Православие

[defender]

Аз не бих се съгласил с такава версия на визията, понеже според мен звучи така, сякаш се пренебрегва свободната воля.

А Бог е дал на човека свободна воля - волята да прави избор.

Не разбирам по какъв начин това, което казах, нарушава свободната воля на човека да избира? Човек има свободна воля да избира, но няма свободна воля в това дали да понесе или да не понесе последствията на своя избор.

Като последиците от неговия свободен избор стават по такъв начин, че дявола в същото време му дава и алтернативни обяснения на нещата, така че и за последиците и тяхното обяснение човекът пак има избор как да си ги обясни и дали те ще го доведат до Бога или не (така че и тук принципа на свободният избор е спазен)- те затова има толкова много лъжеучения и религии.

Човек може да избере и да изгражда себе си, което носи удовлетворение, блаженство или с други думи духовно удоволствие.

Така е, но много от тези блаженства са лъжливи блаженства. И така човекът започва да изгражда себе си в нещо напълно лъжливо. Тези блаженства са нещо, като троянски кон, рак на волята.

[hecu2]

Ами... не че някъде го казваш... просто така ми звучи. Накак си, като говорим за "рамка, която Бог е поставил", ми звучи така, сякаш говорим за наказващ и ревнив бог, какъвто е представен в Стария завет.

Аз лично смятам, като лично мнение, че Старият завет е нещо напълно, направо коренно различно от Новия завет. Считам Исус Христос за Бог или проявление на Бога... но според мен в Стария завет се случва и се описва нещо, което е безкрайно съмнително и манипулативно. Нямам никакво доверие или вяра в ревнив и наказващ бог от Стария завет.

Отново - само така ми звучи. Иначе не мисля, че казваш нещо накриво. Просто... ако АЗ бях Доктора, щях моментално да се хвана за "рамката, която Бог е поставил" и да натворя цял куп отклонениня и спам.





Според мен нещата са малко по-различни.

Бог и Абсолют са едон и също според етимологията и философията. Бог може да отсъства като подробна концепция във философията, но Абсолютът е много добре развита и описана концепция.

Абсолют - това е единствената затворена система, която е възможно да съществува. С други думи, единствената затворена система, която може да съществува, е онази система, която събира в себе си всичко на света, целокупността на света, и това означава понятието абсолют. Това е максималният периметър, отвъд който няма нищо външно. Единствената затворена система, която е възможна според науката на физиката.


И... вървейки по тази логика... Бог не поставя рамки. Бог просто създава нещата каквито СА. Но... понеже преди Сътворението не е имало НИЩО ДРУГО... това означава, че начинът, по който нещата СА, е единственият ВЪЗМОЖЕН начин.

Тоест... Бог не е създал множество възможности за Сътворението. Създал е първата и единствена възможност, и това е достатъчно. Нещо повече от достатъчно - невъзможно е да има плурализъм на възможностите по отношение на една затворена система. Абсолютът е единствен по дефиниция.



Следователно, "поставяне на рамка" носи един много по-проникновен смисъл и лексиката ми се струва, че ще създаде предпоставка за излишни спорове по-нататък.




Относно блаженствата... Говорех изрично за духовното блаженство/удоволствие. То, според мен, няма как да бъде порочно. В смисъл, така както аз го разбирам, духовното блаженство е единствената непорочна цел.

Да - това е чист хедонизъм.

Но ПРЕЧИСТЕН от представата, че има някакъв смисъл в телесните и другите видове удоволствие, извън ролята им да осигуряват частично духовно удоволствие и като средство и етап към духовното удоволствие.

Да не кажа, че според мен масовият хедонизъм е извратена концепция, а концепцията на оригиналния хедонизъм се е отнасяла само до духовното удоволствие (в което се включват и неща като болката и страданието, ако водят до духовно удовлетворение).

[defender]

Ами... не че някъде го казваш... просто така ми звучи. Накак си, като говорим за "рамка, която Бог е поставил", ми звучи така, сякаш говорим за наказващ и ревнив бог, какъвто е представен в Стария завет.

