Православие

[DerStuermer]

Ако не боготворя Иисус аз няма да мога да бъда себе си, защото смъртта ще е по-силна от мен, а когато нещо е по-силно от тебе ти пред него няма как да бъдеш себе си, ти ставаш негов придворен клоун.

Смъртта е илюзия - страхът на егото, че повече няма да го има. Деиствително само егото умира, останалото са просто технически подробности. Но егото ти не иска да умре, нито приживе, нито когато тялото ти умре, затова фантазираш за вечни животи. По този начин сам се превръщаш в "придворен клоун" на страха си от смъртта. Само когато превъзмогнеш този страх, можеш да живееш пълноценно. А тая идея я има дори и в самото християнство, за които има очи да я види.

Няма как да си като Него без Негова помощ.Човек става бог чрез Бога, а не сам по себе си.

И кои ученик би станал маистор, ако вечно се допитваше и подпираше на знанията на маистора? Никои. Ала ето че религията ви така се е изродила и вие вместо да сте маистори, искате да сте просто ученици. Защото е по-лесно когато някои ти шепне наготово всичко и за всеки въпрос имаш готов отговор.

[defender]

Смъртта е илюзия - страхът на егото, че повече няма да го има. Деиствително само егото умира, останалото са просто технически подробности. Но егото ти не иска да умре, нито приживе, нито когато тялото ти умре, затова фантазираш за вечни животи. По този начин сам се превръщаш в "придворен клоун" на страха си от смъртта. Само когато превъзмогнеш този страх, можеш да живееш пълноценно. А тая идея я има дори и в самото християнство, за които има очи да я види.

Доктора явно е приравнил живота с егото и че ако искаш да живееш това задължително е от егото и затова доктора от страх да не прояви его, избира вечната смърт.
Аз мисля, че живота е нещо по-голямо от егото и дори егото да умре живота остава и затова живота и егото не трябва да се отъждествяват 100%-во.

Аз избирам вечния живота не заради егото, а защото същността на човека е живота, а егото е лъжлив плагиат на живота. Тоест за да победя егото не означава, че трябва да пожелая вечна смърт (това дори за мен е някакво психично заболяване), а просто да пожелаеш истинския живот, и да умреш за лъжливия живот.

Тоест имаме истинска същност на човека желаещо истинския вечен живот, и да умре за лъжливия живот.
Лъжлива същност на човека (егото) желаещо лъжливия живот и не искащо да умре за този живот.
И смърт - като нека да правим разлика между човек не желаещ смърт на лъжливия живот и не искащ да умре за него, човек желаещ истинския вечен живот и да умре за лъжливия живот и човек, който желае вечна смърт, че видиш ли да не проявил иначе егото си (тоя последния е направо психопат).

И кои ученик би станал маистор, ако вечно се допитваше и подпираше на знанията на маистора? Никои.

Само, че Иисус е съвършенството за човек, а в земния живот няма съвършенство, ти тук никога не можеш да станеш съвършен майстор, целия този живот е път към съвършенство (пътя който ни е показал Иисус) и чак след смъртта ще установиш дали си станал майстор. Както е казано: Бъди верен до смърт и ще ти дам венеца на живота. Тоест след смъртта е венеца на живота, там си майстор, а не в този живот, тука си чирак, тука са само лъжливите майстори на егото.

[inewton]

Само ако не е нарочно.

Това питах. То ако има за какво не е обида.

Значи не си такъв, за какъвто се представяш. Това не е сатанинско.

[defender]

"Свещеното винаги ще бъде пречка за свободата на нерелигиозния човек на нашето съвремие, който мисли, че ще придобие личностна идентичност само доколкото се демистифицира тотално, че ще бъде наистина свободен само когато убие и последния бог. Но при това той забравя, че човекът е наследник на сакрално минало. Човешката душа, стара колкото света, не може да не говори за Бога. Тя ще го сътвори отново от пепелта и върху пепелището на атеизма и иморализма." ~ психиатър академик Владета Йеротич


ПП: Съгласен съм с това, че атеизма всъщност не ни подготвя за времена на безбожие, а по-скоро ни подготвя за приемане на някакъв нов бог в близкото бъдеще.

[DerStuermer]

Това питах. То ако има за какво не е обида.

Значи не си такъв, за какъвто се представяш. Това не е сатанинско.

Че кои е казал, че съм сатанист?

[DerStuermer]

Доктора явно е приравнил живота с егото и че ако искаш да живееш това задължително е от егото и затова доктора от страх да не прояви его, избира вечната смърт.

