Православие

[defender]

"Чий Бог е по-силен от вируса – Този на православните християни, които единствени от всички религии продължиха да Му служат и не преклониха колене пред Корона-вируса."


В целия свят, всички богове и религии затварят храмове, спират ритуали и се крият, като мишки. Не виждате ли къде е истината, ве.

[inewton]

Възлюбени в Господа братя и сестри,
в дните на изпитание не се страхувайте ако останете без богослужение. Ако случайно затворят храмовете, аз съм тук. В моя общак всеки ден ще има богослужения (без св. Литургия), така че може да заповядате. Свещи си носете от вкъщи, понеже нямам свещопродавач. При желание от ваша страна мога да дам и банкова сметка за помоществувателите.

[defender]

Аха, значи си просто от тези християни, за които това са някакви си там подробности.
Важното е да се пишеш като Ганьо, че си православен та когато ти отърва да се правиш на набожен и да извадиш карта [i]"Как аз? Аз това никога не бих! Аз съм кръстен! На червки ходя, свещи паля!

В тези времена, нямам голяма полза да се правя на православен, напротив, да се правиш на атеист в днешно време, те прави да изглеждаш по-готин, красив, умен, напредничав.
Ганя търси това, дето му носи полза, Ганьо се променя според времената и модерността, че да не се мине.

Така че мисля, че по-скоро бъркаш.

[fire_magic]

В тези времена, нямам голяма полза да се правя на православен, напротив, да се правиш на атеист в днешно време, те прави да изглеждаш по-готин, красив, умен, напредничав.
Ганя търси това, дето му носи полза, Ганьо се променя според времената и модерността, че да не се мине.

Така че мисля, че по-скоро бъркаш.

Ти като очакваш да отидеш в рая нима това не е полза? Преследваш полза и то неизмеримо по-голяма.

[defender]

Ти като очакваш да отидеш в рая нима това не е полза? Преследваш полза и то неизмеримо по-голяма.

Раят не е гарантиран на никой. Няма сигурен билет за рая. Точно това е интересното, че прави отношенията ти с Бога напълно откровени, без никакви бизнес сделки и договорни отношения.

[fire_magic]

Раят не е гарантиран на никой. Няма сигурен билет за рая. Точно това е интересното, че прави отношенията ти с Бога напълно откровени, без никакви бизнес сделки и договорни отношения.

Какви са тези отношения въобще? Ти кога имаш напълно откровени отношения с Бога? Кога се случва това и какво представлява... Някакъв разговор ли е, чувство ли е, какво?
И все пак едва ли можеш да отречеш, че може би най-важната и основна цел на която се надяваш е да отидеш в рая...
Все пак рай или ад нали така... няма някакво средно пространство където да те оставят с други, които не заслужават да отидат в рая, но пък не са и за ада...

[defender]

Какви са тези отношения въобще? Ти кога имаш напълно откровени отношения с Бога? Кога се случва това и какво представлява... Някакъв разговор ли е, чувство ли е, какво?
И все пак едва ли можеш да отречеш, че може би най-важната и основна цел на която се надяваш е да отидеш в рая...
Все пак рай или ад нали така... няма някакво средно пространство където да те оставят с други, които не заслужават да отидат в рая, но пък не са и за ада...

Разликата е, че християнина има духовни принципи, заради които дори може и да умре, а Ганьо си променя принципите според материалния интерес, за да не се мине и възможно по най-тарикатския, мързелив и хитър начин ако може да го направи т.е. при Ганьо червото определя принципите му. Ганьо дори не е истински човек, само физически прилича на човек. Той е нещо, като мъгъл, дето се мисли за много умен, затова за него важно е да е тарикат, защото така се мисли за нещо повече от другите - примерно да пререди другите на опашката.

[defender]

Ако дяволът ти прави евала, ако не те боде с рогата си, значи си му се предал.

