- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
Това не означава ли, че живота на човека е предопределен от някой друг, а на човека му остава само да се примирява с това, което му е отредено и да го обича. Тогава къде ти е свободната воля? Тогава не си ли просто едно инертно същество, което се носи по течението на някаква по-силна от него сила, която сила е може би смъртта, защото в този свят тя е единствено сигурно нещо и оттам предопределящо живота и правеща го безсмислен.
А позитивен нихилизъм може да има само ако вярваш, че има нещо позитивно във всичко това (в живота и смъртта), и че то има смисъл, което пък автоматично те прави, че не си нихилист, защото виждаш смисъл да понасяш това, което е необходимо. С две думи "позитивен нихилизъм" е оксиморон - нихилизмът може да бъде позитивен ако виждаш позитивен смисъл в живота и смъртта, но пък това автоматично те превръща в ненихилист.
Последно редактирано от defender : 09-20-2022 на 01:05
Батко доктор, да не си отишъл в Германия заради Скарлет ве?
Ма ти не разбра ли, че тя няма да ти върже ве, щом е отишла в Плевен при приятелка и пак не ти вързала, не знам на какво се надяваш, ако ще да я преследваш и до бряг на слоновата кост.![]()
Последно редактирано от defender : 09-20-2022 на 14:55
"Мнозина ще прекарат живота си в борба за политическо или социално освобождение срещу тази или онази идея за тирания, само за да стигнат до края си и да разберат, че това също е било празна мечта, че в крайна сметка свободата също е мимолетна. Кога е имало момент без война и болка на тази планета? Още в историята и дори в аспекти от праисторията хората са били във война със себе си и околната среда. Ние не сме щастлив вид.
И аз вярвах във всички тези несбъднати мечти, но осъзнах, че с всяко ново поколение битката ще трябва да се води отново, безкрайна битка срещу глупостта на нашето летаргично и безсмислено съществуване. В крайна сметка човек търси утеха там, където може, там където другите немогат да го последват в това тайно изгнание. Когато Шопенхауер видя света, контролиран от някаква тъмна и злонамерена сила, той я нарече „Воля за живот“ и мислише, че е открил някакъв таен ключ, който ще отключи истината, но всичко, което откри, беше нова митология, която да замени старата история, разказана много пъти преди.
Емил Чоран веднъж зададе прост въпрос:
„Не разбирам защо трябва да правим неща в този свят, защо трябва да имаме приятели и стремежи, надежди и мечти. Не би ли било по-добре да се оттеглите в някое далечно кътче на света, където всичките му шумове и усложнения вече няма да се чуват? Тогава бихме могли да се отречем от културата и амбициите, бихме загубили всичко и не бихме спечелили нищо, защото какво може да се спечели от този свят?“ (На височините на отчаянието)
Единственият ми отговор е, че няма какво да спечеля от този свят. Нищо."
ПП: Извода е вярвайте в Бога и в този суетен свят не си губете времето с глупости, с глупави суетни идеологии и философии. По прост живот от това не можете да водите, всичко друго са ненужни усложнения, водещи от пусто в празно или от трън та на глог. Или както е казал Еклесиаст, че няма нищо ново под слънцето, всичко е суета и гонене на вятъра.
„В наши дни дори и да не искат, духовните хора ще бъдат принудени от дявола да се свържат помежду си. Например един семеен човек християнин ще се старае да намери за дома си някой добър майстор, който да бъде и вярващ човек. Така и единият, и другият ще търсят духовни хора, за да се получи сътрудничество. Постепенно духовните хора от всички професии и науки ще се запознаят помежду си.
В края на краищата дяволът със своята злоба, без да иска, върши добро: разделя овцете от козите. Така овцете ще се отделят от козите и ще бъдат едно стадо и един Пастир (Иоан. 10:16).
Защото както се развиха нещата, светът е само за тези, които живеят в грях. Затова хората ще се разделят – ще се отделят овце от кози. Които искат да водят духовен живот, все повече няма да могат да живеят сред този свят. Ще търсят да намерят подобни на себе си Божии човеци. И тези хора са свързани помежду си.
