Православие

[defender]

Свободното докторче, за да отиде в Германия колко ли ваксини си е шибнал и колко ли зелени сертификати си изкарал?

[Pitancho]

[defender]

Страхливите компенсират, като се изживяват за умни.
Забелязали ли сте, че атеистите много обичат да се изживяват за умни - "те не вярвали, а знаели", "те вярвали на науката", "те имали критично мислене и рационален ум", "вярващите били мрачни средновековни субекти, а те били прогресивния умнокрасивитет, двигател на бъдещето" е тем подобни клишета, които са си накачили, като табелки и трабят.

[BlacklaslalNigga]

^
Този коментар ми напомня
на онзи ученик, който бърза да критикува, да поставя заключения или генерализира. Много плитък звучи...

[defender]

^
онзи ученик, който бърза да критикува, да поставя заключения или генерализира.

Нищо не генерализирам, когато някой направи нещо от страх, той много често изживява тази своя постъпка, че я е извършил, защото е умен, докато всъщност истината е че, той я е извършил от страх.

Хората с дебилни наклонности много обичат да чуват валидация за себе си, че са умни, красиви, готини, модерни, защитници на природата и т.н. Елита знае това, затова много често по телевизията ласкаят дебилите, че са умни, красиви ако направят това или онова. Така елита си има армия от "полезни идиоти", чрез които се опитва да налага волята си над останалите и над обществото, като цяло.

[defender]

Във фейса един психотерапевт публикува следното послание:
"Това, което не казваме се натрупва в тялото, превръща се в безсъние, в буца в гърлото, в носталгия, в грешка, в съмнение, в тъга. Това, което не казваме не умира, а ни убива."

ПП: Някой може ли да обясни логически, защо това е така, защото аз не мога - защо ако премълчиш нещо, то започвало да те убива? Хм!

[BlacklaslalNigga]

Във фейса един психотерапевт публикува следното послание:
"Това, което не казваме се натрупва в тялото, превръща се в безсъние, в буца в гърлото, в носталгия, в грешка, в съмнение, в тъга. Това, което не казваме не умира, а ни убива."

ПП: Някой може ли да обясни логически, защо това е така, защото аз не мога - защо ако премълчиш нещо, то започвало да те убива? Хм!

Все още не мога да се досетя, но има психолог. През миналия век, който се е заминавал точно с изследване на тялото и натрупване на емоционална енергия в него. Като човек, който често в състояние на - Гняв. След време лицето му в отпуснато състояние, заема вид на ядосано лице(мускулите на лицето се "втърдявят" по такъв начин). След известно време, ако такъв човек работи над това, лицевите черти се отпускат, и спира да изглежда такъв.
Ако се досетя, ще напиша как се наричаше такъв вид лекуване. Ппц има повече общо със лекуване на тялото, отколкото да е изцяло насочено към психологията - доколкото имам спомен.

[defender]

Доктора хем възхвалява волята за власт, хем в същото време е срещу егото. А то дефакто волята за власт и егото са едно и също нещо. Чрез волята за власт, егото се опитва да реализира себе си. Докторе, много объркана работа бе братче - как си за едното, а си срещу другото?

[BlacklaslalNigga]

Доктора хем възхвалява волята за власт, хем в същото време е срещу егото. А то дефакто волята за власт и егото са едно и също нещо. Чрез волята за власт, егото се опитва да реализира себе си. Докторе, много объркана работа бе братче - как си за едното, а си срещу другото?

След като прочетеш една строфа от библията, ти би я разбрал по един начин, а доктора по друг. Съответно гаранция няма, че ти, та дори аз, имам добра представа. За каква власт говори той, освен ако не ни обясни. Може да няма предвид власт (политическа или в бизнеса). А, власт на себе си и своите дерзания.
Отдруга страна има вид пропорционалност м/д властта, която имаме спрямо егото. Така, че волята за власт може да е пропорционална на това което той може и си е доказал, че може да владее. След като си е видял за себе си, че владее дадена власт, нормално пропорционално на това егото ти да се подкрепи. Но при един съзнат човек, такъв вид Его не е
токсично или, което се налага върху друг, пак казвам, ако на първо място то е вътрешно овладяно. Възможно е и волята за т.нар власт да идва, след успешна вътрешна борба спрямо егото ни, или по време на този процес.
Обаче изключително важно, за каква власт става дума. Доколкото разбирам, какво Доктора се опитва да ти дава като съвети, и това което е споделял като цяло. Макар нямам спомен къде е говорил за власт. Съмнявам се че говори за 'типичната власт.'