[defender]

Неокортексът отговаря за регулация на долните пластове на мозъка, добавя логика и цивилизованост в поведението.
Когато обаче неокортексът е недоразвит, прозрачен като чорапогащник, вече си имате работа с тъпи животни, зверове и крокодили.


ПП: Това ми е едно от обясненията за неузнаваемия бяс на атеистите през тези дни, да затварят християнски храмове и да мразят вярващите.

[defender]

Още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“. (I Йоан 3:2).

Христос, воскресе!

[defender]

"След седемнадесет години порочен живот Мария решила да се поправи, незабавно се отделила в пустинята и там в продължение на други седемнадесет години неуморно се борила със своите греховни въжделения, които я влечали към предишния път. Борела се според собствените й думи като с люти зверове, докато не удържала пълна победа над тях... Плътта на Мария дотолкова изтъняла и се покорила на духа, че понякога по време на молитва, тя се издигала над земята и можела да ходи по водата като по суша."


ПП: Докторче, много хляб има да изядеш, докато достигнеш това ниво на самоконтрол.

[defender]

Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как. ~ Ницше

ПП: Дори Ницше се е сетил, че на човека му трябва смисъл.

[Knispel666]

Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как. ~ Ницше

ПП: Дори Ницше се е сетил, че на човека му трябва смисъл.

Само ти още не си се сетил че робуваш на предразсъдъците си. Сигурно като ти кажа нихилист и си представяш някои дето е краино уморен от живота, готов всеки момент да си тегли ножа. И това е вярно, ако се разглежда негативно нихилизма, но много малко са авторите нихилисти от този тип, навярно защото би било безсмислено за тях да пишат каквото и да е. Разглеждането на нихилизма през депресарски поглед е само едната страна . Ако за негативния нихилист света е краино депресиращ защото няма смисъл в абсолютно нищо, то за позитивния нихилист безсмислието не е повод за депресия - напротив, точно в безсмислието тои може да открие, даже не да открие, а да създаде милиони смисли, без да се закача емоционално за нито един от тях, а да прескача между тях с такава лекота, както когато едно дете прескача от една игра и роля в друга. Осъзнаваики, че човека е единствения източник и гарант за какъвто и да е смисъл, така всеки може да разгърне природата си на създател, на творец, на божеството в себе си. В това е смисъла на цитата - че онзи които може да открие или създаде смисъл за всяко нещо във всяка ситуация, без значение колко е ужасяваща, тои може да понесе всичко.

[defender]

Само ти още не си се сетил че робуваш на предразсъдъците си.

Ако вярата ми беше предразсъдък, много добре щях да го разбера. Тогава тя щеше да потискаща и отчуждаваща ме от себе си.
Щях да съм най-обикновен откачалник, а живота ми най-обикновена проява на разтройство. Много жалко, че толкова подценяваш вярващите, че са толкова лесни жертви на чужда воля и наложени предразсъдъци.

Тоя позитивен нихилизъм, който ти създава хиляди смисли, за мен в основата си е чиста проява на вяра, която след това обличаш в смисъл.

И този нихилизъм е "позитивен", но от гледна точка на живота, или от гледна точка на смъртта?
Изобщо възможен ли е позитивен култ към смъртта. Позитивно не е ли това, което те кара да живееш?

[defender]

Чакай да те пита още нещо.

Онзи ден чета една мисъл на Юнг:
"Истинското съвършенство на личността се постига само в смъртта."

Седнах да мисля за нея и нищо не измислиш - нещо да не се е объркал?

[defender]

че онзи които може да открие или създаде смисъл за всяко нещо във всяка ситуация, без значение колко е ужасяваща, тои може да понесе всичко.

Когато се изправиш пред лицето на смъртта и си на ръба на живота преди да умреш, смисълът който предаваш на смъртта се нарича религия. В смисъл ти не можеш да видиш какво има след смъртта преди да умреш и затова смисълът, който влагаш в смъртта, изпаднал в тази ситуация е винаги религиозен, а не емпиричен.
Просто, не знам как може да се предаде смисъл на смъртта, без автоматично този смисъл да го превърнеш в религия?