Бог е поставил рамка на нормалността, а не рамка, която ти да не можеш да нарушиш ако искаш.
Например един човек страдащ от "рак на волята" може да се мисли за заек или мъж да се мисли за жена и други, но Бог го е създал човек или пък го създал мъж, т.е. това е рамката на нормалността.
Хаотичната воля не може да издържи да бъде това, което е, тя иска да бъде и всичко друго, което не е. Затова мисля, че в основите на джендърството се крие хаотична воля. Чрез тази идеология, някой просто иска да превърне плебейската маса в безформена диария.

[hecu2]

E, да, в природата определено се забелязват норми =p Меко казано.


Само че, не бива да се забравя и тази гледна точка - обратни е имало от зората на човечеството. Тяхната честота не е ли "нормирана", в един по-дългосрочен отрязък от време?

Виж и това - пластмасата не съществува от само себе си. Ние направихме пластмасата, от петрол. После замърсихме с нея океаните и това беше ненормално. Наскоро, обаче, открихме, че са се появили съвсем непознати до сега бактерии, чиято естествена диета е пластмасата и активно се хранят с цялото ни замърсяване в океаните.

Възниква въпросът - чак днес ли открихме този вид бактерии, или пластмасата е съществувала някъде в природата още преди ние да се сетим как се синтезира? Или появата на тези бактерии е реакция на създаденото от нас ненормално замърсяване?

Второто съм го удебелил, защото имам научни данни за него и такова е и личното ми мнение.

Сиреч, въпросът е - ДНЕС, пластмасата в океаните, превръща ли се в нещо все по-нормално?

Колкото повече има от едно нещо, толкова по-вероятно е нещо друго да започне да го ползва за храна, защото това си е нереализиран потенциал.



И оттук следва въпросът - Волята може ли да се разглежда като самореализиращ се потенциал? Аз още мисля, не че имам мнение...



Искам да кажа... Бог е единственият произход на всичко, дори и на злото. НОРМАТА е съвкупността от нашите наблюдения на природата.

Искам сиреч да кажа... Че елитът доказано се стреми да запази властта си, като създава от плебеите безформена диария, чрез ненормални идеологии, доказано разработвани в институти като Тависток и много други.

Това, обаче, не изглежда да води до запазване или укрепване на властта на елита, защото тя доказано намалява.

И накрая въпросът е - Нима волята на човека е по-силна от волята на природата, която го съдържа? В смисъл... какво точно печелим, ако догматизираме нормите и какво точно губим, ако ги разработваме?

[defender]

„На практика ние имаме работа с нещо, което много прилича на опит за внедряване на нова световна религия. Или по-конкретно: да не ядем месо, да не раждаме, да пътуваме с електрически транспорт, да отстъпва заработката си на ощетените категории хора и да не им пречи да се развиват по техния си начин.
А ако човечеството се окаже непослушно, то ще бъде наказано с безброй наказания, които всъщност шведското момиче Грета вече изброи от трибуната на ООН: климатична катастрофа, измиране и бунт на напредничавата младеж.
Вместо Бог тук е налице някаква „природа”, налице е и призив за незабавно покаяние, близост на апокалипсиса, и разделяне на човечеството на спасени и отговорни овци и неверни козли, има дори и „непорочна девица” (Грета). Което само по себе си говори колко малко се е променил светът. Всичко си е същото, само дето е обърнато наопаки.“

[defender]

На докторчето философията не издържа.
Доктора казва, че живее лицемерен външен живот. Но възможно ли е един човек, господар на себе си, да не иска да прави нещо, но да е принуден да го прави лицемерно, за да съществува. Възможно ли е да имаш лицемерно поведение към нещо, от което си зависим за да съществуваш - ами не е възможно, а това е всъщност твоето истинско, робско поведение. Доктора просто го нарича лицемерно, защото само с това виртуално заместване на думички се самозалъгва, че е свободен, докато реално това не е така. Той не иска да има господар, но не може да го постигне външно и е принуден да живее лицемерно.
Философията ти е просто виртуална залъгалка за ума, и колкото и възвишена да изглежда, но не ти дава силата да си свободен на практика, дори лицемерното външно живеене пак е зависимост, защото е по принуда, а не по твое желание.
Робът също ако имаше възможност, едва ли ще иска да робува на своя господар, но го прави „лицемерно“ за да съществува и затова си остава роб. Ти си просто в ролята на мрънкащия, пасивно-агресивен роб, но все пак роб.