Естествено че всеки иска да живее и естествено че всеки го е страх да умре. Но помисли си малко, сега има шанс, много много малък шанс, от небето да падне метеорит точно върху теб. Струва ли си да живееш живота си в постоянен страх че това ще се случи? Не, нали? И все пак е възможно. Но да живееш в постоянен страх от това си е чиста параноя и пречи на какъвто и да е пълноценен живот. А моментите наи-близо до смъртта, не карат ли те човек да се чувства наи-жив тъкмо тогава, а не когато е отпуснат и защитен? Проблема с всичките глупости които изписа, не е само че напълно не разбираш какво е его и съзнание, и каква е разликата между тях. Проблема е че толкова отчаяно се опитваш да впишеш всичко което казвам в рамките на християнството, че дефакто си играем на развален телефон. Егото съвсем не е "лъжливата същност на човека".Това намеква че има някаква правилна същност на човека, тоест някакво не-лъжливо Его. Всичкото е лъжлива същност, докато човек се идентифицира с някаква същност, каквато и да е тя. Съзнанието всъщност не е нищо повече от един празен буркан, които обществото и човек сам за себе си, пълни с емоции, мисли, спомени и т.н. Егото е просто идентификацията, припокриването на съзнанието, с този пълен буркан. Но самото съзнание, като едно празно поле, е много по-голямо от всякаква идентификация, мисъл, емоция и спомен - нали тъкмо в него(съзнанието), всички тези неща се проявяват, като го изпълват. Да се бориш срещу егото е като да си гониш опашката, защото това е просто поредната идентификация, просто поредната роля в буркана. Егото може просто да бъде забравено, като се изпразни буркана, като се изчиства съзнанието. Тъкмо в това е смисъла на медитацията, а и това е оригиналния смисъл на молитвата, която в последствие християнството деградира до нещо като скаип-чат с някакъв персонализиран Бог.

В какво избираш да вярваш, не е мои проблем. Не съдя никои за това какво му е скефнало да избира. Но на мен ми е дадено да познавам само живота - всяко допускане за някакво продължение отвъд това не е нищо повече от спекулация. Така че, ако ще избирам между това да живея пълноценно, за живот които знам че съществува, или да живея в страх и ограничения с надеждата за отвъден, вечен живот, бих избрал първото. Само човек парализиран от мисълта за това че ще умре, би избрал второто.

[defender]

Проблема е че толкова отчаяно се опитваш да впишеш всичко което казвам в рамките на християнството, че дефакто си играем на развален телефон. .

Бъркаш, не се опитвам да напасна нищо към твоята философия. В християнството наистина се казва, че след грехопадението в човек се образува лъжлива същност, която става по-близка на човека и която се образува сякаш по дефолт и почва да потиска истинска му същност и човек по-лесно почнал да се идентифицира с лъжлива си същност (егото). И тъй, като тази лъжлива същност е сякаш по дефолт, то за да се върне човек към истинската си същност се иска борба с тази лъжлива същност (т.е. като образ на Бога, тази истинска същност е в човека, но като подобие на Бог, ума на човек е по-лесно да следва логиката на лъжливата си същност и оттам да води лъжлив живот).
Така идва момент, в който тази лъжлив същност до толкова е потиснала истинска ни същност, че се налага Иисус да дойде, тъй като вече ние сами отвътре не можем да възкресим тази истинска същност.
Иисус Христос е именно тази истинска същност на човека, която се въплащава материално извън нас, за да може да ни върне отново вътре в нас, към истинската ни същност и да я възкреси за да победим лъжливата си същност.
Защото ако ние тук не се преборим с тази лъжлива същност, когато умрем, тя ще се превърне в наш мъчител – както една звезда, като умре се превръща в черна дупка.
Тук в този свят, тази лъжлива същност се опитва да блести, да ни дава светлина и ние да се храним и обгряваме от нейното очарование и да го поддържаме и възхищаваме, но като умрем, същото това нещо ще се преобразува в наш мъчител (както дървото на познанието на добро и зло е изглеждало супер съблазнително и обещавало, че сякаш може да ни направи богове, но след като сме му се отдали, той всъщност е довело до нашета трагедия).
И тогава тези медитации на забравата на егото грам няма да ти помогнат, както ти помагат тук сега, защото ти след смъртта застиваш духовно и няма вече да имаш възможност да медитираш и точно в мига на смъртта егото ти ще възкръсне отново, вместо истинска ти същност, но хапчето "медитация" вече няма да го имаш на разположение.
То това е същността на християнството да намериш себе си и да станеш господар на себе чрез Иисус, а не чрез медитации и други идоли, защото тяхната помощ е само до смъртта т.е. те само те баламосват за да си изгубиш времето в този живот с глупости с привидна благодат.