Та, този коментар, който си написал. Е, вид генерализиране. Защото ако се беше замислил, че има различни видове власт и въобще, че за един може едно да значи, за друг друго. Едва ли би го написал този коментар. Ако, въпреки това би го написал. То, момче ти си заслепен от егото си.

[DoctorSatan-666]

Доктора хем възхвалява волята за власт, хем в същото време е срещу егото. А то дефакто волята за власт и егото са едно и също нещо. Чрез волята за власт, егото се опитва да реализира себе си. Докторе, много объркана работа бе братче - как си за едното, а си срещу другото?

Първо не съм за едното или срещу другото, нито пък съм за или против каквото и да е изобщо. Не мисля за нещата изобщо в тези граници, защото на нещата им е все едно дали съм за или против тях.
И второ, не волята за власт и егото не са едно и също нещо. Егото е вторична структура на волята за власт, която се появява именно в "блъскането" на волята в "стените" на социалното измерение. Затова и хората се раждат с воля за власт, а едва в последствие придобиват его, което пак е воля, но вече ограничена в рамките на някаква идентичност " АЗ искам това, защото съм ТАКЪВ и от ТОВА ИМАМ нужда". Затова и Егото(АЗ) принципно се смята за осреднения еквивалент на взаимодействието между ТО(несъзнателното, животинското, инстинктивното) и СВРЪХ-АЗ (надсъзнателното, моралните и социалните надстройки и императиви). Затова и казвам че Егото е изкуствено разделение на човешката същност и волята за власт - Защото ако нямаше Свръх-АЗ и морални императиви, то нямаше да има нужда инстинктите и поривите да бъдат изтласквани в несъзнателното "ТО". Егото(АЗ) е въже опънато между ТО и Свръх-АЗ, така както и Човека е въже опънато между звяра и Свръх-човека.

[BlacklaslalNigga]

Първо не съм за едното или срещу другото, нито пък съм за или против каквото и да е изобщо. Не мисля за нещата изобщо в тези граници, защото на нещата им е все едно дали съм за или против тях.
И второ, не волята за власт и егото не са едно и също нещо. Егото е вторична структура на волята за власт, която се появява именно в "блъскането" на волята в "стените" на социалното измерение. Затова и хората се раждат с воля за власт, а едва в последствие придобиват его, което пак е воля, но вече ограничена в рамките на някаква идентичност " АЗ искам това, защото съм ТАКЪВ и от ТОВА ИМАМ нужда". Затова и Егото(АЗ) принципно се смята за осреднения еквивалент на взаимодействието между ТО(несъзнателното, животинското, инстинктивното) и СВРЪХ-АЗ (надсъзнателното, моралните и социалните надстройки и императиви). Затова и казвам че Егото е изкуствено разделение на човешката същност и волята за власт - Защото ако нямаше Свръх-АЗ и морални императиви, то нямаше да има нужда инстинктите и поривите да бъдат изтласквани в несъзнателното "ТО". Егото(АЗ) е въже опънато между ТО и Свръх-АЗ, така както и Човека е въже опънато между звяра и Свръх-човека.

Meханичен ми звучиш. Може и да греша.

Впрочем, мислиш ли че, този академичен начин на обяснение (то, аз, свръх-аз),дефъндъра би го разбрал.
За да може (той) да си направи съпоставка и добие представа, та да успее да го види за себе си ?

А ти виждаш ли ги, наблюдаваш ли успешно процесите на Аз-а, свръх-аз и несъзнателното дори ?

[DoctorSatan-666]

А ти виждаш ли ги, наблюдаваш ли успешно процесите на Аз-а, свръх-аз и несъзнателното дори ?

Разбрах въпроса ти, но отговора не е никак лесен. Принципно доказателство за успешно наблюдение на вътрешните процеси е моменталната промяна в цялостната система на себевъзприятие. Наричам го обратна рефлексия, в смисъл такъв че всяко фундаментално прозрение във вътрешната организация, ако е истинско и не е плод просто на затвърждаващи постановки и “удобно мислене“, то води до цялостна измяна в психиката. На свои ред пък доказателство за качествена измяна във психиката, може да е единствено и само поведението, защото двете вървят ръка за ръка и без едното, го няма и другото.