[defender]

"По-добре без часовник да вляза в рая, отколкото с часовник - в ада.
Такъв коментар направи Пловдивският митрополит Николай по повод дарения от него на храма "Св. Марина" луксозен часовник. Духовникът се раздели със скъпата вещ, за да може църквата да покрие огромна сметка за ток.
Дядо Николай дори определи подарения му „Ролекс” като вид съблазън или изпитание за душата. „Аз разбрах, че този часовник представлява изкушение и съблазън, не толкова за обикновените хора, колкото за журналистите и за медиите, които го обявиха на доста висока цена. И реших да преодолея тази съблазън, това изкушение у някои от вас и пак ще кажа, че темата за часовника, преди всичко интересуваше медиите, а не толкова православните християни.“


ПП: Колко злоба се изля върху него за тоя часовник, въпреки, че той постъпи достойно. Но на никой не му пука, всеки гледа сеир да има.

[Knispel666]

На докторчето философията не издържа.
Доктора казва, че живее лицемерен външен живот. Но възможно ли е един човек, господар на себе си, да не иска да прави нещо, но да е принуден да го прави лицемерно, за да съществува. Възможно ли е да имаш лицемерно поведение към нещо, от което си зависим за да съществуваш - ами не е възможно, а това е всъщност твоето истинско, робско поведение. Доктора просто го нарича лицемерно, защото само с това виртуално заместване на думички се самозалъгва, че е свободен, докато реално това не е така. Той не иска да има господар, но не може да го постигне външно и е принуден да живее лицемерно.
Философията ти е просто виртуална залъгалка за ума, и колкото и възвишена да изглежда, но не ти дава силата да си свободен на практика, дори лицемерното външно живеене пак е зависимост, защото е по принуда, а не по твое желание.
Робът също ако имаше възможност, едва ли ще иска да робува на своя господар, но го прави „лицемерно“ за да съществува и затова си остава роб. Ти си просто в ролята на мрънкащия, пасивно-агресивен роб, но все пак роб.

Много нескопосан трол. Естествено че е по мое желание. Това което другите хора извличат от комуникацията с други хора и като цяло от социалната парадигма, за мен е непотребно, поне в по голямата си част. Всичко опира до преценяване на плюсовете и минусите. Да, мога да отида да живея сам в планината, няма да се налага да играя роли, да се занимавам с глупости и лицемерие. Но защо да се отказвам от ресурс като обществото? Системата си съществува и ще продължи да съществува, без значение дали съм участник в нея. Това че нямам нужда от нея на принципно ниво, не значи че няма да се възползвам от нея, след като вече я има. Това би било глупаво. Не нужно дори да злоупотребявам за да получавам дивиденти. Когато даваш, за да получиш, това не е робство. Робство е когато си зависим от това, което получаваш и си принуден да даваш. Всеки матрично издигнат социален член е роден в робство, не само защото всеки се ражда напълно беззащитен и зависим от другите, но и в последствие, като възрастен, поради неосъзнатите си психически особености е принуден да бъде активен член на обществото, като в замяна удовлетворява всичките си егови потребности. Робството в системата само започва като външно робство, но в последствие се изгражда като вътрешно робство, и като такова е напълно незабележимо за всеки роб, поради което е и толкова успешно като система за манипулация. Проверката дали човек е свободен(в контекста на социалното) е съвсем проста. Примерно ти имаш ли готовност във всеки един момент да загърбиш целия си социален живот, имущество, идентичност, семеиство, приятели и т.н, без никакви съжаления? Ако нямаш, значи си роб. Аз я имам тая готовност, затова не съм роб. Облагата ми от системата е чисто икономическа, и макар да мога да мина и без нея, защо ми е да го правя? Но повечето хора я нямат тая готовност. Нещо повече, за тях живота извън социалната пирамида е немислим, така че изобщо не се и стремят към такава готовност. Това е робството.

