Отговор в тема
Аз знам, че имам свободна воля и знам от къде идва тя. Просто се чудя как един атеист може да си мисли, че има свобода, за това се поставих в неговата гледна точка ве.Първоначално написано от Knispel666
Може би неговата илюзия за свобода идва от неосъзнаването му в пълна степен на неговата зависимост и предопределеност до какви размери се простират, и оттук вече идва илюзията му за свобода и че е господар на решенията и на живота си.
С две думи както Иисус казва: "Царството Ми не е от този свят", то свободата не е от този свят, тя е нещо свръхестествено за този свят. А "свободата" на този свят е илюзия и идва от неосъзната зависимост и предопределеност, и дори мисля, че нарочно ни държат и поощряват тази свобода, колкото да се самоуспокояваме, че сме свободни и оттам това да не избива в разрушително поведение и тогава управляващите да я втасат.
Дори мисля, че твоята свобода докторче е от този вид - свобода от тип илюзия и чалга, дрънкулка за бебета за да не реват много.
Айде, ходи са да медитираш.
Последно редактирано от defender : 02-08-2021 на 13:55
„Отричам онзи тип човек, който досега се приемаше за най-висш – добрия, благосклонния и благодетелния. От друга страна отричам един вид морал, станал господстващ като морал за себе си, декадентския, по-точно християнския морал.
Условието за съществуването на добрия е лъжата.
Добрите хора никога не говорят истината. На фалш ви учат добрите – вие сте родени и прикрити в техните лъжи.
Всичко това би означавало отнемане на великия характер на действителността, кастриране на човечеството и свеждането му до едно мизерно китайство.
А точно това се опитаха… Именно това нарекоха морал.“
ПП: Четеш Ницше, а виждаш докторчето. Това се казва предан последовател.
Странно как виждаш мен в цитата му, пък аз дори не съм го чел това. Може би Ницше е бил мои последовател, просто още не го е знаел. Толкова ли ти е странно че двама човека може да открият нещо независимо един от друг, особенно ако има какво да бъде открито?
ПП: Четеш Ницше, а виждаш докторчето. Това се казва предан последовател.
Ти кво сега, мазниш ли ми се?
Но за да отговоря на въпроса ти - не, не съм някое добре образовано "евреиче", и няма как да бъда при положение че изпитвам същата непоносимост към стриктно академичното познание, както към това на християнските поучения. И цялата тая непоносимост идва не от самото познание и самите идеи, а от хората които ги изживяват за истина - понеже същите тия дето си бият главата в Библията, примерно типажи като Питанчо, са същите дето се изживяват като носители на свещенната истина, само че използваики философски и психологически аргументи, или още по-лошо, научни твърдения в подкрепа на тези аргументи. Ако се разровиш по форумите на духовна и научна тематика, там е пълно с такива хора - разбрали, полу-недоразбрали, прочели от някои нещо и почват да се наддумват. А всъщност те просто са назубрили някакви неща и ги повтарят, нищо повече. Никои от тях не си е направил труда сам да си размърда сивото вещество, още по-малко да се вгледа сам в себе си и да преоткрие нещата самостоятелно, или поне за целите на безкористна любопитност. Защо, когато някои друг им го е сервирал наготово, а те могат просто да влизат в роли. И цялото това псевдо-интелектуализиране и овчедушие прозира и в морала им - това от което Гьоте и Хаине се отвращават като бюргерски морал. Бюргера е точно това, NPC, non playable character - тои няма собствено вътрешно пространство, в което да изследва и развива идеи за себе си, без някакъв външен мотив. За бюргера - философията, психологията, науката и всички сфери на човешкото познание са просто една дреха, с която облича социалната си личност и нищо повече. Защото за него вътрешното пространство е изцяло изпълнено от социалната личност. Моралната му облицовка е също толкова фалшива и повърхностна - затова изпитва нужда да я натрапва на останалите, също колкото жалкото си, полу-информирано мнение по които и да е въпрос. Защото всичкото е за едната роля, или в наи-добрия случаи защото вярват че информираността им по тези теми ще им е полезна. Е тъкмо към тия хора изпитвам непоносимост, които търсят някаква облага в познанието и вярата, а християнския Бог и морал в текущия си, масово разпространен вариант, е точно техен продукт, уподобен е на тях, и от него лъха на същия зловонен бюргерски, утилитарен морал. Във философските и психологическите среди също е пълно с такива хора, ранени птици, търсещи утилитарен модел на човека и вселената - не защото ги интересува как работи човешката психика и вселената, не от някакъв интерес към истината или невинно любопитство, а за да си превързват духовните рани и да се изживяват като духовни личности.