В крайна сметка дори и да не вярваш в Бог, то това какво ще стане след смъртта никой не знае със сигурност и пак е въпрос на вяра. Не се е върнал от смъртта учен, който след смъртта си да проведе там емпирични изследвания и после да се върне да ни ги даде.
Върнал се е единствено Иисус, има 500 свидетеля и са го видели възкръснал, а учениците му след това си дават живота за Него след Възкресението Му, така че обяснението на Иисус за след смъртта ми изглежда много по-логично от твоите предположения какво е след смъртта.


ПП: Аз никога не съм виждал и не съм бил съзнателно в състояние на нищо, така че да вярваш че след смъртта те чака това състояние на "нищо" е не по-малка вяра от Бог, даже много повече вяра се иска в това.

[defender]

"защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери"
(Мат. 16:25)

[defender]

...

Щом според тебе егото е всички събрани мисли, емоции, спомени. То как е възможно изобщо да живееш в този свят и да водиш някакъв деен живот в състояние на забрава на егото? То ти тогава ще се наложи че дори баба си и дядо си ще забравиш и няма да познаваш?

Ти просто казваш, че истинската същност на човека е празния буркан, а лъжливата е егото. А после ме нападаш, че нямало истинска същност на човека. Не го разбирам това.

ПП: Истинската същност на човека не е забравата, това не води до рационално съществуване, това е по-скоро бягство.

Истинската същност на човека не забравя мислите и спомените на егото, а ги превръща, сублимира в правилни и ползотворни.

[DerStuermer]

има 500 свидетеля и са го видели възкръснал

ПП: Аз никога не съм виждал и не съм бил съзнателно в състояние на нищо, така че да вярваш че след смъртта те чака това състояние на "нищо" е не по-малка вяра от Бог, даже много повече вяра се иска в това.

Никои не е бил съзнателно в състояните на нищо, но затова пък всеки в безсъзнание е в състояние на нищо Как изобщо заспиваш дефенди, щом не вярваш в състоянието на нищо

[defender]

Никои не е бил съзнателно в състояните на нищо, но затова пък всеки в безсъзнание е в състояние на нищо Как изобщо заспиваш дефенди, щом не вярваш в състоянието на нищо

Ми щом съзнателно не можеш да бъдеш в състояние на нищо, то значи ти няма как да го изследваш това състояние и да представиш доказателства, че то съществува от личен опит.
Точно както и аз не съм видял Христовото възкресение от личен опит, а от този на учениците му, които все пак, когато са го видели са били в съзнание.

[DerStuermer]

Щом според тебе егото е всички събрани мисли, емоции, спомени.

Не всички събрани мисли, емоции и спомени, а обединението им в образа на "АЗ", под заблудата че този "Аз" е също толкова реален и статичен, колкото мислите, емоциите, спомените и всичко останало което се проявява в съзнанието.

Ти просто казваш, че истинската същност на човека е празния буркан, а лъжливата е егото. А после ме нападаш, че нямало истинска същност на човека. Не го разбирам това.

И каква е същността на един празен буркан, освен тази на празен буркан. И тук говорим за съзнанието, не за човека. Понеже хора има много и все различни, но съзнанието си е все едно за всички, така както буркана си е буркан, без значение дали има мед или чушки в него. Но ето че ти си дошъл тук да ми казваш че тоя с чушките бил истинския Това е егото. Това имам предвид под липса на истинска същност. Естествено, когато си виждал само буркани с мед, нормално е да си мислиш, че всички буркани непременно съдържат мед и и това е "истинската същност" на буркана...
Вече за същността на човека, като съзнателно живо същество, това е отделен филм.

[DerStuermer]

Ми щом съзнателно не можеш да бъдеш в състояние на нищо, то значи ти няма как да го изследваш това състояние и да представиш доказателства, че то съществува от личен опит.

Няма начин да изследваш и представиш доказателства за нещо, което не съществува. По същия начин няма как да си съзнателен в състояние на безсъзнание. То дори и не е състояние, а липса на състояние, така както нищото не е нещо, а липса на нещо изобщо. Липсата на доказателство за състояние на нищо, не е доказателство за състояние на нещо. Ти току що направи това което в математиката е равносилно на това да разделиш число на нула.