ПП: Не знам защо толкова негативизъм влагаш във философията ми.

[defender]

Примерно ти имаш ли готовност във всеки един момент да загърбиш целия си социален живот, имущество, идентичност, семеиство, приятели и т.н, без никакви съжаления?

Мисля, че човек побеждава егото и не е роб, само когато си отговори на въпроса дали би загърбил и самият си живот в този свят, и би умрял ако се наложи, само и само за да остане господар на себе си.
Но ако човек не вярва в задгробен живот, където истината ще възтържествува над лъжата (т.е. че да си господар на себе си е истината и тя ще възтържествува над егото), тогава, защо му е на този човек да умира ако се наложи, за да остане господар на себе си.
Тоест победата над егото става само чрез вяра в задгробно възмездие и тържество на това да си господар на себе си над егото, а възмездието логично се извършва от Съдя, а не от нищото. Тоест без вяра в Бог не можеш истински да победиш егото.

[hecu2]

Но ако човек не вярва в задгробен живот, където истината ще възтържествува над лъжата (т.е. че да си господар на себе си е истината и тя ще възтържествува над егото), тогава, защо му е на този човек да умира ако се наложи, за да остане господар на себе си.
Тоест победата над егото става само чрез вяра в задгробно възмездие и тържество на това да си господар на себе си над егото, а възмездието логично се извършва от Съдя, а не от нищото. Тоест без вяра в Бог не можеш истински да победиш егото.

Еми... както и да си криви душата човек, не мисля че има начин да заобиколи точно този аргумент.

Човек просто трябва да стигне до момента, в който осъзнава нещо всеобхватно, да осъзнае света по качествено по-възвишен начин, и да стигне до разбирането за някаква концепция за Външен свидетел... за да може на умствено, емоционално и душевно ниво да се освободи от оковите на преходния свят.

Може да е Бог. Може да е лична концепция. Може и да не е чувствал мотивация да вербализирал вярванията си. Но описанията на вярванията му ще са еднакви с тези концепции.

[Knispel666]

Да бе, защото всички доблестни хора през цялата история на човечеството са умрели в името на задгробен живот. Концепцията за достоинство и доблест съвсем не е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, а напротив - за именно за доблестен живот тук и сега, на всяка цена, дори и смърт. Но дори и тази концепция да е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, за някакво продължение чрез тази саможертва, или за външен свидетел, както казва hecu, то е съвсем по-разумно това продължение да е в лицето на нещо обективно и видимо - защита на семеиство, народ, продължение във вечното колективното съзнание. А не с приказки за лека нощ. Но аз смятам и това за ненужно. Да не се пречупваш и да си господар на себе си е ценност само по себе си и не е задължително обвързано с никакви външни свидетели, задгробни животи и т.н.

[defender]

Да не се пречупваш и да си господар на себе си е ценност само по себе си и не е задължително обвързано с никакви външни свидетели, задгробни животи и т.н.

Пречупването на себе през самия себе си не е ли пак его. Трябва да пречупиш себе си през себе си, но разглеждайки се, като част от Бога. Защото това, което наричаш себе си, то не ти принадлежи, то ти е дадено при рождението по дефолт от Нещо друго (а ти си Негов образ) и затова трябва да се пречупваш през Него, защото Той е извора на живота и подателя на това, което наричаш себе си и го е вложено в тебе при рождението.
И целта е преминавайки през този свят да се завърнеш при Него без его-примеси т.е. чист, както си се родил, но вече съзнателно и доброволно.


Защо си мислиш, че това, което наричаш себе си е някаква даденост без произход при рождението ти?

[defender]

не е задължително обвързано с никакви външни свидетели, задгробни животи и т.н.

Ако НЕ вярваш в задгробния живот на Истината (и оттам и на тебе, като Неин образ), то значи си пречупил себе си през логиката изхождаща от смъртта (като окончателен край), което не е ли пак Его.