Последно редактирано от Knispel666 : 02-11-2021 на 03:05
Какви ласкателства ве докторчеТи кво сега, мазниш ли ми се?
Не знам, как в обстановка на тристаен апартамент, където живеят примерно още 3-4-ма човека или живот изпълнен с проблеми и грижи, пандемии и прочие, един човек може да има възможност да расте, самовглъбява, концентрира, чете до степен да достигне такива прозрения и осъзнатост. Масовия плебей и средата в която живее, по принцип ги прави да са хора съществуващи на повърхността на съзнанието си и почти цялата им личност е изнесена навън т.е. екстровертен тип. – Затова си мисля, че не си от плебейска среда ве. А като сметна и непоносимостта ти към християнския Бог и воаля, какво да си помисля за тебе освен, това което казах в предишния пост.
Последно редактирано от defender : 02-11-2021 на 13:29
Значи смяташ че трябва да съм роден със сребърна лъжичка в уста за да достигна до това "ниво"? В това няма логика. Може би щеше да има смисъл, ако бях роден на улицата зад някоя кофа за боклук и после израстнал по домовете, но чак толкова зле не е било. Роден съм в нормално семеиство от работническата класа. Така или иначе, това няма нищо общо - на които си му идва от вътре, тои се интересува, развива и образова. На които не му идва, колкото и пари да имат техните, тои си остава глупак. Дори и да го напъват да учи, това ще има само незначителен ефект на подобрение и тои пак ще си остане предимно глупак. Познавам много такива хора. Въобще средата няма нищо общо с това дали човек е екстровертен или интровертен, или ако има някакво влияние, то е много незначително и не променя нищо фундаментално, понеже нещата са първо на ниво генетични заложби и предразположености, след това на вътрешно развитие и чак накрая средата. Човек се ражда интроверт и умира такъв - вече дали е крайно интровертен или може да минимизира негативните ефекти от това и да придобие частично екстровертни черти, тук вече зависи и от средата и ранната социализация, но средата съвсем не се свежда до материално положение. Материалното положение е само един много незначителен фактор от средата и всъщност сам по себе си не е изобщо фактор, а само в комбинация с други фактори.Също така, интроверт не е равносилно на осъзнаващ себе си.Какви ласкателства ве докторче
Не знам, как в обстановка на тристаен апартамент, където живеят примерно още 3-4-ма човека или живот изпълнен с проблеми и грижи, пандемии и прочие, един човек може да има възможност да расте, самовглъбява, концентрира, чете до степен да достигне такива прозрения и осъзнатост. Масовия плебей и средата в която живее, по принцип ги прави да са хора съществуващи на повърхността на съзнанието си и почти цялата им личност е изнесена навън т.е. екстровертен тип. – Затова си мисля, че не си от плебейска среда ве. А като сметна и непоносимостта ти към християнския Бог и воаля, какво да си помисля за тебе освен, това което казах в предишния пост.
Последно редактирано от Knispel666 : 02-13-2021 на 19:37
Смятам, че родителите ти трябва да са ти създали необходимите условия и среда за нормално развитие, както и личен пример. Това не означава задължително да си много богати.
Как например си обясняваш, че психичните проблеми най-често се отключват, във възрастта, когато детето става самостоятелно, излиза от дома и се сблъсква с реалността и тогава на повърхността изплуват и се проявяват всичките му психични проблеми от възпитанието му в неправилна среда и родителско отношение. Някои успяват да изплуват чрез самоусъвършенстване, други се давят, защото, като възрастни хора, просто вече нямат това време и безгрижие като деца.