Съзнанието всъщност е като нищото. Понеже нищото е по-голямо от всяко нещо, а нищото съдържа всичко и може да бъде всяко нещо. Така и съзнанието е едно голямо нищо, а всяка мисъл, емоция и спомен се съдържа в него и то може да бъде всяко едно от тях в даден момент. Този даден момент е именно потока на съзнанието, затова и съзнанието може да бъде само тук и сега. То е суперпозиция от всичко което някога е било и някога ще бъде, кондензирано в една точка. И тъкмо затова, егото, като образ на съзнанието е само илюзия, понеже е фиксирана позиция.

[defender]

Няма начин да изследваш и представиш доказателства за нещо, което не съществува.

Това звучи точно, като: "Няма начин да изследваш и представиш материални доказателства, че Бог съществува, защото Той не съществува, като материално същество, а като Дух".


Така е докторче, ти си не по-малка религиозна откачалка от мен. Само дето християните имаме и материални доказателства и свидетелства за Иисус, а ти нямаш такива за състоянието на "нищо". Колко жалки атеисти.

[DerStuermer]

Само дето християните имаме и материални доказателства и свидетелства за Иисус, а ти нямаш такива за състоянието на "нищо".

Състоянието на нищо не може да бъде доказано по дефолт, защото няма проявление в света на нещата. Доказателството е единствено аксиоматично, по силата на това че е очевидно . За бог, които твърдиш, че има проявление в материалния свят, трябва да има доказателства, само че такива няма, освен свидетелски показания, които нямат никаква доказателствена стоиност, особенно предвид това че са отпреди 2000 години. Естествено, липсата на доказателства не доказва че го няма, но не доказва и че го има. От друга страна, съществуването и съответно несъществуването на нещата, е очевидно само по себе си, така както съзнанието и съответно безсъзнанието са очевидни сами по себе си.

[defender]

Съзнанието всъщност е като нищото. Понеже нищото е по-голямо от всяко нещо, а нищото съдържа всичко и може да бъде всяко нещо.

Докторче помисли си този твой стремеж да се изпразниш от този свят не е ли всъщност твоя вроден стремеж към Бога. Който е Духовно същество и не е от този свят.
Но за да се изпразниш от този свят, то не става с логиката на този свят(защото така пак се изпълваш с него), а става само с вяра?

[DerStuermer]

Докторче помисли си този твой стремеж да се изпразниш от този свят не е ли всъщност твоя вроден стремеж към Бога. Който е Духовно същество и не е от този свят.
Но за да се изпразниш от този свят, то не става с логиката на този свят(защото така пак се изпълваш с него), а става само с вяра?

Не?

[defender]

Много лесно е да се вярва, че има нещо, което някога ще ти помогне, спаси, изцели, предпази, вдъхнови, утеши. Отколкото да се приеме сама реалност, че живота може да е мръсен, гаден, без сбъднати желания, чувства, че емоции. Че с или без власт пак ще си чернилка и плужек от вътре. Така че хората започнали да си създават религии от вярвания. Да се държат на повърхността.

Това го кажи на християнските мъченици. Така че християните не бягат от реалността на този живот, те много добре я разбират. Те са осъзнати кои са, защо са тук, защо са така нещата и затова знаят как да посрещнат реалността.

Друг е въпроса, защо твоите мазохистични представи за реалността да е реалността, ми не това са просто твоите мазохистични представи и начина по който ти възприемаш себе си в този свят.

[golemiq_korab_minava]

Именно това, че още много преди Християнството. И всички други религии с течение на хилядолетията са се обединявали под общи основи за търсенето на смисъла, начините, средствата в ученията и тнт. И всяка идея, философско обяснение са се привнасяли на верчески представи, защото не са можели да бъдат обяснени и показани в цялост. И щото няма осъзнато на словоизлияния. И това, за да не потъва изгубения човек в мрака. В макар че най хубавото след смъртта е мрака и тишината. И на гробището се пази тишина.

[defender]

И това, за да не потъва изгубения човек в мрака.