Друг е въпрос че ако не вярваш в задгробен живот на "себе си", то тогава да умреш, заради това да си господар на себе си (ако се наложи) означава, живо същество да е възлюбило смъртта повече от живота, а това е абсолютен когнитивен дисонанс.

[Knispel666]

Защо си мислиш, че това, което наричаш себе си е някаква даденост без произход при рождението ти?

Не е даденост без произход. Не е дори даденост. Природата не е заложила да имаме Его, защото няма нужда от такова в естественото, първично състояние на човека. Социума има нужда от Его, понеже и Егото има нужда от социум. Егото се научава и придобива, не се дава по рождение. Каква е същинската природа на човека извън егото....всичко това е иррелевантен въпрос, защото както е видно човек може да приеме всякаква самоидентификация, което само доказва илюзорността на това "себе си". И в осъзнаването на това се състои и това да си "господар на себе си", понеже себе си не съществува като обективна реалност, и човек не е никакъв сам по себе си, като някаква непроменлива величина, дадена от бог, а вместо това РЕШАВА какъв да е, поне този които има вътрешното ниво за това, и едва в решението си тои става "НЯКОИ". Това е и смисъла на метафората за образа и подобието с Бог. Понеже божествения, господаря на себе си решава, а е едва после, по негово подобие, като негово творение се явява този "някои" дето мисли за "себе си" като "някакъв". В това е и метафората за Бога, които в евреиските традиции се нарича "нищо без краи", така и божествения аспект в човека е един "никои", но същевременно съдържа в себе си "всички" и може да бъде "всеки", т.е едно квантово състояние, една суперпозиция.

[hecu2]

Да бе, защото всички доблестни хора през цялата история на човечеството са умрели в името на задгробен живот. Концепцията за достоинство и доблест съвсем не е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, а напротив - за именно за доблестен живот тук и сега, на всяка цена, дори и смърт. Но дори и тази концепция да е обвързана с оставяне на нещо след смъртта, за някакво продължение чрез тази саможертва, или за външен свидетел, както казва hecu, то е съвсем по-разумно това продължение да е в лицето на нещо обективно и видимо - защита на семеиство, народ, продължение във вечното колективното съзнание...

Разбирам какво искаш да кажеш. Но нека поговорим именно за ценностите.


Ако във вселената не съществуваха ограничения, нямаше да има ценности. Ако нещо се намира навсякъде и в изобилие, то не е ценно, а банално.

Ценностите, освен това, са обективни. Ако дадено ценно нещо е ценно само на някои места из вселената, а на други съвсем не е, то тогава то не е наистина ценно. Да, то е ценно като ресурс, материя, но не е духовна ценност. Би било глупаво човек да пожертва живота си за тези фалшиви или преходни ценности.

Значи ценно е онова, което е обективно, и което не се среща често.

С други думи - ценни са нещата, постигнати с усилия, нещата, за които жертваш себе си: своя труд, своето жизнено време и своето внимание. Ценностите се ПОСТИГАТ, а не се просто така "откриват".

И тези постижения трябва да са обективни.



В крайна сметка ценността на живота е нещо обективно. Няма нито едно съзнание на този свят, за което животът да не е ценност, а смъртта - върховната цена.



Следователно, Източникът на живота е Външният свидетел, на който се крепи добродетелта на всеки добродетелен човек.

Оттук насетне въпросът е кой как си представя този Външен свидетел. Или Обективен свидетел, чието Всевиждащо око дефинира кое е ценност и кое е баналност (или изкушение, ако ползвам религиозна терминология).

Може да са приказки за лека нощ... Може да е колективен образ на цялото човечество (Колективното несъзнавано, както дефинира Юнг)... Може да е колективният живот, събирателна представа за планетата и всяка жива твар...

А може и да е, както казваш ти, "нещо обективно и видимо", например, един въображаем и осъзнаван Сбор от природни и духовни закони.

Всичко това, ако продължи собствената си логика, винаги ще стигне до едно и също място. Искам да кажа, че ще преоткрива Бог.