Сега воюваме с дявола! Затова гледайте да живеете като братя във възможно най-силна степен. Така ще извървим всички заедно пътя, който сме си начертали – стръмната пътека към сладката Голгота.“ ~ Паисий Светогорец
Докторе, помня, че веднъж говореше нещо за вътрешния диалог. В крайна смета вътрешния диалог нещо вредно ли е или полезно? Може ли да се контролира или пък да се заглуши? И изобщо възможно ли е да разсъждаваме за нещо или да го обмисляме без вътрешен диалог?
Може да се наблюдава отстрани, с това се изчерпва възможността за интеракция с него. Всъщност вътрешния диалог не е нищо повече от фрагментите на егото, борещи се за надвластие помежду си, борещи се за вниманието, за това да влезат в полето на съзнанието и оттам като потенциалности да се реализат в действителността. Като смущения в едно радио, когато на една честота се чуват две излъчвания. Доколко това е полезно или вредно е безпредметен въпрос - полезно за кого и какво? Полезно е за конкретните пропагандатори, тези честоти, които се опитват да навлезат в съзнанието, но тъй като всичките се преплитат и често си противоречат, то вътрешния диалог е само един медиатор между тях и нищо повече. Волята настоява и действа, планува и се бори - съзнанието само наблюдава и слуша. Но тъй като съзнанието на несъзнателния човек е обладано от волята на едно или друго нещо в него, то в това съзнание никога няма тишина, а само безкрайната шумотевица на фрагментираното му его (тъкмо в което се състои несъзнателността му).
Тоест, искаш да кажеш, че вътрешния диалог, това не е мой диалог, това не са мои думи, а това са думи на нещо, което ме е обладало? И чрез вътрешния диалог, това нещо ми казва какво да мисля и какво да правя, докато аз в същото време се заблуждавам, че това са мой думи? - Ако това е така, то как мога да разпозная, коя мисъл е наистина моя мисъл, и коя мисъл не е моя мисъл - например разсъждавам за войната в Украйна, как да разбера в тези разсъждения коя мисъл е моя мисъл, и коя е чужда и ми е внедрена от медиите примерно?
Или пък гледаш си телевизия, някакви знаменца на дъгата в някой сапунен сериал или по новините и нещо от това ти остава в главата и изведнъж след 2-3 часа, както си лежиш, ти идва някаква мисъл, че си гей, ама ти знаеш, че не си гей и сега се чудиш тая мисъл, моя мисъл ли е или е внедрена мисъл?![]()
Последно редактирано от defender : 10-16-2022 на 20:38
Твой думи са, но точно толкова колкото и изнервенността или удоволствието са твои усещания - тоест Аз е само техен проводник, а не техен притежател. Напротив, те притежават Аз-а. Но за поддържане на общата илюзия, те винаги трябва да се промъкват тихомълком. Защото когато си изнервен, ти не виждаш самата изнервеност като причина за състоянието си, а винаги е вмъкнато в контекста на “АЗ съм изнервен“. Точно тук идва момента на слагането на каруцата пред коня.
Тук си говорим не толкова за идеи и концепции, колкото до твоето отношение и позиция спрямо тях. А що се отнася до самите идеи, да ти също си просто техен проводник, особенно ако си говорим за религиозни, политически и т.н. идеи - тоест идеи където има някаква кауза, някакво намерение и интенционалност, посока на действие и цел. Иначе сухата информация, там тя си се разпространява самоволно и самоцелно, защото не е облагодетелстваща ничии интерес (не само интереса на външни лица и субекти, но и на вътрешно-човешките елементи, на тези части в човека, които биха се възползвали от дадена информация). А за мисълта че си гей ("примерно"), няма голямо значение дали е твоя или внедрена, щото важното е че вече си я помислил. Обикновенно за това дали си “обладан“ от една идея, може да се съди за това колко остра е реакцията ти, когато тази идея бъде оспорена или потвърждавана. Както гласи фразата “ Може да убиеш човека, но не и идеята“. Това е тъкмо защото идеята е надсъзнателен организъм. И макар идеята да се поддържа и да живее в умовете на хората, тя все пак има съвсем различен характер, има си свой път и живее по свои закони, които все още са мистерия.
