Православие

[DoctorSatan1488]

Така е, но това по принцип не е нормалното състояние на човека. Но, тъй като човешката популация твърде много се е отдалечила от Бога и поколения наред е деградирала, то вече нормалността се е превърнала в едва ли не свръхестествено състояние.

Само при човека има латентен сексуален период, където сексуалните процеси са привидно "замразени". При животните това го няма - те се раждат директно като сексуални същества и нямат сексуални задръжки. Можеше да използваш това, да кажеш че човешката сексуалност е животинското в човека, и едва по-късно, чрез стремеж към Бога, може да се обуздае, или някаква простотия от подобен тип. Ти избра вместо това да напишеш едно пълно малоумие

[defender]

Много лесно е да се вярва, че има нещо, което някога ще ти помогне, спаси, изцели, предпази, вдъхнови, утеши. Отколкото да се приеме сама реалност, че живота може да е мръсен, гаден, без сбъднати желания, чувства, че емоции. Че с или без власт пак ще си чернилка и плужек от вътре. Така че хората започнали да си създават религии от вярвания. Да се държат на повърхността.

Това го кажи на християнските мъченици. Така че християните не бягат от реалността на този живот, те много добре я разбират. Те са осъзнати кои са, защо са тук, защо са така нещата и затова знаят как да посрещнат реалността.

Друг е въпроса, защо твоите мазохистични представи за реалността да е реалността, ми не това са просто твоите мазохистични представи и начина по който ти възприемаш себе си в този свят.

[defender]

Снимки може ли да ми донесеш следващия път като ходиш на екскурзия до смъртта и обратно?

Че биг боссес може би никога не е бил милостив там..

Страх те е да не би да стане така, както ти казвам - нали? А мен, защо не ме е страх да стане така, както ти казваш, че ще стане след смъртта?! Ами, защото това е много по-лесно измъкване (казано в твой стил). За да умреш спокойно, трябва да си се подготвил за най-лошото, което може да стане след смъртта, а какво по-лошо от ада.

[golemiq_korab_minava]

Страх те е да не би да стане така, както ти казвам - нали? А мен, защо не ме е страх да стане така, както ти казваш, че ще стане след смъртта?! Ами, защото това е много по-лесно измъкване (казано в твой стил). За да умреш спокойно, трябва да си се подготвил за най-лошото, което може да стане след смъртта, а какво по-лошо от ада.

Изобщо страхът е само заради биологичен инстинкт, реално осъзнатите хора не ги е страх. Едиственото, което оставаш след смъртта на Земята може би е току виж някой съкрушен и измъчен твой привърженик от роднинска или приятелска връзка в повечето случаи и наследството ти. Пък ти, ако много се взираш в ада, може и там да наистина да отидеш. тишината и мрака не са ад.

[defender]

Пък ти, ако много се взираш в ада, може и там да наистина да отидеш.

Ми напълно възможно да отида там, нямам гаранция, защото моята преценка, къде ще отида може да е грешна. Един е съда Божи, друг съда човешки.

тишината и мрака не са ад.

Представи си, че там не те чака тишина и мрак, а те чака несравнимо по-лошо положение отколкото си сега, на което на човек дори на ум не може да му мине и да си представи, толкова лошо? Какво е чувството? Кое предпочиташ - да изчезнеш или да си в такова положение във вечността без надежда за оправяне. Кое ти се струва по-приемливо и "готино" от двете.

Също имай предвид, че много по-лесно е да приемеш, че всички след смъртта имат една и съща съдба (смърт на егото и край в нищото), от това да приемеш, че някои може да се спасят, а ти може да не се спасиш, тогава в егото се появяват завист, злоба, яд за изтървана възможност и да живееш така вовеки и дори да не можеш и да самоубиеш за да спреш да го чувстваш.

[defender]

Ами то няма как и да си представя, защото такива вярвания са необосновани, крайни и граничащи с болна психика на луд човек. Та, ако си представяш подобни неща, нищо не ти пречи както казва доктора, да живееш в постоянен страх всяка една минута да не ти се случи нещо, което не говори за духовно равнище, а до промиване на мозък в секта.

Това прилича на секта или религиозна структура, която използва страховете на хората, използва състояние на покорство, на постоянен стрес или на нещастие, за да може да внушава властта и подчинението си. А, не е ли така?

Ама не бе, нали тука говорим, че атеистите били приели реалността на безсмислието и на смъртта на егото, а християните не можели да го приемат и затова си измислили ад и рай.
А сега изведнъж ако християните си представят нещо по-страшно след смъртта от атеистите, тогава те били луди и с болна психика.
Демек, когато атеистите си представят нещо страшно след смъртта, то били силни, а когато християни си го представят, те били луди и болни. Аха.