От друга страна, кой друг освен мен може да е гарант за успешно наблюдение, след като няма моя достъп до собствените ми мотиви? Но пък и това е малко като да съм хем затворник, хем надзирател. Все пак поведението е гарант за каквото и да е, само съотнесено спрямо психичното, спрямо мотивите, както и обратното. Тоест винаги част от пъзела остава скрит. Самоанализът никога не може да бъде обективен по презумция, но e все пак нещо донякъде работещо (като метод).
Също така, дори и анализът да се извършва от някой друг, то той също си остава просто едно наблюдение, едно отражение на анализатора, така както една карта е отражение на умението на картографа, но винаги си остава просто карта, тоест една илюстрация на дадена територия, но не и самата територия. Така и понятията АЗ, ТО и СВРЪХ АЗ са само едни помощни средства за описание, но нищо повече.Това е и парадоксалното, че човешкото съзнание е и картата, и територията, и картографа, а на човек му остава единствено да се усъвършенства в уменията си. И тук идва въпроса ти - колко успешен съм в това? Е кой може да каже? С кой да го сравня? Най-важното според мен умение е способността да бъдеш честен със себе си. Да, способността за ментална яснота и проницателност е важна, но не е решаваща. Нещо повече, смятам че умението за честност спрямо себе си може и трябва да бъде тренирано. Така както един спортист се натоварва с повече и по-тежки упражнения, така и изследователя на себе си, трябва да се нагърбва с най-тежките мисли, тези които са най-нетърпими за вътрешния му психичен комфорт и които подкопават из основи всичките му анализи и постановки. Естествено това също крие своите опасности....

[BlacklaslalNigga]

Принципно доказателство за успешно наблюдение на вътрешните процеси е моменталната промяна в цялостната система на себевъзприятие

Интересна мисъл, ако правилно съм я схванал. Тази мисъл има сходства със част мислите на Дж. Кришнамурти. Където неговата философия се състой в просто наблюдение на себе си(без анализ, без прищявки, без съдене и прочие). Чисто внимание(наблюдение). Ако не си го чувал, би могъл да те светне с нещо, не приказва никога със академични думи (макар да може), и най-вече подкрепя " мислите за себе си , когато говоря, задавайте си сами въпросите, а не чакайте от мен отговора". Това беше с лекото отклонение.

. Наричам го обратна рефлексия, в смисъл такъв че всяко фундаментално прозрение във вътрешната организация, ако е истинско и не е плод просто на затвърждаващи постановки и “удобно мислене“, то води до цялостна измяна в психиката. На свои ред пък доказателство за качествена измяна във психиката, може да е единствено и само поведението, защото двете вървят ръка за ръка и без едното, го няма и другото.

Абсолютно се съгласявам с написаното. Значи да разбирам, че ти си от малък (юнош) наблюдателен към околните и себе си. Съответно наблюдателния и е по спокоен характер. Тази извадка я правя от това, че умееш да наричаш това което си наблюдавал в себе си със свой собствени думи. Т.е. при теб четенето на психо. книги идва като следствие. Предполагам, че докато четеш си казваш: "А, това съм го наблюдавал в себе си, ама не знаех че така се нарича".

От друга страна, кой друг освен мен може да е гарант за успешно наблюдение, след като няма моя достъп до собствените ми мотиви? Но пък и това е малко като да съм хем затворник, хем надзирател. Все пак поведението е гарант за каквото и да е, само съотнесено спрямо психичното, спрямо мотивите, както и обратното. Тоест винаги част от пъзела остава скрит. Самоанализът никога не може да бъде обективен по презумция, но e все пак нещо донякъде работещо (като метод).