Ти например живял ли си в една стая с още 2-ма човека. Аз съм живял като бях на общежитие, и ти казвам, че е трудно в такава среда човек да стигне до някаква самоосъзнатост.
ПП: Друг пример: защо почти няма роми философи или пък защо при тях престъпността е в пъти по-голяма - ами защото това се наследява от средата. Така че има голямо значение, а не нищожно.
Говоря за интровертност пораждаща се от изследователска страст, а не интровертност в резултат на потиснатост и бягство от света.
Последно редактирано от defender : 02-15-2021 на 16:26
Докторче, във фейса съм си писал съм с някои добри психолози, за да ги питам по някои въпроси и мога да кажа, че понякога ми се струва, че ти се изразяваш и разбираш нещата по-добре и от тях (в смисъл разбираш какво говориш в дълбочина, а не просто да повтаряш някакви прочетени думи и заучени фрази и да публикуваш някакви дървени послания).
Та възможно ли е ти да не си някое невзрачно, ъндърграунт плебейче, а да си добре образовано "еврейче" и да играеш някакви театри (като се има предвид, че си личи, че имаш някаква дълбока непоносимост към идеята за християнския Бог).
С две думи, абе не ми се виждаш да си расъл в плебейска среда ве
Последно редактирано от defender : 02-09-2021 на 21:53
"Какво остава от човека, когато душата се извади от тялото му? Труп. Какво от Европа, когато от нейното тяло се извади Бога? Труп. Какво е човек, който отрича душата в себе си? Нищо друго, освен униформена глина, ходещ ковчег от глина. Резултатът е поразителен: влюбен в педметите, европейският човек най-накрая и сам е станал предмет. Личността е обезценена и унищожена, останал е човек-предмет, телесна черупка, от която е изгонен безсмъртният дух.
Европейската култура е лишила човека от душа, овеществила го е и го е механизирала. Тя е като чудовищна машина, която поглъща хора и ги преработва в предмети. Финалът е затрогващо тъжен и потресаващо трагичен - човекът става бездушен предмет сред бездушни предмети. Такава е в общи линии културата на европейския човек."
"Знаете ли по какво се различават светските от духовните люде? Светските гледат да е чист дворът им. Не ги интересува дали вътре в дома им има боклуци. Изчистват двора и хвърлят боклуците вътре в къщата!
Казват си: “Другите гледат двора, вкъщи не виждат”. Т.е. нека имам мръсотии в себе си, но не и вън! Желаят другите да ги хвалят. Докато духовните хора гледат домът да е чист отвътре. Не ги е грижа какво ще кажат хората." - Паисий Светогорец
Доктор, според тебе има ли корелация, че колкото човек е пристрастен към материалното и отдаден на земни удоволствия, толкова повече му се увеличава страхът от смъртта? Това го пиша в отговор на Ницше, който едва ли не заклеймява християнската аскеза.
Корелация да, но не и каузалност. Въпроса със страха от смъртта стои не толкова в самата смърт, нито дори в самото умиране, макар умирането да е инстинктивно нежелателно. Страха от смъртта идва от концепцията за смърт и неизбежното осъзнаване за смъртта на Егото, това е истинския източник на страха. Все пак, смъртта е казано иначе изгубване на живота, а кои може да се страхува от изгубването на живота, освен този, които панически се е вграбчил в него, търсеики смисъл, цел и ценност? И тук вече идва момента на материалното и удоволствието, като естествена функция и ценност на живия организъм, за което егото се закача и търси себе си в него. Но това с нищо с нищ не се различава от другите идентификации на Аз-а, нематериалните, тези изцяло в света на идеите. Така че отговора на въпроса ти е, страхува се от смъртта само онзи които има какво да загуби, дали е материално и чисто сетивно, или е нещо отвъд това, някаква друга загуба от свръхсетивен характер, това е без значение. Точно затова смъртта на Егото е символична, тя е да осъзнаеш че няма какво да загубиш, понеже не си имал нищо от самото начало, и всичко е било просто вечния сън на Аз-а. А самата физическа смърт е едно болезнено напомняне за това че този сън така или иначе ще свърши - нещо повече, не самия сън ще свърши, а и цялото сънуване изобщо. Тя е като треска забита в ума на сънуващия, поставяща състоянието на Аз-а в перманентна невроза, все караща го да сънува за нещо повече - дали в материални придобивки, дали в сетивност и наслада, дали в социална валидация, слава и успех, или в свръхсетивното и Господ - това е без значение, стига да има някакъв обект на идеализация, в която Аз-а да проектира себе си за целите на сънуването.
