще кажа, въвъ нозѣтѣ Ти строполенъ:
"Азъ искамъ, Господи, да ослѣпѣя!"
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Въ старата черква (отъ Змей Горянинъ)
Иконитѣ сѫ много стари
и гледатъ съ кротость и любовь;
блести въ сияние надъ олтара
спасителниятъ кръстъ Христовъ.
Отъ югъ прѣзъ малкия прозорецъ,
се спускатъ морави лѫчи-
и тихо е, а сѣкашъ горѣ
на ангелъ песента звучи.
Азъ чувамъ я и ми е леко,
забравямъ всѣка мисъль зла-
и ме отнасятъ надалеко
безшумни ангелски крила.
Надъ пропасти непроходими
лети духътъ ми възроденъ
и шепна Божието име,
и чувствамъ Богъ, че бди надъ менъ.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Смирение ("отъ архим. Серафимъ Алексиев")
Смирихъ се, Боже, та въ душата ми бедна
да се издигнешъ по- високо ти!
Облѣкохъ вретище, за да прогледна
въ невижданитѣ Твои красоти.
На пость и въздържание привикнахъ,
та все да търся Твоята храна.
Обидитѣ за Тебе азъ обикнахъ,
за да цари въ сърдце ми тишина.
Азъ беденъ съмъ и нищо не съзирамъ,
съ което да се хваля могълъ бихъ.
Откакто почнахъ самъ да се прѣзирамъ,
азъ Твойта слава въ себе си открихъ.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Псаломъ 62.
Псаломъ на Давида, когато бѣше въ Йудейската пустиня
Боже, Ти си Богъ мой, Тебе търся отъ
ранни зори; за Тебе жедува душата
ми, за Тебе чезне плътьта ми въ земя
пуста, изсъхнала и безводна,
за да видя Твоята сила и Твоята
слава, както Те видѣхъ въ светилището:
защото Твоята милость е по- добра
отъ живота. Устата ми ще Те възхваляватъ.
Тъй ще Те благославямъ въ живота
си; въ Твое име ще дигна рѫцѣтѣ си.
Като съ тлъстина и съ дървено масло
се насища душата ми, и съ радостенъ
гласъ Те възхваляватъ устата ми.
Кога си спомня за Тебе на леглото
си, размислямъ за Тебе прѣзъ нощнитѣ
стражи,
защото Ти си моя помощь, и подъ
сѣнката на Твоитѣ крилѣ ще се зарадвамъ;
къмъ Тебе се привързва душата ми,
Твоята десница ме поддържа.
А ония, които търсятъ да погубятъ
душата ми, ще слѣзатъ въ земната прѣ-
изподня;
ще бѫдатъ поразени съ силата на
меча; ще станатъ плячка на лисицитѣ.
А царьтъ ще се зарадва въ Бога,
ще бѫде възхваленъ всѣки, който се кълне
въ него, защото ще се затворятъ устата
на ония, които говорятъ неправда.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
"Всичко, което научих, ме поведе стъпка по стъпка към непоклатимото убеждение за съществуването на Бог. Вярвам само в това, което знам, и това изключва вярата. Затова аз не приемам съществуването му чрез вярата – аз ЗНАМ, че Той съществува." ~ КАРЛ ЮНГ