Ха, това е много ловък въпрос. Като цяло си прав. Ама има една частичка, която ми подсказва, че може би не изцяло. Съгласявам се със отговора ти на същото мнение съм, просто има едно отклонение, което трябва се има предвид.
Ако си имал възможността да си около дете, близко на семейството ти. Т.е. си го виждал повече от един път и особено, когато е на 4+ е по разговорливо и точно тогава, може да наблюдаваш някого, стига да е чисто наблюдение(аз го наричам да наблюдаваш със сърце, Защото сърцето е отворено към всичко. Без да очакваш и търсиш нещо в наблюдението си, тогава пристига повече информация даже без някога да си й обръщал внимание ппц.). Така да е, почваш да виждаш едни неща в това дете, който препознаваш в себе си(може би детското ти аз), най- вече спомени започват твой детски да се завръщат. И тогава макар да не съм аз в главата на детето, мога изключително интуитивно да усетя какво мисли или какво ще иска да направи. Съответно някой по опитен от теб (в тази насока) и по възрастен(житейски опит, който ти дори и да си живящ активно не можеш да достигнеш). Тогава такъв някой може да разчете като книга. В някой отношения той ще разчете неща, които ти му ги даваш като информация (вербалн, нон-вербална)и само дотам ще знае за теб. Но е възможно да долови доста повече. Без ти самия да го съзнаваш.
Добър пример затова е, ако си имал изключително добър учител, който те вижда, че се стараеш и се опитваш да разбереш, и все ти дава уш напътствия и с лека усмивка на лице те наблюдава. И ти знаеш много добре, че той леко така те плъзга по пързалките и винаги изглежда с няколко крачки пред теб и готов на всичко което ти можеш да му сервираш. Защото знае много добре какви са ти дерзанията, но знае, че трябва да прочетеш, осмислиш, видиш на улицата и чак тогава ще го разбереш изцяло, за да го практикуваш ти самия.


Самоанализът е едно, а самонаблюдението друго. Причината за самоанализа да не е цялостно обективен е фрагментацията на всеки от нас. Фрагментирана мисъл, фрагментирана перспектива = фрагментиран краен анализ (заключение относно дадено дерзние което анализираш). Макар, ако те усещам правилно, ти едва ли си правиш някога крайни заключения, освен ако не е повече от бетон основа.
Та, да изпитвал ли си някога тихата мисъл :Д. При самонаблюдение, онзи кратък момент където си бил ядосан и тъкмо самата ярост спада и за момент, ти се виждаш отстрани как биеш или псуваш или каквото там. Чуваш сърцето си. Но няма мисъл има само наблюдение. вследствие на наблюдението пристигат вече мислите. О, ядосън съм, О, еди какво си. Обаче преди те да пристигнат, виждаш с такива очи където нито си ядосан на себе си, дори е възможно да изпиташ състрадание. Мигновенно тогава без да мислиш знаеш кой са правилните действия.
Ти си в Германия, забелязваш колко са чисти всички коли спрямо България и изведнъж периферното ти зрение долавя едно изкрящо жълто перно което се задава отстрани, обръщаш се и едно жълто ламбо пред теб. И си казваш "бреей". Е,да ама преди да пристигне думат "брей" е било първо наблюдението, което като стимулант събужда реакцията (емоционална)- съответно и мисълта. Те винаги са по бавни. Защото живеят във (физ.)времето и строго зависими от него.
Ако видиш мечка, първо тръгваш да бягаш от нея и чак тогава си казваш ебаси мечката. Знам, че е пример за инстинктивна реакция, но факта, че директно реагираш, означава че веднага си съзнал наблюдаваното и нямаш нужда от мисъл, за да направиш и то, правилна реакция, спрямо ситуацията.
Как така във такива моменти имаме паметта и знанието да реагираме светкавично без мисъл, но толкова правилно, че все едно е имало мисъл преди действието. Защото ако си изпадал в ситуации, изисква бързо реагиране и почти никакво мислене, оставаш гол и разчиташ на всяка гънка знание, въображение, които имаш. Трудно ми е да го обясня. Затова ти дадох няколко различни примера за да можеш да се докоснеш до центъра на това което се опитвам да кажа.
Понякога и аз се хващам много за самоанализа, но понякога той е прекалено бавен, понякога той не е правилния подход. Понякога вътрешно знаем, какво да правим, в момента в който го съзнаем. Но не е ли първо самонаблюдение после самоанализ, ами ако крайната цел е да се прибереш и направиш самоанализ. Този анализ ще почнеш още по време на наблюдението да го правиш. А както написах по нагоре да наблюдаваш със сърце (предполага да не анализираш, а вътрешно (отворен към всеки отговор), просто да съзнаеш. След едно ниво на самоусъвършестване не винаги ти трябват думи в главата за да изкажем, за да съзнаем, за да дойде "ааххаа " момента. Той може да пристигне без грам мисъл ами само защото си наблюдавал нещо, без да го осмисляш. Осмисляното е на момента (в сега), като подсъзнателно (като тиха мисъл). като мечката която бяга към теб и изчезваш. Това е когато си си задал въпрос и през деня нещо се случва и ти чуваш случайно някакви хора си говорят и това което си говорят ти събужда мигновенна асоциация и ти отговоря на въпроса.
Този начин на отворено самонаблюдение или наблюдение, при мен лично се съчетва добре със предварително зададени на ум въпроси, чиито отговор не се надявам чрез самоанализ или непрекъсното мислене или четене да стигна до него. Оставям ги във времето да се отговорят.