ПП: Пред лицето на смъртта единственото разумно неща, което можеш да направиш е да повярваш, че живота побеждава смъртта и да умреш, като пич. Всичко друго, ще е чиста проява на тъпанарщина и влагане на малоумен смисъл.

[Knispel666]

И този нихилизъм е "позитивен", но от гледна точка на живота, или от гледна точка на смъртта?
Изобщо възможен ли е позитивен култ към смъртта, позитивно не е ли това, което те кара да живееш?

Не, защото както виждаш и от цитата, този които има причина, може да преживее всякак (това е правилния превод на цитата между другото.) . Ницше казва че свръхчовека строи дома си на отвесни скали и плава в неразчертани морета - защото там също открива смисъл и от наи-грозното и гротескното се ражда нещо красиво и велико. Изобщо разделението между позитивен и негативен нихилизъм е чисто условно. Самия Ницше казва че нихилизма е етап, които трябва да бъде преодолян. Позитивния нихилизъм е всъщност израстване от негативния нихилизъм, и пак уточнявам че позитивно и негативно са само наименования - и в двете нищо няма значение, въпроса е в перспективата. Защото негативния нихилизъм разглежда света като безсмислен, но от позицията че това безсмислие е нещо негативно, тоест от заблудата че изобщо има позитивно и негативно. Докато за израстналия от този нихилизъм, за свърхчовека, негативното в света е не просто необходимо, а дори желано - то е първично и истинско, и ако не си готов да го посрещнеш с отворени обятия и смях, значи рано или късно ще бъдеш смачкан от него. Затова и първата реакция, първия етап в осъзнаването на безсмислието, е нихилизма, негативизма - етап които трябва да се израсте.

Тоя позитивен нихилизъм, който ти създава хиляди смисли, за мен в основата си е чиста проява на вяра, която след това обличаш в смисъл.

Донякъде е така, но не изцяло. Това е използване на механизма на вярата, без самия ти да си подвластен на нея. Нещо като да лъжеш толкова добре, че почти сам да си повярваш Вярата е мощен инструмент и да не я използва човек би било глупост. Въпроса е че като всеки такъв инструмент от света на духовното, вярата може да повлияе на човек, по начини които тои самия не може да предвиди и осъзнае. Чудесен пример за това е езика. Религията също. Като цяло филмарщината се състои тъкмо в това че човек не осъзнава че вярва, а гледа през очите на самата вяра, което автоматично означава че няма да осъзнае кое и доколко е част от фантазията му. И естествено говорим за използване на механизма на вярата, а не за конкретна вяра в нещо. Вярата буквално е като наркотик - използваш ли я умерено и с конкретна цел - върши чудеса, но злоупотребяваш ли с нея - ставаш зависим и с времето всеки опит за откъсване от нея става все по-труден и по-труден, като в един момент се стига до точката от която не можеш да се завърнеш. Точно там сте и вие християните, наред с психично болните Като казах наркотици, смисъла на психаделиците е точно това - да влезеш във филма, в света на психично болния, но да успееш да излезеш от там със знание, което няма как да придобиеш иначе, така както няма как да разбереш какво е да се изкачиш на Еверест, докато не се изкачиш. В това смисъла и на умишленото поставяне в негативни и опасни ситуации. Същата идея впрочем я има и в християнството, когато Иисус доброволно носи кръста си. Само дето нещо не ви виждам християните да носите кръста, ами вместо това му се кланяте и молите, с надеждата може би самите вие да не бъдете разпънати. Докато вярата ви е в страха от негативното и стремежа към позитивното, то вие винаги ще сте затворници на вярата си, и вместо тя да служи на вас - вие ще служите на нея.

Ако вярата ми беше предразсъдък, много добре щях да го разбера, защото тогава тя щеше да потиска и отчуждава от себе си.