Значи за тебе реалността е човек задължително да потъне в мрака? Ами желанието ти ще бъде изпълнено, в ада ще бъде най-големия мрак не само физическа, но и духовен мрак (всъщност адът е сбъдване на човешките страхове в пълнота, защото човекът сам си ги сбъднал).
Човекът не е създаден за мрак, защото мрака го разболява и физически и психическо. Тоест същността на човека от друго тесто е създадена. Който приеме мрака за неизбежна своя реалност той е мазохист. Ако мислиш, че мазохизма е реалността, ми тогава приятен ти живот.


ПП: За мен такъв човек е изкуствено програмиран.

[golemiq_korab_minava]

Значи за тебе реалността е човек задължително да потъне в мрака? Ами желанието ти ще бъде изпълнено, в ада ще бъде най-големия мрак не само физическа, но и духовен мрак (всъщност адът е сбъдване на човешките страхове в пълнота, защото човекът сам си ги сбъднал).
Човекът не е създаден за мрак, защото мрака го разболява и физически и психическо. Тоест същността на човека от друго тесто е създадена. Който приеме мрака за неизбежна своя реалност той е мазохист. Ако мислиш, че мазохизма е реалността, ми тогава приятен ти живот.


ПП: За мен такъв човек е изкуствено програмиран.

Прочети още няколко пъти преди както обикновено да привнасяли разни елементи. Никой не ти говори, че целта е живот в мрака, а само защо възникват вродените желания човешкото съзнание да вярва, да се организира в социум и да еволюира борейки се именно с този мрак, трагедии. Война на физическо и на съзнателно ниво.

А за мрака след смъртта. Това е рай. Безтегловност. Липса на съзнание. В усет за време...

[defender]

П
А за мрака след смъртта. Това е рай. Безтегловност. Липса на съзнание. В усет за време...

Брей, какви са тия съчинения какво ще е след смъртта. Защо мислиш, че състоянието ти след смъртта няма да има никаква връзка с това, което си бил тук. Все едно всички, което си преживял, извършил в този живот и се е натрупало в тебе ще изчезне, като фокус и вълшебство.

Ми не мрака след смъртта е мрак. Състоянието ти след смъртта ще бъде проекция на това, което си си надробил тук. Ако тук си станал син на мракът, там няма да стенеш син на светлината. Това е много по-реално и зряло за това, което ще стане след смъртта. А ти сякаш гледаш на смъртта, като бягство от света и себе си.

[defender]

Снимки може ли да ми донесеш следващия път като ходиш на екскурзия до смъртта и обратно?

Че биг боссес може би никога не е бил милостив там..

Страх те е да не би да стане така, както ти казвам - нали? А мен, защо не ме е страх да стане така, както ти казваш, че ще стане след смъртта?! Ами, защото това е много по-лесно измъкване (казано в твой стил). За да умреш спокойно, трябва да си се подготвил за най-лошото, което може да стане след смъртта, а какво по-лошо от ада.

[golemiq_korab_minava]

Страх те е да не би да стане така, както ти казвам - нали? А мен, защо не ме е страх да стане така, както ти казваш, че ще стане след смъртта?! Ами, защото това е много по-лесно измъкване (казано в твой стил). За да умреш спокойно, трябва да си се подготвил за най-лошото, което може да стане след смъртта, а какво по-лошо от ада.

Изобщо страхът е само заради биологичен инстинкт, реално осъзнатите хора не ги е страх. Едиственото, което оставаш след смъртта на Земята може би е току виж някой съкрушен и измъчен твой привърженик от роднинска или приятелска връзка в повечето случаи и наследството ти. Пък ти, ако много се взираш в ада, може и там да наистина да отидеш. тишината и мрака не са ад.

[defender]

Пък ти, ако много се взираш в ада, може и там да наистина да отидеш.

Ми напълно възможно да отида там, нямам гаранция, защото моята преценка, къде ще отида може да е грешна. Един е съда Божи, друг съда човешки.

тишината и мрака не са ад.

Представи си, че там не те чака тишина и мрак, а те чака несравнимо по-лошо положение отколкото си сега, на което на човек дори на ум не може да му мине и да си представи, толкова лошо? Какво е чувството? Кое предпочиташ - да изчезнеш или да си в такова положение във вечността без надежда за оправяне. Кое ти се струва по-приемливо и "готино" от двете.

Също имай предвид, че много по-лесно е да приемеш, че всички след смъртта имат една и съща съдба (смърт на егото и край в нищото), от това да приемеш, че някои може да се спасят, а ти може да не се спасиш, тогава в егото се появяват завист, злоба, яд за изтървана възможност и да живееш така вовеки и дори да не можеш и да самоубиеш за да спреш да го чувстваш.