Добави нещо относно самоанализ и самонаблюдение. Как ги различаваш ти? Как ги разбираш ти ?





Последния абзац съм прочел. С честността и искреността към себе си с двата палеца нагоре съм ^^. Трябва да бъде тренирано. И ниет лесно :Д. С тежките мисли само да кажа трябва да се внимава, трябва даже малко като ритуал(не говоря за свещи или специално осветени стай, това са залъгалки за очите и сетивата нищо повече) да се пристъпва към това. Ритуал като ментална настройка.
Това го написах по-скоро за някой, които с отворено око чете.

[jana12]

Не мога да се съглася с твърдението, че волята за власт и егото са едно и също нещо, тъй като егото е едно събирателно наименование на няколко негови части, като те могат да се проявяват по различен начин. Волята за власт се създава точно според психологията или поради оскъден живот в миналото, или поради вътрешни убеждения за постоянен прогрес и надмощие над другите, от които и двете могат да бъдат пагубни.

[Pitancho]

"Колко приличат на очите на совата тези, които се упражняват в суетната мъдрост! И у совата през нощта зрението е остро, но се помрачава веднага щом просияе слънцето; и у тях е твърде изострено разбирането за празни умозрения, но е омрачено за познаване на истинската светлина." СВ. Василий Велики

Затова доктора го устройват разни абсолюти или релативи, охотно философства за безлично божество и пр. но е винаги офтопик за Христос и Св. Троица. Вместо него обсъжда и осъжда своите болни представи за християнството, затова периодично се налага да му напомняме, че и християните не бихме искали да вярваме в такива негови подобия които той си представя. Дори да допуснем, че и той не вярва в тях, а само се келеши, това не променя факта, че гледа в кривото отледало на лъжеученията през кривите лещи на хипертрофирано его. Затова и вижда такива ужасии, каквито изтипосва на всичките си профилни снимки. Обяснявай на такива колкото искаш, те честно не го виждат, защото живеят в царството на кривите огледала и откачалските очила. И това е само половината от бедата: Богопознанието е двустранен процес. Те не искат да видят; дори да искат - не могат, защото са кривогледи сови. Но и "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат." Затова обяснявах и на Дефендър, че ситуацията е безнадеждна - едната страна не иска и не може, а другата не дава. И не защото не иска - дава щедро и без укор.
Примерите са ми простички - Царят иска от голтак да те направи заможен ; казва ти да си вземеш празната кесия, и да отидеш в двореца, за да ти я напълни. Ама ти - не, седиш си в коптора и искаш царя да ти дойде на крак и да ти донесе мънито в златно ковчеже... има да чакаш. И понеже той не идва, почваш да мърмориш каква стисната гад е царят, затова няма да му стъпиш в двореца, и че няма да му се поклониш. Ум патки пасе...

[DoctorSatan-666]

"Колко приличат на очите на совата тези, които се упражняват в суетната мъдрост! И у совата през нощта зрението е остро, но се помрачава веднага щом просияе слънцето; и у тях е твърде изострено разбирането за празни умозрения, но е омрачено за познаване на истинската светлина." СВ. Василий Велики