[defender]

Атеистите не си представят, защото са атеисти.
Но пък някои религиозни се опитват да внушават и да сплашват.
Разбира се и Атеистите плашат други хора.

Съжалявам, че така изглежда, че се опитвам да сплаша, все пак не трябва човек и да се отчайва за съдбата си след смъртта.
Но от друга страна без човек да се разочарова от егото си (дори и относно съдбата си след смъртта) той не може да се отрече истински от него. Всичко друго е гордост житейска.

[defender]

Има сива и жестока еволюция

Ако всичко беше еволюция, защо тогава все още на останалите планети в Слънчевата система няма живот?
Ако всичко беше еволюция живота щеше да се е пригодил към тамошните условия и щеше да e еволюирал в тамошни форми на живот. Ама нема, шо така ве?

[defender]

А нима сегашната система да не произвежда в пъти повече тъпаци и отпадъци, когато днес лошотията и пошлотията се издига буквално в култ?

Ми то тая система може би също е пътник ве. С технологичното развитие, човечеството все повече се изнежва, а и мисля че не може да се гони безкраен материален растеж (защото мисля че развитието в материята е изчерпаем ресурс), затова може би накрая наистина ще се стигне да някакъв чип, с който да се контролира биохимичната среда на мозъка, за да се поддържа в хората някакъв стимул за да не деградират от увеличаващия се материален комфорт. Но това е все още в областта на научната фантастика.
Разбира се това не се отнася за много от християните, за които стимула към съвършенството на Бога не може да бъде повлиян от никакъв технологичен напредък и материален комфорт.

Нормално е да има толкова много учения, защото това си е частен бизнес. Православните църкви да не мислиш, че не правят бизнес от суеверието и глупостта на хората?

Не знам, защо изключваш и себе си от това суеверно, защото гоненето на безкраен материален растеж при капитализма също е суеверно явление. Да не говорим и за явлението невидимата ръка на пазара.

А „вярващи“ в превъзнасяните технологии, за тях Карл Ясперс говори за „научно суеверие“.

[TrollFactory]

Разбира се това не се отнася за много от християните, за които стимула към съвършенството на Бога не може да бъде повлиян от никакъв технологичен напредък и материален комфорт.

Повечето християни са такива точно от стимула за някакъв комфорт. В случаят нематериален, а душевен или вътрешен комфорт за усещането на някакъв привиден смисъл. А животът е безсмислен. Просто и теб те е страх да си го признаеш! И се криеш зад някакви остарели догми придавайки им символично някакъв по-осъвременен смисъл. Как стана християнин всъщност? Историята интересна ли е? Преживя ли някакво откровение и какво? Или просто така си реши в един прекрасен ден?

[defender]

Повечето християни са такива точно от стимула за някакъв комфорт. В случаят нематериален, а душевен или вътрешен комфорт за усещането на някакъв привиден смисъл. А животът е безсмислен. Просто и теб те е страх да си го признаеш!

Човек ако не вярва че има смисъл става хаотичен, и се мята, без цел и посока, той не живее, а по-скоро вегетира, носейки се по течението, а тебе, като те гледам си доста последователен в ценности и поведени си, т.е. и ти явно си намерил някакъв смисъл около, който си изградил поведението и смисълът си да съществуваш.
Защо да отричам човешката природа, ми да, човека му е вродено да търси смисъл (то затова е създадена и философията), защо да отричам човешката природа, за да се правя на мъж ли?

И се криеш зад някакви остарели догми придавайки им символично някакъв по-осъвременен смисъл. Как стана християнин всъщност? Историята интересна ли е? Преживя ли някакво откровение и какво? Или просто така си реши в един прекрасен ден?

Вече съм говорил за това. Накратко, преживях нещо неприятно, някакво изпепеляване на ума и на всичко, в което съм вярвал дотогава и съм се развивал в него, мечти и всичко. Изпаднах в състояние, което за мен тогава беше някакво свръхестествено неприятно изживяване. Сега си го обяснявам благодарение на християнството и донякъде психологията. Психологията ми даде някакви отговори, но по никакъв начин не ме измъкна, както и не ме излъкнаха всевъзможни други учения, лекари, психолози (уж светила в България) и гурута при които съм ходил - просто високопарни думи, които наистина изглеждаха много умно и възвишено, но пък в това състояние ,в което бях, никаква полза не чувствах от тях за душата си, въздух под налягане. Само християнството ми помогна. И наистина разбрах, че спасението на душата на човека е само в Иисус.