[defender]

Докторе, а възможно ли е това твое възползване и икономическа облага от системата изведнъж неусетно да се превърне в твое вътрешно робство по силата на навика?

Другото което е, ти като човек-еволюционист, постоянно би трябвало да се променяш и еволюираш, като се напасваш и приспособяваш към промените на външната среда, а това не е ли един вид вътрешно робство?

Изобщо не знам как ги съчетаваш еволюция и вътрешна свобода, след като външната среда движи еволюцията рефлектирайки и върху тебе.

[defender]

Понеже божествения, господаря на себе си решава, а е едва после, по негово подобие, като негово творение се явява този "някои" дето мисли за "себе си" като "някакъв".

Въпроса е какво го кара господаря на себе си да решава и му предава насока какви решения да вземе, откъде идва тази нужда да решава? Възможно ли е този човек да седи постоянно в състояние на квантово суперпозиция без да решава нищо?
Когато някой ти удари шамар или ти престърже стомаха от глад, можеш ли да запазиш тази квантова суперпозиция или това веднага ти дава насока да почнеш да решаваш, докато се мислиш за "божествен"?

ПП: Та се пита, можеш ли без Бог, духът да победи материята? Възможно ли е да черпиш сила от една затворена система (от която и ти си част) за да се бориш с хаоса в нея, или трябва да вземеш енергия от друга система, която няма общо с този свят и тази затворена система.

[Knispel666]

Ако във вселената не съществуваха ограничения, нямаше да има ценности. Ако нещо се намира навсякъде и в изобилие, то не е ценно, а банално.

Вземи например диамантите и това колко са скъпи. А диамантите всъщност са въглерод, 3-тия наи-разпространен елемент във вселената и има цели планети съставени от диамант. Същото се отнася и за всички останали ценни метали. И кое е обективно ценното в случая

Ценностите, освен това, са обективни. Ако дадено ценно нещо е ценно само на някои места из вселената, а на други съвсем не е, то тогава то не е наистина ценно. Да, то е ценно като ресурс, материя, но не е духовна ценност. Би било глупаво човек да пожертва живота си за тези фалшиви или преходни ценности.

Ценностите не са обективни, нито материалните, нито духовните. Че то ако беше така нямаше да има инфлация, а моралните ценности на света нямаше да се променят изобщо. Ако бяха обективно ценни, ценноста им нямаше да зависи от това някои да ги оценява. С други думи, ценността на едно нещо зависи от ползата и търсенето му.

В крайна сметка ценността на живота е нещо обективно.

Оу така ли. А ти довечера какво ще ядеш, камъни ли? Мда, живота e обективна ценност..... но само твоя живот, каква обективна ценност само https://youtu.be/3Djohakx_FE

[Knispel666]

Докторе, а възможно ли е това твое възползване и икономическа облага от системата изведнъж неусетно да се превърне в твое вътрешно робство по силата на навика?

Да, затова и Ницше казва " Този които притежава малко, е по-малко притежаван."

Другото което е, ти като човек-еволюционист, постоянно би трябвало да се променяш и еволюираш, като се напасваш и приспособяваш към промените на външната среда, а това не е ли един вид вътрешно робство?

Не е робство. Нарича се "Не бъди глупак".

Изобщо не знам как ги съчетаваш еволюция и вътрешна свобода, след като външната среда движи еволюцията рефлектирайки и върху тебе.