Нямах предвид вярата ти, въпреки че и тя е предразсъдък. Имах предвид предразсъдъка че нихилизма е задължително депресарски поглед над света.

[defender]

точно в безсмислието тои може да открие, даже не да открие, а да създаде милиони смисли, без да се закача емоционално за нито един от тях

Тук имаш противоречие.
Да създаваш смисъл, без да му се отдадеш изцяло (включително към, които да не се закачаш емоционално), то това означава, че ти всъщност не му вярваш на този смисъл и на неговите обещания и тогава той няма как да ти въздейства позитивно.

Не може да не приемам нещо сериозно и в същото време то да ми въздейства позитивно. По-скоро, тогава то изобщо няма да ми въздейства.

[Knispel666]

Чакай да те пита още нещо.

Онзи ден чета една мисъл на Юнг:
"Истинското съвършенство на личността се постига само в смъртта."

Седнах да мисля за нея и нищо не измислиш - нещо да не се е объркал?

Не се е объркал. Има се предвид смъртта на Егото, която неизбежно настъпва за всеки в наи-чист и съвършен вариант само при физическата смърт.

[Knispel666]

Тук имаш противоречие.
Да създаваш смисъл, без да му се отдадеш изцяло и към, които да не се закачаш емоционално, то това означава, че ти всъщност не му вярваш на този смисъл и на неговите обещания и също той няма как да ти въздейства позитивно.

Не може да не приемам нещо сериозно и то да ми въздейства позитивно.

Кои ти говори за позитивни въздеиствия ве човек Трудно е за разбиране - да вярваш, без всъщност да вярваш. Да го наречем проектиране на воля, а не вяра. Това мисля че би трябвало да поясни нещата малко. Понеже вярата е проекция на воля, но проектирането на воля не е задължително вяра - по-скоро вярата е афтър-ефект, деградация на волята. Като например, ако имаш волята и желанието да постигнеш нещо, вярата че ще го постигнеш може да окаже решаващ ефект върху самото му постигане, което и трябва да е единствената причина поради която да вярваш изобщо. Когато вярата стане самоцел, тогава вече тя става по-голяма от теб и се изнася във външното и ставаш слуга на вярата, а не тя на теб. Друг пример - ако вярваш в лъжата си, много по-голям е шанса и този които се опитваш да излъжеш да ти се върже. Но ако не успееш да се върнеш от това, в краина сметка оставаш в лъжа и самия ти.

[defender]

Не се е объркал. Има се предвид смъртта на Егото, която неизбежно настъпва за всеки в наи-чист и съвършен вариант само при физическата смърт.

Ами ако не вярваш, че личността след смъртта продължава да живее, то тогава, кво праим................. къде тук ти е позитивния нихилизъм? Явно тук позитивния нихилизъм относно личността е възможен само чрез вяра в задгробен живот.

Не знам как можеш да твърдиш, че си позитивен нихилист и еволюционист-дарвинист. Същински трольольок.

[defender]

да вярваш, без всъщност да вярваш.

На гръб няма да паднеш. Щом и такова чудо успя да измислиш.

Ти може ли да спиш примерно с някоя сатанистка-художничка и после да кажеш, че всъщност да не си спал ве.

Утре и бебе ще направиш на някоя и ще кажеш, че не е твое и ще избягаш.
Ама нека гледат жените във форума на какво измекярче се правиш.


Предупредил съм ги, после да не реват, като е късно.

[Knispel666]

Ами ако не вярваш, че личността след смъртта продължава да живее, то тогава, кво праим.................

Ама то точно това е идеята - че съвършенството на личността се разкрива в смъртта - в отсъствието на конкретна личност, в отсъствието на Его. Съвършенната личност е безлична, защото е над всички дребнавости и конкретики, които съставят личността.