Подсъзнанието няма критерии за истина или лъжа, то приема всичко за чиста монета. Съзнанието е филтърът на мислите ти. Затова не можеш да ограничиш потока на идващите мисли, но пък можеш да ги филтрираш. Затова, когато примерно гледаш телевизия и нещо се внедри в подсъзнанието, то го запаметява и после оттам може да ти изскочи мисълта, че си гей (и ти не можеш да контролираш този процес, дали мисълта ще ти изскочи или не), но съзнанието трябва да филтрират дали тази мисъл е истина. При повечето хора съзнанието е инерционно и затова те приемат всичко, което им минава през акъла, като истина и оттам или стават гейове или пък стават гейове в отрицание.
Да те питам, защо Фройд казва: “Азът не е господар в собствения си дом”.
Това не означава ли, че по дефолт човекът е едно обладано същество, което по дефолт не живее своя живот. Може би затова в Библията се казва, че само чистите по сърце ще видят Бога т.е. тези, които са се освободили от тази обладаност. Например човек не е ли обладан от това, в което търси удоволствие (например парите или жените), това нещо не започва ли да определя начина му на мислене и логика, демек обладава го?
Последно редактирано от defender : 10-17-2022 на 22:08
Дейвид Бентли Харт. Из "Атеистичните делюзии"
"Езическият култ никога не е бил особено милостив и без всякакви угризения на съвестта се е отнасял към болестта, глада, бедността и бездомните; към гладиаторския спектакъл, смъртта чрез разпъване на кръст, изоставянето на нежелани деца и публичното клане на военнопленници или престъпници. Туземните секти в гръко-римския свят не са свързвали по никакъв начин религиозното благочестие с нещо, наподобяващо развит обществен морал. В най-добрите случаи тяхната добросърдечност е достигала до не по-далеч от подсигуряване на нощувка за поклонници или споделяне на жертвени храни, но и тези оскъдни услуги са били редки и по случайност. Авторитетът на свещеното в древното езическо общество не е можел да служи като средство за смекчаване на жестокостта, дори напротив. Тацит (54-120) разказва на убийството на Педаний Секунд от негов роб, което предизвикало древен обичай, по силата на който е трябвало да бъдат умъртвени всички роби от домакинството. В случая това означавало екзекутиране на около четиристотин мъже, жени и деца. Въпреки надигналото се недоволство против избиването на толкова невинни хора, Сенатът постановил, че древните порядки трябва да се спазват дори това клане да послужи за назидание. В нито един момент от спора не е имало позоваване на каквато и да е божественa справедливост. Социалният ред, който езическите култове са поддържали е бил ред, който преднамерено е почивал на една безмилостна и всевъзможна по форма жестокост. Да застанеш срещу тези култове е означавало да въстанеш срещу реда."
"Телевизорът развива и антихристиянство. Религията - това е общуване на душата с Бога. Религията изработва съзерцателно мислене, концепция на вниманието, съсредоточава върху малко, но най-главни онтологически обекти. Телевизорът е диаметрално противоположно нещо: смяна на впечатленията, при която се губи контрол над сензорната дейност. Религиозното чувство е мистично чувство, тънко и нежно като листенцата на цвете. То се усеща в безмълвието, а не в шума на улицата.
Телевизорът е разпространител и на нервни и психически заболявания. Възможностите на човешката психика не са безкрайни. За няколко часа пред телевизора човек получава толкова впечатления, колкото преди е получавал за месец. Нервната му система се износва, не издържайки непосилното напрежение, и сякаш защитавайки се, тя се скрива в болестта."