Затова доктора го устройват разни абсолюти или релативи, охотно философства за безлично божество и пр. но е винаги офтопик за Христос и Св. Троица. Вместо него обсъжда и осъжда своите болни представи за християнството, затова периодично се налага да му напомняме, че и християните не бихме искали да вярваме в такива негови подобия които той си представя. Дори да допуснем, че и той не вярва в тях, а само се келеши, това не променя факта, че гледа в кривото отледало на лъжеученията през кривите лещи на хипертрофирано его. Затова и вижда такива ужасии, каквито изтипосва на всичките си профилни снимки. Обяснявай на такива колкото искаш, те честно не го виждат, защото живеят в царството на кривите огледала и откачалските очила. И това е само половината от бедата: Богопознанието е двустранен процес. Те не искат да видят; дори да искат - не могат, защото са кривогледи сови. Но и "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат." Затова обяснявах и на Дефендър, че ситуацията е безнадеждна - едната страна не иска и не може, а другата не дава. И не защото не иска - дава щедро и без укор.
Примерите са ми простички - Царят иска от голтак да те направи заможен ; казва ти да си вземеш празната кесия, и да отидеш в двореца, за да ти я напълни. Ама ти - не, седиш си в коптора и искаш царя да ти дойде на крак и да ти донесе мънито в златно ковчеже... има да чакаш. И понеже той не идва, почваш да мърмориш каква стисната гад е царят, затова няма да му стъпиш в двореца, и че няма да му се поклониш. Ум патки пасе...

Примерите ти са простички, тъкмо защото си прост. Защото и философията ти е простичка, точно като на голтака, който очаква царя да му напълни кесииката, вместо да си я напълни сам. Но да, при голтака всичко е въпрос на пари и ПР, дори и що се отнася до неща от философски характер. Той не може да си представи че в света на духовното и менталното, нещата далеч не стоят като в света на социалното(от което произхожда и цялото му плоско разбиране за света). Той не би могъл да разбере че в света на имагинерното, там кой е цар и кой е голтак се определя по съвсем други правила. Затова пренася там това което му е вече познато - а именно че трябва да се поклони




Ето виждаш ли дефенди, дори и сред не толкова простолюдната част на вашето съсловие, се шири една такава особена духовна простолюдност, дегизирана като смиреност. Вие не сте смирени пред великолепието и застрашителната необозрителност на вечното и безкрайното, сиреч на божественото, а само имитирате тази смиреност. Това веднага си проличава зад поучително-назидателния тон. Имитирате я тъкмо защото тя не идва естествено, а ви е насила зададена - без самите вие да сте надникнали в бездната. И тъй като не ви идва естествено, съответно и вечното и безкрайното го принизявате до някакви исторически персонажи, свети троици и всем подобни конкретики, картинки и залъгалки. Но тия които знаят, знаят. Все пак християнството е откраднато от юдаизма, който на свои ред пък е повлиян от по-древни религии. А там тъкмо за такъв Бог се говори - който е непознаваем и необозрим, "Нищо без край".

[defender]

Докторчето уж каза, че не бил хард материалист, уж каза, че бил духовен, ама аз не виждам нищо духовно в разсъжденията и философията му.
Ето, например християните вярват в сетивно невидимия Бог, затова и философията им, тъй като е базирана на Него, то тя е духовна и нелогична за сетивно-материалното. А докторчето разсъждава чисто материално-логически, а после казва, че философията му била духовна - ама духовност базирана върху материален източник на логика е лъжлива духовност ве докторче, тва си е чист материализъм и математика, но ти сигурно го наричаш духовност за да се почувстваш малко по-извисен, по-специален и различен от другите.

ПП: Тъжно ми е за тебе докторче

После казва, че имал свободна воля и каква свободна воля имаш, като твоята воля е предвидима от математиката. Материализмът те превръща в нищо повече от бройлер с манталитет на проститутка, която ще направи всичко за правилната сума, при която свободната й воля се разтапя, като кубче лед.

[Pitancho]

"Той не може да си представи че в света на духовното и менталното, нещата далеч не стоят като в света на социалното(от което произхожда и цялото му плоско разбиране за света). Той не би могъл да разбере че в света на имагинерното, там кой е цар и кой е голтак се определя по съвсем други правила."

Вярно, че са други правилата. много хора - светии или обикновени бедняци са се оказали по-близки до Божието благоволение от царе и професионални праведници, законоучители и пр. Същото важи и за мнозина грешни и порочни в миналото си хора. чул си за Блаженствата с тяхната парадоксалност. Парадоксално , двете монети на бедната вдовица се оказаха най-големият дар в касата на храма. А във вселенски мащаб имаме Вечносъществуващ Творец и Вседържител, Който царува, и от друга страна ангели и човеци. Там пак опираме до любовта и смирението, които са препъникамък за мнозина. Ангелите, дори и падналите знаят Бога и Го познават донякъде и в разни аспекти - те в битието на Бога няма как да се съмняват Защото хем знаят че е Вечносъществуващ, хем няма как да Го объркат с нещо друго. За разлика от човеците.
Борбата с плътското също я не схващаш адекватно, но аз сега отивам да сготвя, човещинка нали така.