Промените във външната среда движат еволюцията, но не само те. Становището на съвременната наука е че организмите еволюират под въздеиствието на външната среда, тоест еволюцията е реактивна, тя е реакция на външната среда. Но това е само една част от истината. Другата част е че във всеки индивид е "заложен" принципа за самоусъвършенстване и подобряване. Тоест еволюцията освен реактивна е и проактивна.
Не знам защо обаче смесваш чисто биологични явления с чисто социални явления, от които тръгна цялата работа. Ти дефакто ме обвиняваш че не съм Бог, огладнявам, студено ми е, имам куп други физиологични нужди както всеки друг организъм. Еми естествено че е така. Тук говорим за социални потребности, а социалните явления са едно качествено различно ниво от биологичните. Свобода от биологичните нужди няма, и от инстинктите също, но именно това е великото при човека, че по силата на духа и волята може да заобиколи и надмогне социалните си потребности, които дори не са негови, а с това придобива и менталната сила дори да надмогне отчасти и физиологичните си нужди. В това е смисъла на вътрешното усъвършенстване, така както едно бебе се ражда с пълна липса на контрол върху физиологичните си нужди, в последствие се научава да ги контролира със силата на ума. Така и свръхчовека се ражда от социалния индивид, които няма контрол върху психологичните си потребности и деиства на принципа стимул-реакция. Еволюцията не е просто външните условия безмилостно да мачкат индивида в каквато посока си искат. Самия индивид по силата на собственото си самоусъвършенстване добива по-добър контрол над себе си, а оттам и се справя по-добре в средата около себе си. Тоя принцип е застъпен навсякъде в природата, а в човека е направо излезнал извън релси. Защото ако едно животно в продължение на 1 милион години развива определен вид зъби за да се храни с други животни, то ние сме развили разум, които има безброи повече приложения от едни зъби, дотолкова че може да бъде използван и не като инструмент за оцеляване и самоусъвършенстване, а и за много повече. С този разум сме станали един отделен от природата аспект, където деистват вече съвсем други закони и реалности. Но естествено този разум се поддържа на една по-проста и първична платформа, тялото и биологията, така както всяко друго комплексно нещо във вселената се поддържа на една по-проста, но стабилна платформа. Живота не е нищо друго освен надграждане на устоичиви форми на неживата материя, така както и човека и неговото съзнание не е нищо друго освен надграждане на устоичиви биологични форми. И всичко това става, макар не-живата материя, живата материя и съзнанието да са качествено различни. Ето как количествените натрупвания водят до качествени изменения. Ето тук беше и аргумента ми срещу твърденията на hecu2 за разликата между човека и животното и как Бог бил отговорен за тази качествена разлика. Тои правилно се насочи че количествените натрупвания сами по себе си не водят до качествени изменения, а трябва катализатор. Това е така, но в една вселена където взаимодеистват толкова много неща едно с друго, липса на катализатори съвсем не се забелязва. Дори и в по-прости, затворени системи, от химията ни е известно че има системи които в хода на химичната реакция, част от продуктите на реакцията са катализатори, които автоматично засилват реакцията. И които е запознат с биологията, знае че живите организми извличат или сами синтезират катализатори и всичко което им е нужно, за да се извършват химичните процеси в тях. По същия начин, в групите от висшите примати, доста от които са изчезнали, са вече налични всички катализатори необходими за появата на човешкото съзнание. Отделно природните условия си остават един огромен катализатор за появата на каквото и да е. По същия начин сега съзнанието може и вече преминава в един качествено различен етап на "само-съзнание". И също както всеки еволюционен процес, и това преминаване се осъществява стъпка по стъпка, в колектива чрез определени, по-усъвършенствани хора, а в самите хора, чрез самоусъвършенстване. Всичко това се случва на много нива едновременно.
ПП: Та въпроса които произтича от всичко това е "Защо се случва всичко това?" и "Защо изобщо нещо се случва?". Нямам дефинитивен отговор, нито някои може да има. Ако искаш да го наречеш Бог, добре, но това е съвсем повърхностно обяснение. Света е просто твърде огромен за да даде някои задоволителен отговор. Ако погледнеш на макро ниво - стигаш до 13 милиарда години назад , където се вижда големия взрив и само толкова. Ако погледнеш на микро ниво стигаш до кварки, хигс бозони и само толкова. Това което се вижда обаче е съответствие във всички нива, тоест вселената се проявява качествено еднакво навсякъде. И защо е всичко това? Пак казах, може да го разглеждаш като проявление на Бог. Аз предпочитам да го разглеждам като една игра, една космическа песен, една симфония от смях и трагедия. Мисля че всичко това е просто вселената, която се забавлява, както едно дете се забавлява в пясъчника, докато прави замъци. Безпочвено е да се разглежда като нещо повече от това и да се търси някакъв грандиозен смисъл.