Позитивния нихилизъм не се отнася към смъртта, а към преживяванията. Към смъртта няма как да се отнася, понеже тя по дефолт е липса на преживявания. Все едно да отдаваш смисъл на преживяването когато си в безсъзнание. Е какъв смисъл можеш да му придадеш, след като няма изобщо на какво да го придадеш? Виж вече, смисъл може да придадеш на самото умиране, и съм съгласен че смисъла ще е личен, но не че ще е задължително религиозен. Религиозност на умирането си придава само този които твърдо вярва в задгробния живот, а тои вярва тъкмо защото вярата му е проекция на Егото, което се страхува от смъртта си, показваща се вече зад ъгъла. Затова, като последен защитен механизъм на Егото и неговата воля да продължи съществуването си, то си измисля хубавата история за продължение в отвъден живот.

ПП: Отделянето на усилия и мисловна енергия в идея за отвъден живот е загуба на време по принцип, но да си мислиш за отвъдното в последните ти моменти на съзнание, е просто възможно наи-нецелесъобразния начин да използваш малкото време което ти остава. Спомни си това когато умираш, ахахаххаа

[Knispel666]

Дефенди, ясно е че нито ти, нито аз, знаем как ще прекараме последните си моменти. Но да речем че хипотетично ти остават 10 минути живот. Как ще ги прекараш? Ще се молиш като пу*ка в страх от това че Егото ти ще умре, или ще навлезеш смело в бездната без никакви угризения и страх? Ще се заблуждаваш ли с историики за задгробен живот и някакъв грандиозен смисъл от иначе незначителния ти живот, или просто ще си кажеш "Еха, това беше забавно" и ще умреш като пич. И аз не знам, но като за последно определено бих изслушал това
https://www.youtube.com/watch?v=y-E7_VHLvkE

[defender]

Религиозност на умирането си придава само този които твърдо вярва в задгробния живот, а тои вярва тъкмо защото вярата му е проекция на Егото, което се страхува от смъртта си, показваща се вече зад ъгъла. Затова, като последен защитен механизъм на Егото и неговата воля да продължи съществуването си, то си измисля хубавата история за продължение в отвъден живот.

ПП: Отделянето на усилия и мисловна енергия в идея за отвъден живот е загуба на време по принцип, но да си мислиш за отвъдното в последните ти моменти на съзнание, е просто възможно наи-нецелесъобразния начин да използваш малкото време което ти остава. Спомни си това когато умираш, ахахаххаа

Ти едва ли не гледаш на човешката психика и на живота, като цяло, че са проява на егото.
Но мисля, че в човекът има две същности - едната същност това истинската му същност, както човек е бил сътворен от Бога (висшия аспект на съзнанието, по твоему), но след историята в райската градина и навлизането на смъртта в света в човешката психика сякаш настъпва разцепване (отделяне от Бога, предателството) и се появя в него втора същност, това е егото. Тази втора същност не може да унищожи истинската ни същност, но по дефолт става доминантна в нас и потискаща истинската ни същност. Така много хора живеейки в този свят мислят, че са себе си, а всъщност това не са те, това е втората им, паразитна същност. Затова и Иисус казва че за да намериш себе си, трябва да се отречеш от себе си, т.е. от доминантната ти лъжлива същност, и от логиката на първичното.
При смъртта точно тази лъжлива същност умира, а не истинската ни същност. Въпросът е доколко истинската ни същност е била припознала себе си в егото и белезите, които са останали върху нея от това. Тоест дали истинската ти същност дотолкова е деградирала, че не може вече да си представи живота си без егото - от това зависи нейната вечна съдба.

А за тебе изобщо такава истинска същност не съществува, ти изцяло си припознал живота на човек в егото.
Но ако беше така ние щяхме да сме, като животните, изобщо нямаше да чувстваме в себе вътрешни борби. Щяхме да сме супер първични и автоматични. (Разбира се много хора вече са точно такива, егото и припознаването им в егото е станало супер-мега доминантно).