[defender]

„Има една древна история, (написана от Аристотел), че цар Мидас ловувал в гората дълго време за мъдрия Силен, спътника на Дионис, без да го залови. Когато Силен най-накрая паднал в ръцете му, царят попитал кое е най-доброто и най-желаното от всички неща за човека. Мрачен и неподвижен, полубогът не каза нито дума, докато накрая, подканян от краля, той се изсмя пронизително и избухна със следните думи: „О, нещастна ефимерна раса, деца на случайността и мизерията, защо ме принуждаваш да ти казвам това, което би било най-целесъобразно за теб да не чуваш? Най-доброто от всичко е напълно извън обсега ти: да не се родиш, да не бъдеш, да бъдеш нищо. Но второто най-добро за теб е - да умреш скоро."
Фридрих Ницше, Раждането на трагедията

[defender]

Не мога да разбера какво кара атеистите да се мъчат да съществуват и да живуркат. Някаква вяра в някакво предстоящо светло бъдеще ли? Но все пак, това също е вяра. Според мен атеистите са неосъзнати вярващи, просто вярата им е в нещо различно от християнския Бог. Може би това е вяра в материалния прогрес, но какъв е точно смисъла от този прогрес, че да ги кара да са живи. Може би вярват в постигането в бъдеще на някакъв утопичен земен рай, без смърт и страдание, което ги кара да искат да са живи, но все пак това също си е вяра.

[defender]

Психоанализата и терапията са плагиат на християнството:

„Когато Фройд се появява на световната сцена, е имала нужда от създаването на нова визия за човешката същност различна от религиозната. Психоанализата е създадена, като методика основана на базата на християнската изповед. Почти същите канони се спазват – няма нужда да познаваш свещеника или да имаш визуален контакт с него при изповед, това е един вътрешен процес на разказване и пречистване. Фройд до голяма степен взаимства тази практика, която тогава е била популярна, но това, което той прави е, че разширява таргет групат, като няма нужда да си християнин за да се възползваш от тази услуга.“

[defender]

"Шири се грубо научно суеверие... Науката на държавното, финансовото, църковното, наказателното, полицейското и всяко друго право, науката политическа икономия, историята и най-модната наука — социологията. И се оказва, че хората живеят неправилно, защото се подчиняват на непроменливи закони, и задачата им не била да се борят със слабостите си и да подобрят живота си, а в това само да присъстват в този свой живот по закони, откривани от учените.
Това суеверие противоречи на здравия разум и на човешката съвест дотолкова, че хората никога нямаше да го приемат, ако то не им действаше толкова успокоително и не ги оправдаваше за неправилния живот." ~ Лев Толстой

[defender]

Тези дни се сблъсках с някакво философско течение наречено "антинатализъм". Това е някаква философия, която придава отрицателна стойност на раждането и че хората трябва да се въздържат от потомство, тъй като то е морално осъдителен акт.
С две думи може да се опише, че хората на трябва раждат деца, за да не страдат после тези деца.

Докторе, одобряваш ли я тая философия ве?

[defender]

"Депресираните, негативни и песимистични хора често са били третирани като прокажени в този свят. Сякаш хората се страхуваха да хванат това, което имат. Може би защото това, което казваха, имаше смисъл? По дяволите, ако всеки виждаше света такъв, какъвто е бил, всички щяхме да бъдем депресирани. Но ако беше така, дори нямаше да има хора. Защото никой не би искал да вкара дете в този прецакан свят, ако наистина разбираше тъжното състояние на нещата. Фактът, че продължихме да се размножаваме, показа, че заблудата е необходима за продължаването на вида.” ― К. К. Нихилистът

ПП: Какво ще рече "позитивен нихилизъм" ве братче - нихилизъм, който има необходимост от заблуда за да e позитивен ли?

[DoctorSatan-666]

ПП: Какво ще рече "позитивен нихилизъм" ве братче - нихилизъм, който има необходимост от заблуда за да e позитивен ли?

"Моята формула за величие в човешкото същество е амор фати : Човек да не иска нищо да бъде различно, нито в миналото, нито в бъдещето, нито за цялата вечност. Човек не просто да понася това което е необходимо, нито пък да го прикрива в заблуди (всеки идеализъм е неискренност в лицето на необходимостта), а напротив - да го обича! "