"ИМА ЛИ РАЗЛИКА МЕЖДУ САТАНИЗЪМ И ДЯВОЛОПОКЛОНИЧЕСТВО...
разбира се, че има... Това са две различни понятия, между които съществува поразителна разлика... Дяволопоклоничеството е обърнато християнство и съществува заради самото християнство, докато сатанизма няма нищо общо с християнството и не съществува заради него...
Колкото и да е мразен от непосветените, Сатанизма (за разлика от християнството) никога не е проповядвал омраза към земните неща и постижения.. Той винаги е
боготворял тези неща и продължава да ги боготвори.. Всичко постигнато с човешка ръка, а не с божия, е велико..
Сатанизма винаги е издигал в култ човешката природа на човека, и я е защитавал с цената на всичко. Човекът е сам бог на себе си, над него не стоят никакви висши сили -
това учи сатанизма... Докато християнството учи на друго: да любим само и
единствено Господа. Именно поради тази причина, срещу пазителя на човешката природа - сатанизма, се изправя неговия най-голям враг - разрушителя на човешката
природа - християнството...
Сатанистите са по-принцип хора, с невероятно изострени и чувствителни божествени сетива. Способни са да виждат и усещат неща, които се изплъзват на болшинството - подобно на "свръх-човеци" са те, със свръх развити умствени способности (между другото много от тях са хора Индиго), виждат и усещат в дълбочина всяка една причина, която задушава човешкото развитие. И не се поколебават, нито страхуват, да я посочат с кристална чистота. Това е и причината, поради която официалната църква избягва да разговаря с тях открито по всякакви въпроси, директно очи в очи."
ПП: Най-накрая разбрах всичко - докторчето и сатанистите са деца индиго и църквата затова избягвала да говори с тях очи в очи за да не я разобличат публично. Разгеле, просветна ми.![]()
![]()
Нвм, пиша от телефон и изоставам.
Ще отговоря утре.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Не се караме, каня го на гости.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Ми, не, като се замисля, не е по-добреАко беше с жена, по-добре. Ако се опитваш да намалиш мастурбацията, ок. Но да я отричаш напълно като греховна, и после рано или късно да се поддадеш и да си удариш една злобарка, и то на мъже, както е в твоя случаи, еми не, определено не е по-добре
![]()
good meme
Привидно е истина де,но всъщност мастурбацията възниква много преди човек да знае какво е мъж и жена. Правилно е да се разглежда като Автоеротизъм, а не хомосексуална проява. Автоеротизмът пък възниква в много ранна детска възраст, като елементи от него може да се проследят още при кърмачетата. Заключението на Фроид е че сексуалните процеси започват още от раждането и сходството в проявата им през латентния, т.е детския период, е показател че това е природен механизъм, които не оставя на случаиността проявата на тези процеси. Тоест ти си природно обусловен да мастурбираш
Ролята на възпитанието е да "сублимира", да пренасочи тези процеси в други сфери на развитие, поради което и възпитателите преследват всяка сексуална проява у децата. Тъкмо в хода на възпитанието се проявяват усещанията за срам и погнуса. Естествено това също е природен, културо-образуващ принцип, тъи като детската сексуалност така или иначе няма обективна цел и е по-добре да се насочва към нещо ползотворно. Но не е неестествено - нуждата за сексуална удовлетвореност не с нищо по различна от нуждата за храна. Тя си е там, и дали ще бъде удовлетворена от смукане на пръсти или с помощта на стимулиране на ерогенни зони чрез ръце, усти, гъзове, мъжки или женски, чужди или твои, за нея няма никакво значение. Следователно същественото при мастурбацията е че единствено психологическия фон, тоест характера на сексуалното съдържание във въображението ти, може да придаде някакъв хомосексуален облик на мастурбацията. Мисля че достатъчно доказателство за това е, че всички мъже мастурбират, а очевидно почти всички мъже не са хомосексуални.
Та кажи ми дефенди, кои Бог те прави природно обусловен да мастурбираш и после ти го забранява?