Последно редактирано от Knispel666 : 02-27-2021 на 21:27
Добре де, тъй като това какво става след смъртта, никой не знае със сигурност и в голяма степен е въпрос на вяра, то ако след смъртта те чака някакво състояние на непоносимо страдание, ето че тогава, дори и нищо материално да нямаш в този свят, то пак има какво да губиш след смъртта? Не те ли е страх при мисълта, че има такава възможност след смъртта да те очаква именно това?
Еми точно в това се състои критиката на Ницше, че имаш воля, тук, сега, в този живот, дадена по дефолт, с възможност да се проявява по всевъзможни начини, и тя се проявява независимо от всичко, предвид че човека е живо същество, без значение дали е осъзната или неосъзната, дали е насочена или изцяло инстинктивна. А християнската воля е насочена към отвъдното, нематериалното, към нещо което не е сега, тук и в този живот. Нещо повече - християнството отрича всичко земно като преходно и дори греховно и просто стъпало към отвъдното. Тоест християнската воля се отрича тъкмо от онова от което произхожда, понеже волята винаги е тук е сега, тя е квинтесенцията на живото, искащото, борещото се , а не на мъртвото и статичното т.е. на вечното. Затова Ницше казва че християнството е анти-човешко. А историята с непоносимото страдание е само допълнение на историята с вечното блаженство, което само подсказва къде са корените на тази история и защо се пласира толкова добре, а именно защото отразява волята на живото същество, което чувства, желае и обича, тук и сега, в света на материалното, а не в отвъдното.
Ама това не е конспиративна теория, просто наистина има възможност след смъртта да ни очаква точно това, а именно вечно, непоносимо страдание. Как се справяш с това, егото ти едва иска след смъртта да го очаква точно това. За него ще е по-добре след смъртта да се превърне в едно нищо, отколкото да изпитва непоносимо страдание, без възможност за спасение от него. Ако не приемеш, че след смъртта те чака именно това, то тогава това не е ли пак проява на егото, което се опитва да избяга от тази възможност в някаква друга по приемлива за него възможност в която да съществува - например, че се превръща неусетно и безболезнено в нищо.
Добре, да предположим, че ти нямаш никакъв обект на идеализация и оттам нямаш Аз, то тогава, като убиеш Азът, какво точно остава от теб, какво точно си ти самия без Азът?
Последно редактирано от defender : 02-27-2021 на 23:17
Просто не мога да схвана как ти побеждаваш егото и излизаш от примката му.