[hecu2]

Ценностите не са обективни, нито материалните, нито духовните. Че то ако беше така нямаше да има инфлация, а моралните ценности на света нямаше да се променят изобщо. Ако бяха обективно ценни, ценноста им нямаше да зависи от това някои да ги оценява. С други думи, ценността на едно нещо зависи от ползата и търсенето му.

Напротив, духовните ценности СА обективни.

Моралът също е ОБЕКТИВЕН.

И всичко това е, защото доброто и злото не си менят значенията.


Никой няма да спори с тебе, ако не желаеш да мислиш. Като ти се домисли, просто си проследи логиката и ще видиш, че е така. По-ясно не може да се каже.

[hecu2]

Живота не е нищо друго освен надграждане на устоичиви форми на неживата материя, така както и човека и неговото съзнание не е нищо друго освен надграждане на устоичиви биологични форми.

Доказателства, моля?

Ето как количествените натрупвания водят до качествени изменения. Ето тук беше и аргумента ми срещу твърденията на hecu2 за разликата между човека и животното и как Бог бил отговорен за тази качествена разлика.
...
Отделно природните условия си остават един огромен катализатор за появата на каквото и да е.

Катализаторът води критичната маса до качествено изменение.


Доказателство, че Бог НЕ Е природата, моля?

[Knispel666]

Напротив, духовните ценности СА обективни.

Моралът също е ОБЕКТИВЕН.

И всичко това е, защото доброто и злото не си менят значенията.


Никой няма да спори с тебе, ако не желаеш да мислиш. Като ти се домисли, просто си проследи логиката и ще видиш, че е така. По-ясно не може да се каже.

Че аз не съм дошъл тук да споря. Но все пак е смешно да отправяш голи твърдения, а в следващия пост да искаш доказателства.
Доброто и злото очевидно имат променливи значения, понеже колкото хора има, толкова и различни интерпретации има за това какво е добро и добро, от което следва че моралът е изцяло субективен и в природата такова нещо като добро и зло не съществува, а те са просто понятия от човешкия свят. Доказателства трябва да дадеш ти, ако твърдиш че има някакъв обективен показател за добро и лошо, като под обективно разбирам нещо извън човека, т.e. нещо което може да се измери, установи и изчисли по научен метод. И, едно друго уточнение, под добро и лошо да не се разбира полезно или необходимо, защото това са различни неща. Очевидно едно нещо може да е полезно или необходимо, но това винаги се осъществява в някакъв контекст. Тук се търси нещо което е конкретно и солидно винаги добро или лошо, без значение от обстоятелствата и случая. Ако успееш да ми намериш такова нещо ми се обади.

[hecu2]

Защото ако едно животно в продължение на 1 милион години развива определен вид зъби за да се храни с други животни, то ние сме развили разум, които има безброи повече приложения от едни зъби, дотолкова че може да бъде използван и не като инструмент за оцеляване и самоусъвършенстване, а и за много повече.

Доказателства, моля? За това, че човекът е еволюирал през времето?

[hecu2]

Доброто и злото очевидно имат променливи значения, понеже колкото хора има, толкова и различни интерпретации има за това какво е добро и добро...

Не говориме за битовите ти дреболии, братле. Би ли минал на една идея по-сложно възприятие, ако обичаш, за да си говорим като пораснали?

На мен ми е очевидно, че добро абсолютно винаги означава добро и никога зло. На тебе друго ли ти е очевидно?

Тук се търси нещо което е конкретно и солидно винаги добро или лошо, без значение от обстоятелствата и случая. Ако успееш да ми намериш такова нещо ми се обади.

Свободата да избираш е винаги добро и никога лошо, без значение от обстоятелствата. Да ти го драсна ли на лично?

[hecu2]

Библия, 1 Йоан

16 Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота, не е от Отца, но от света;

17 и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века.






Дао дъ дзин, Лао Дзъ


1

Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.

Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.

Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.


Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.


И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока —
врата на всяка тайна.