Не ми се навлиза в подробности, а и тогава дори родителите ми не ме разбираха, в какво психично състояние съм изпаднал, та вие ще ме разберете. Останах сам със себе си, буквално пред лицето на смъртта, 3 години половина в ада, докато някаква непозната жена срещнала майка ми и й дала Новия завет, като й казала да ми го даде. Не знам от къде се е появила тази жена, може и да ме е видяла накъде, че съществувам, като парцал, но пък от къде е познавала майка ми, че да й даде Новия завет да ми го даде, не знам. Наистина странна история.

ПП: Представи си тогава колко далече съм бил от мисълта, че православието може да ми помогне, щом изобщо не съм се сетил за него, докато през това време съм пробва всевъзможни други неща.

[Knispel666]

Вече съм говорил за това. Накратко, преживях нещо неприятно, някакво изпепеляване на ума и на всичко, в което съм вярвал дотогава и съм се развивал в него, мечти и всичко. Изпаднах в състояние, което за мен тогава беше някакво свръхестествено неприятно изживяване. Сега си го обяснявам благодарение на християнството и донякъде психологията. Психологията ми даде някакви отговори, но по никакъв начин не ме измъкна, както и не ме излъкнаха всевъзможни други учения, лекари, психолози (уж светила в България) и гурута при които съм ходил - просто високопарни думи, които наистина изглеждаха много умно и възвишено, но пък в това състояние ,в което бях, никаква полза не чувствах от тях за душата си, въздух под налягане. Само християнството ми помогна. И наистина разбрах, че спасението на душата на човека е само в Иисус.

Не ми се навлиза в подробности, а и тогава дори родителите ми не ме разбираха, в какво психично състояние съм изпаднал, та вие ще ме разберете. Останах сам със себе си, буквално пред лицето на смъртта, 3 години половина в ада, докато някаква непозната жена срещнала майка ми и й дала Новия завет, като й казала да ми го даде. Не знам от къде се е появила тази жена, може и да ме е видяла накъде, че съществувам, като парцал, но пък от къде е познавала майка ми, че да й даде Новия завет да ми го даде, не знам. Наистина странна история.

ПП: Представи си тогава колко далече съм бил от мисълта, че православието може да ми помогне, щом изобщо не съм се сетил за него, докато през това време съм пробва всевъзможни други неща.

Тва звучи като сюжет от лош епизод на Съдби на кръстопът Тои търсел нещо да му помогне, ама след като прочел учебника по психология за 9-ти клас и нищо не му помогнало, решил да търси помощ от Бог ... Ахахахахаххаха идиот. Науката, психологията и познанието като цяло, не са там специално за теб, че да ти помагат с ученическите депресии, калтак. Изобщо истината никога с нищо не помага, особенно ако си свикнал да живееш в лъжи и илюзии, дотолкова че да търсиш помощ, посока и наставления от нещо извън себе си.

[defender]

че да ти помагат с ученическите депресии.

Мисля, че това не беше просто ученическа депресия. Болката беше изцяло психологическа, имах чувството, че умът ми се самоизяжда, като някаква черна дупка, която се самопоглъща. Съзнавах, че поведението ми става налудничево, но в същото време не можех да го контролирам и супер изплашен от това, което става с мене. Почти изгубих говора си, можех да казвам само откъслечни думи, но да кажа изречение от няколко свързани думи ми беше изключигелно трудно. Един от психолозите до, които съм ходел не можеше да повярва, че може да ми се случи нещо подобно с говора на тази възраст, като преди това никога съм нямал проблеми с говора, никакви. Интересното беше, че където и да съм ходел за помощ, още на 2-рия, 3-тия път веднага ми ставаше ясно, че нямам полза от това и се махах.
Че аз тогава изобщо не знаех какво е това "себе си", това, което си мислех за себе си, изобщо не беше това, гледайки го вече от сегашната ми гледна точка. Просто старата ми личност беше изпепелена, като при това изпепеляване ти не седиш в някакво неутрално положение, а чувстваш втрешния си ад т.е. обяснявам си го, че както тялото, като умре гние, така и мъртвата ти душа почва да гние, а психичната болка е тази носеща се от нея смрад (може би, като умрем, именно това ще е ада, не знам). И почнах да я градя отново личноста си, но по нови правила и вярвания, от нулата, като сила за това ми даде единствено християнството.

[defender]

Докторе, какво мислиш за преименуването на Facebook в Metaverse.

Някои смятат, че това не е случайно и че може би след, като елита направят реалния живот толкова нещастен и непоносим, какво по-хубаво от това хората да избягат във виртуалната реалност "Метавселена". И ако хората досега са били обвързани с платформата в бъдеще буквално ще живеят в нея.