ПП: Както се вижда егото може да се трансформира и възкръсне от всичко. Ти му отрежеш едната глава, мислиш си, че си го убил, а на нейно място порастват още две.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 00:43
Проблема не е в егото - Аз-ът е просто волята за власт, която придобива очертания и форма, като интенционалност, като субект на действие и мотив. "Аз съм" означава преди всичко "Аз искам". Проблема е повече в концепцията за Аз, която е илюзия, понеже в момент на пълно блаженство и момент на тотално страдание, човек все смята себе си за Аз, докато двете състояния качествено нямат нищо общо. Този момент на статичния Аз работи чисто концептуално, но пък волята сама по себле си е динамична и проблема идва когато хората деиствително започнат да си вярват че има такова нещо като Аз, което е постоянно, което е нещо повече от сумата на техните преживявания. Така в човек могат да присъстват две или повече проявления на волята, две различни сили, които да са противоположни, но концепцията за Аз трябва да изтласка една от двете - понеже човек не може да е гладен и сит едновременно(примерно). Отделно Аз има друг, по-висш смисъл, но тънко доловим, които е именно постоянното и неизменното, но този смисъл е далеч по-различен от смисъла, които влагат повечето хора. Този смисъл не е социалната конструкция на Аз-а, а е изцяло личен, самосъзнателен. Често обаче хората смесват двете и ги припокриват едно с друго, и в това е смисъла на социалната интеграция и възпитанието, подчиняването на личната воля в социалната единица. Само че тази социална единица е обречена от самото начало да е в постоянно противоречие с първоизточниците си, сиреч с волята, защото не може концептуално да обедини всичките елементи и сили в себе си. Така че " побеждаването" на Аз-а нито е възможно, нито има нужда от него - волята и съзнанието предхождат всяка концепция за Аз. Аз-ът е просто сянката на волята, осветена от светлината на съзнанието. Човек просто следва да е съзнателен и в потока на волята си, защото чрез съзнанието може да насочва волята накъдето пожелае, вместо да е неин несъзнателен посредник.
Искаш да кажеш, че истинското Аз е динамичното ти Аз, а лъжливото Аз е статичното Аз и проблема е в това, когато истинското Аз бъде припозната в статичното Аз (демек стереотипите на които робуваме).
Добре, но когато волята за власт („Аз искам“) се насочи към това, което иска за да го осъществи, то точно в този момент тя се идентифицира с това, което иска и започва да спазва неговите писани или неписани правила за да получи желаното – ето това отново е его, което се припознава и идентифицирало с обекта на своите желания. А това припознаване и идентификация се извършва в самия процес на осъществяването на това, което иска волята за власт - така че не е задължително егото да произлиза само от статичното Аз, то може да произлиза и в самия процес на осъществяването на желанието на динамичното Аз.
Само че християнството вярва, че когато човек умре, той вече там не може да се идентифицира с обекта на своите желания, това е възможно само докато човек е на земята във физическо тяло и ако тук волята ти за власт не е пожелала и оттам не се е идентифицира в Бога, то след смъртта остава завинаги отделена от Него.
Така че, ако иска човек да се спаси, той трябва да си изгради още тук идентификация, статично Аз в Бога, а не с този свят, и оттам този свят трябва да го пречупи през Него. Волята ти за власт трябва да търси своето динамично развитие във вечното усъвършенстване и полза в Бог, а другото да остане второстепенно, а когато Бог е второстепенен или е производно на идентификацията на стремежа на динамичното Аз в нещо друго, тогава лошо.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 14:15
Само дето за усъвършенстване в този живот не ти е нужен Бог, и това е критиката на Ницше - че християнина твърде много се е отдал на усъвършенстването в свръхсетивното, дотолкова че живота му тук е останал като второстепенен. Аз знам за този живот тук, за друг не знам. Ако ти искаш да се усъвършенстваш за целите на нещо измислено и нереално, прав ти път. Но за мен това е равносилно на да си изгориш къщата, защото вярваш че утре ще спечелиш от лотарията и ще си купиш имение.
Ми, че ти ако нямаш за какво да умреш, то ти няма и за какво да живееш. Такъв живот в самия си корен е по-скоро болестно състояние, тва не е живот, камо ли свобода. Ти значи изобщо не знаеш какво е свобода, а пак си живееш в някакви илюзии за свобода, с които да се самоуспокояваш, че си готин.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 16:35
Относно отношението между свръхсетивното и сетивно в живота на християнина на Ницше му отговарям така: "Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се предаде " (Мат. 6:33), колкото и когато е нужно.
Разбираш ли докторче, когато следваш истината, истината ти дава всичко, което трябва, без да е нужно да ставаш роб на света и да си играеш на илюзии за свобода. Лъжеученията правят точно това със своята лъжлива духовност, създават илюзии за свобода, докато си роб на света.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 17:19
Ето затова докторе трудно ще си хванеш сериозно гадже, защото жените искат мъж с принципи, на които държи и е уверен в тях (защото това един вид сила на волята му), а ти си мениш принципите и като един "агент Смит" приемаш формата на обекта, който пожелаеш. И така гаджето ти всеки момент може да бъде изоставена от тебе, защото не знае на къде ще ти избият желанията и оттам каква нова форма и принципи ще приемеш.
Ти си мек, като тесто, а жената иска да види, че има в ръце нещо твърдо, а ти се плъзгаш, като душевен глист.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 14:31
Плъзгам се не в желанията си към жените, а в мисълта, защото там са заложени много капани, и е полезно човек да е хлъзгав. А ако нямам приятелка то е точно защото не съм хлъзгав в принципите си. Твърдостта в действията е добродетел, но твърдостта в мисленето се нарича тесногръдие. Струва ми се че на теб ти липсва тъкмо първото.Ето затова докторе трудно ще си хванеш сериозно гадже, защото жените искат мъж с принципи, на които държи и е уверен в тях (защото това един вид сила на волята му), а ти си мениш принципите и като един "агент Смит" приемаш формата на обекта, който пожелаеш. И така гаджето ти всеки момент може да бъде изоставена от тебе, защото не знае на къде ще ти избият желанията и оттам каква нова форма и принципи ще приемеш.
Ти си мек, като тесто, а жената иска да види, че има в ръце нещо твърдо, а ти се плъзгаш, като душевен глист.
Говорим за твърдост в принципите, в които вярваш, а твърдостта в принципите и оттам в мислите, определя твърдостта в действията ти. Не може да имаш твърдост в действията без преди това да имаш твърдост в мислите.
Твърдостта в принципите се нарича увереност, а не тесногръдие. Може би, когато не се развиваш в това което вярваш, а седиш на едно място и се инатиш, тогава е тесногръдие, но когато си мениш, като цяло това, в което вярваш според обстоятелства то по-скоро е неувереност и страх.
Какъв точно мъжкар си дето тръгваш на път към някаква цел, ама насред пътя през два часа си мениш мислите и мнението според промяната на вятъра, облаците и наклона на шосето ве и бързо се отказваш от това, в което вярваш?
Ама ти си мислиш че философията ми е да се направя на мъжкар ли ве? Аахаххахаха
Толкова високопарни думи и претенция за дискусия, а всичко си проличава че е една огромна комплексарщина от твоя страна. Толкова ли си несигурен в себе си? Мамка му дефенди, всеки път се убеждавам че си краен аутист и абсолютен загубеняк. Каквато и истина да ти се поднесе, ти трябва задължително да се изсереш отгоре - "Ама не видиш ли твоето било пак проявление на Егото, само мойто не било Его. ". Прави каквото знаеш и каквото искаш, но не виждам защо вече толкова години трябва да изпадаш в едни и същи инфантилни филми. Порасни малко преди да говориш за твърдост на принципи и неща които знаеш само в книжките. Просто не мога да те взема на сериозно на тоя етап.
Че ти не "сереш" ли върху моята истина ве - нали в това е смисъла ти търсиш слаби места в моята истина, аз в твоята.
Аз не сравнявам тебе и мене, като мъжкарски качества, или за да се изтъквам над тебе, като мъжкар, а говоря за мъжкарството по принцип ве. Пък аз дали съм такъв е съвсем друга тема. Но ето, че пак се жегна, без изобщо да съм имал предвид това, в което ме нападаш. Пък знам, ли може и да си прав, може и да имам комплекс, какво лошо има, комплексите са за да се осъзнават и лекуват точно в такива дискусии.
По принцип повечето хора носят доста комплекси още от детството, кво да не съм казвал, че съм перфектен.
Последно редактирано от defender : 02-28-2021 на 20:04
Правила за публикуване
2001 - 2026 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2026 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат