Православие

[Alucard666]

Например доктор сатан живее, защото и той не знае що - това е един невероятен смисъл.

Не знам за теб, но аз се чувствам най-жив, когато съм на една крачка от смъртта.

[golemiq_korab_minava]

Не знам за теб, но аз се чувствам най-жив, когато съм на една крачка от смъртта.

Ами кой не е? Когато разбереш, че досегашния ти живот е на път да изчезне? Тялото ти произвежда адреналин..

[defender]

Не знам за теб, но аз се чувствам най-жив, когато съм на една крачка от смъртта.

Ти си бил на крачка от смъртта? За някакви екстремни спортове ли говориш или за нещо друго?
И какво се случи, не те ли е било страх, на това ли казваш "най-жив"?

[golemiq_korab_minava]

Така е, но дори извънземните не го знаят добре. :Д

[Fisherman]

извънземни няма

[golemiq_korab_minava]

извънземни няма

Ти си извънземно.

[Zlennox]

извънземни няма

*След 20 години биене на чикий в 3-стайна панелка, и многобройни междузвездни екскурзии до кварталският магазин за да си набави още тоалетна хартия, Алф стигна до заключението че други интелигентни форми на живот - като него - няма във вселената.*

[golemiq_korab_minava]

Аз може да према всякакъв смисъл, но аз може и да греша.

Възможно е да съществува универсален смисъл, за които ще се научи след ''смъртта''.

[Alucard666]

Аз може да према всякакъв смисъл, но аз може и да греша.

Възможно е да съществува универсален смисъл, за които ще се научи след ''смъртта''.

Дори и да има универсален смисъл, какво значение има след като сам можеш да придаваш смисъл на нещата(и така или иначе го правиш)? И не, не можеш да сгрешиш. Няма грешно решение за това как да живееш - има просто лоши решения(лоши в определен контекст, не лоши изобщо). Самия акт на волята е достатъчно основание. Щом го има, това е доказателство за воля. Щом има воля, това е доказателство че трябва да го има (в противен случай не би го имало). Иначе казано, всичко което го има, е достатъчно основателно по силата на собственото си съществуване, по силата на собствената си воля. Нали в крайна сметка, ако има универсален смисъл, той трябва да е проявен на всички нива на универсума, във всичко и всички? Аз от това което виждам, във вселената нищо няма стремежа или заложбата да бъде част от някакъв грандиозен план. Не, по-скоро грандиозния план е съвкупност от всеки индивидуален план, път, процес. Та нали ако всичко беше според някакъв грандиозен план, то всичко щеше да е в пълна хармония и нищо нямаше да става за сметка на друго. Но ето че във вселената освен ред, има и ентропия - хаос. С това наум, вселената не е нищо друго освен борба на пътища, планове, процеси или най-общо борба за власт. Та, ако универсалния план преминава през всеки индивидуален, защо да е по-различно за хората? Защо твоя смисъл трябва непременно да преминава през някакъв общовалиден за всички хора смисъл? Това че е общовалиден, значи ли че е по-истински от смисъла и ролята, които един шизофреник влага в своето съществуване? И ако е така, това не значи ли че тоя общ смисъл не е твои, а е на тия дето са те обучили, възпитали и индоктринирали....
Всичко опира до един прост атавизъм - тия които търсят универсален смисъл е защото нямат индивидуален такъв, подкрепени от фалшивото убеждение, че ако има един смисъл, един план за живота на всички хора, това някакси прави тоя план обективен и валиден. Глупости. Всеки план и смисъл е еднакво (не)валиден. Единствено твоята воля и потребност от смисъл прави нещата смислени и дефакто това е единственото необходимо условие за да бъде нещо смислено. Всичко отвъд това са фантазии и празни фрази. Богове, карма, извънемни цивилизации големия взрив, ала бала. Няма големи отговори, има само големи потребности.

ПП: С това не отричам че са възможни всички тия неща. Казвам просто че дълбаенето в тия неща трябва да става с ментална яснота и постигане на състояние на безпристрастност, а не с някви ваши си филми.

[golemiq_korab_minava]

ПП: С това не отричам че са възможни всички тия неща. Казвам просто че дълбаенето в тия неща трябва да става с ментална яснота и постигане на състояние на безпристрастност, а не с някви ваши си филми.

А дали универсалния смисъл може да минава през призмата на всеки индивидуален смисъл, защото всичко във вселената е свързано, произлиза от една материя (енергия) и има общ корен? Бог е както в нас, така и извън нас. Бог има различни имена, но той е всичко, което съществуа. Всички хора на планетата са свързани с тази сила.

Всеки си предава индивидуален смисъл, но същото може да бъде само един период на развитие.
Защото не можеш да сравниш смисъла на един психично болен убиец, който изнасилва жени у подпалва животинки, със смисъла на един велик философ или владетел. В първия случай, развитието на престъпника е напълно деградиращо и води до разруха и унищожение, а във втория случай личностите успяват да се докоснат до космополитното, да управляват маси от милиони хора, отговорни са за бъдещите насоки на развитие в цивилизациоен план.

Та, ако сложиш убиеца на мястото на Путин, той с радост ще натисне ядрения бутон, за да унищожи цялата планета и да получи оргазъм.

Извънземни цивилизации със сигурност няма да искат да общуват или взаимодействат с подобни същества, най-малкото, защото нашия водещ ''смисъл'' е деградация. И, ако този развит разум е стигнал до по-високи нива на съзнанието, то той ще е разбрал някои вселенски закони, които са нужни за оцеляването и развитието.

А както знаеш повечето хора не просто имат заложен смисъл на развитие, те са като коне с капаци. Тоест, ние не виждаме в пълни размери, дори сме ограничени да възприемаме света чисто физически, чрез 5 сетива.


И тези, които имат повече от общоприетото се наричат екстрасенси като баба Ванга, която е посеащана от Елцин и китайски полтици, а се твърди, че и от Хитлер. Има и други подобни хора, които най-вече деца, които се надявам някой ден да срещна. Защо са пазени тайни? Ами най-вероятно, защото са от правителствено важни въпроси.



Но, да отметнах се. Нашия смисъл, който предаваме на нещата в голяма степен е ограничен. Дори набит. Той може да напълно противоположен или дори миниатурен, спрямо смисъла, който предават по-велики умове.


Пак повтарям, повечето хора, включително и аз, сме затворени в собствените си виждания или копираме чужди, но не разбираме и една капка от огромната информация в света.

Следва, че който притежава и разбира повече информация, определено може да има власт над остналите. Но тази власт не би трябвало да е подобна на власт имащите марионетки на сцената, които водят деградираща политика или са слуги. Не, тази власт би следвало да е свързана вече еднин хармонизиран разум, който е успял да просъществува.


Ако греша, то значи, света е извратен. ххахах

[golemiq_korab_minava]

Ващо е безразсъдство.

[Alucard666]

Ващо е безразсъдство.

Живота ти трябва да е доста скучен и жалък.

[golemiq_korab_minava]

Живота ти трябва да е доста скучен и жалък.

То пък е голяма гордост да застрашиш живота на невинни заради едното чувство. Да имаше поне някаква цел.

[Alucard666]

То пък е голяма гордост да застрашиш живота на невинни заради едното чувство. Да имаше поне някаква цел.

Аз само се возя ве. Въпреки че няколко пъти щях да се блъсна докато аз карам, но това е щот съм негоден шофьор, не щото карам безразсъдно.
Както казах, наложи ми се да свикна, не че съм голям фен на високите скорости. Мисля че има далеч по-забавни начини да си рискуваш живота. Въпрос на вкус, предполагам.

[defender]

"Мнозина не признават възкресението, а говорят за прогрес. Но всички тези прогреси, били те научни, или философски, или в изкуството, или културни, не са нищо друго, освен концентрични кръгове, вписани в кръга на смъртта. Прогрес, който изневерява и пуска човека в смъртта, не е прогрес, а фалшификат на прогреса. Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес."

ПП: Докторче, кога ще признаеш философията си за регрес или както казва нпп, регрес666?

[DoctorSatan-666]

"Мнозина не признават възкресението, а говорят за прогрес. Но всички тези прогреси, били те научни, или философски, или в изкуството, или културни, не са нищо друго, освен концентрични кръгове, вписани в кръга на смъртта. Прогрес, който изневерява и пуска човека в смъртта, не е прогрес, а фалшификат на прогреса. Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес."

ПП: Докторче, кога ще признаеш философията си за регрес или както казва нпп, регрес666?

За мен живота и смъртта си имат перфектен смисъл. Ти си този, който не намира логика в смъртта, затова има нужда от безсмъртни залъгалки, така както са имали нужда и най-примитивните култури. И после ми говори за регрес.
Истината е че няма прогрес или регрес, има само промяна. Копаеш дупка в земята, вдигаш град в пустинята и водиш война и го наричаш прогрес? Не....Регреса намеква начало, прогреса - край. А света се върти в същ кръг вече от толкова много време и тия като теб, дето пълнят площадите на Мека и Ватикана, са най-цветущ пример за това. Кога ще си признаеш че просто те е страх?

[defender]

^логиката на смъртта и логиката на живота, не могат да имат допирна точка и в тази допирна точка ти да се чувстваш нормален човек.

ПП: "За мен живота и смъртта си имат перфектен смисъл."
Лъжеш куче, или си просто един изперкал сатанист.

[DoctorSatan-666]

^логиката на смъртта и логиката на живота, не могат да имат допирна точка и в тази допирна точка ти да се чувстваш нормален човек.

ПП: "За мен живота и смъртта си имат перфектен смисъл."
Лъжеш куче, или си просто един изперкал сатанист.

Абсолютно имат допирни точки понеже тъкмо в пълното им противоречие толкова се вижда приликата им. Те са взаимнообусловени. Я да те питам. Защо мислиш хората празнуват рожденните си дни и като цяло зачеването и раждането са "щастливи събития"? А защо смъртта е свързана с траур? А как щеше да се родиш, ако преди това не те е имало изобщо? И изобщо живота ти и това как ще го изживееш, щяха ли да имат някакво значение, ако не умреш евентуално? Просто няма как да говориш за едното без намекнеш и другото. Живота ако беше безкраен, нямаше да е живот. Щеше да е нещо, в което нито си раждан, нито си умрял. Тоест небитие. И не е ли това тъкмо смъртта?

[defender]

Просто няма как да говориш за едното без намекнеш и другото. Живота ако беше безкраен, нямаше да е живот. Щеше да е нещо, в което нито си раждан, нито си умрял. Тоест небитие. И не е ли това тъкмо смъртта?

Докторе, да осмислиш живота си чрез смъртта, означава, че цял живот си живял като мъртъв самоубиец. Не знам как е възможно да превърнеш смъртта във висша ценност на живота си. Ти затова си станал сатанист, сатанист е жив човек, чиято висша ценност е смъртта и такова е и поведението му и към себе си и към другите.

[defender]

"В Западна Европа християнството постепенно се е превърнало в хуманизъм. Дълго и упорито Богочовекът бил смаляван, преиначаван, ограничаван и най-накрая превърнат в човек в непогрешимия човек в Рим, и в също така непогрешимия човек в Лондон и Берлин. Така е възникнал папизмът, който си присвоява всичко Христово; и протестантизмът, който не търси нищо Христово. И папизмът, и протестантизмът поставят на мястото на Богочовека човека като най-висша ценност и най-висш критерий. В догмата за непогрешимостта на папата един човек, Богочовекът завинаги е заменен с преходния "непогрешим" човек.

С това отстъпление от Богочовека, папизмът е надминал Лутер, създателя на протестантизма. Всъщност, първият, радикален протест в името на хуманизма срещу Богочовека Христа, трябва да търсим в папизма, а не в лутеранството. Папизмът е наистниа първият и най-стар протестантизъм.

Не бива да се лъжем, папизмът е и най-радикалният протестантизъм, защото е пренесъл основата на християнството от вечния Богочовек върху преходния човек. И е издигнал това в главен догмат, а това означава в главна истина, в главна ценност, в главно мерило за всичко.

Протестантите само са приели този догмат в неговата същност и са го развили в ужасяващи размери и детайли. Всъщност, протестантизмът не е нищо друго освен радикално осъществен папизъм. Защото в протестантизма основният принцип на папизма е приложен в живота на всеки човек поотделно. По примера на непогрешимия папа в Рим, всеки протестант е нов непогрешим човек, понеже претендира за лична непогрешимост по въпросите на вярата. Може да се каже: протестантизмът е вулгаризиран папизъм, но лишен от мистика, авторитет и власт.

Свеждането на християнството и всички негови богочовешки истини до човека превръща западното християнство в хуманизъм. Защото западното християнство в същността си е най-решителният хуманизъм, понеже е обявило човека за непогрешим, а богочовешката религия е превърнало в хуманистична.

Ала тази нелогичност се е въплътила в живота на западното християнство - Църквата е превърната в държава, папата е станал владетел, владиците са прогласени за князе, свещениците са станали водачи на клерикални партии, вярващите са прогласени за папски поданици, Евангелието е заменено с ватикански сборници от канонично право, евангелска етика и методиката на любовта са заменени с казуистика, йезуистика и "света" инквизиция."

[golemiq_korab_minava]

Смъртта е само начало на нещо ново.

[defender]

Нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура:
"Когато няма нито вечен Бог, нито безсмъртна душа, тогава няма нищо абсолютно, нищо ценно, тогава всичко е относително, всичко е преходно, всичко е смъртно. И наистина, абсолютните ценности са отхвърлени, а са се възцарили относителните. В крайна сметка хуманизмът не е нищо друго, освен нихилизъм. Да, хуманизмът не е могъл да не се развие в нихилизъм. Нима може човек да не стане нихилист, когато не признава никаква абсолютна ценност? Ако следвате логиката докрая и вие ще трябва да дойдете до заключението, че релативизмът е баща на анархизма. Щом всчки същества са относителни, щом всички ценности са относителни, какво право има която и да е от тях да се наложи като най-голяма и върховна? Въз основа на какво твоята истина, приятелю, измества моята, когато и едната, и другата са относителни? Щом в човешките светове няма нищо абсолютно, тогава не съществува нито йерархия на съществата, нито йерархия на ценностите; съществува само анархия.
И наистина, реалност над реалностите е, че нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура. Хуманизмът неизбежно се изменя в атеизъм, преминава през анархизмът и завършва с нихилизъм. Ако някой днес е атеист, знай, че ако е последователен, утре ще бъде анархист, а вдругиден нихилист. А ако някой е нихилист, знай, че е стигнал до там от хуманизма през атеизма."

[DoctorSatan-666]

В крайна сметка хуманизмът не е нищо друго, освен нихилизъм.

Откъде ги ровиш тия бисери...

[defender]

Откъде ги ровиш тия бисери...

Защо да е бисер, нали е обяснено, защо така мисли автора?

[DoctorSatan-666]

Защо да е бисер, нали е обяснено, защо така мисли автора?

Автора е "напипал" нещо, но не си е направил труда да си изясни понятията, явленията и каква точно е връзката между тях.
Ще направя един кратък разбор.

Нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура:
"Когато няма нито вечен Бог, нито безсмъртна душа, тогава няма нищо абсолютно, нищо ценно, тогава всичко е относително, всичко е преходно, всичко е смъртно. И наистина, абсолютните ценности са отхвърлени, а са се възцарили относителните. В крайна сметка хуманизмът не е нищо друго, освен нихилизъм. Да, хуманизмът не е могъл да не се развие в нихилизъм. Нима може човек да не стане нихилист, когато не признава никаква абсолютна ценност? Ако следвате логиката докрая и вие ще трябва да дойдете до заключението, че релативизмът е баща на анархизма. Щом всчки същества са относителни, щом всички ценности са относителни, какво право има която и да е от тях да се наложи като най-голяма и върховна? Въз основа на какво твоята истина, приятелю, измества моята, когато и едната, и другата са относителни? Щом в човешките светове няма нищо абсолютно, тогава не съществува нито йерархия на съществата, нито йерархия на ценностите; съществува само анархия.
И наистина, реалност над реалностите е, че нихилизмът и анархизмът са логичен завършек на европейската култура. Хуманизмът неизбежно се изменя в атеизъм, преминава през анархизмът и завършва с нихилизъм. Ако някой днес е атеист, знай, че ако е последователен, утре ще бъде анархист, а вдругиден нихилист. А ако някой е нихилист, знай, че е стигнал до там от хуманизма през атеизма."

"Когато няма нито вечен Бог, нито безсмъртна душа, тогава няма нищо абсолютно, нищо ценно, тогава всичко е относително, всичко е преходно, всичко е смъртно."
Класическа грешка - щом не е А, значи е Б. Тук се изисква комплексно знание за да се схване историческия и психологическия аспект. Вярно е че хуманизма, нихилизма и анархизма имат корен в релативизма и атеизма, тоест че ценностите са са относителни, не дадени от Бог. Но докато хуманизма пръв сваля абсолютистките дрехи на християнския морал, то нихилизма сваля тези на хуманистичния морал. С други думи, хуманистичния морал също е абсолютистки и императивен по своя характер, както е всеки морал, само че за абсолют на морала се приема човешкия живот изобщо, а не бог. Историческия елемент тука заблуждава автора, че щом от релативизма и хуманизма се развиват други направления, то значи те са едно и също, което е малоумно. По тая логика и християнството е хуманизъм и нихилизъм и анархизъм, понеже откъде произтича хуманизма? Нима хуманизма не е продукт на западното християнство?
Виж какъв е модела на западното християнство - Бог създава човека, но не като марионетка, а като същество със свободна воля. И като такова същество, човек сам гради своето битие и носи отговорност за събитията както около себе. Да обаче, някъде през 17-18 век с научния напредък, западноевропеецът изведнъж се оказва че вече няма нужда от Бог за да си обясни света. Сега виждаш ли откъде произтиза индивидуализма, релативизма, хуманизма и всички следващи след тях течения? Това е същия модел на християнството, но без Бог. Така вече човека от богоподобен, от същество съобразяващо се с някаква висша морална инстанция, той се оказва вече една празна обвивка. Хуманизма е просто следствие от краха на западното християнство, така както ранното християнство се възползва от краха на платонизма и свързаните с него учения. Един вид то е негово продължение. Продължение е защото, макар да дава различен отговор, въпроса е все един и същ - Какво е благо? И както виждаш, тоя въпрос остава отворен и до днес, и хуманизма, нихилизма и анархизма и други философско-политически течения са историческия отговор на тоя въпрос - тоест отговор според духа на времето. Затова автора е сбъркал тука или по-точно, не е разкрил цялата истина, щото има интерес да не го прави. Защото всичката днешна дебилизация, повърхностен егоизъм, консуматорство и ограниченост е заложена като бомба със закаснител още преди стотици години в положенията представени от християнството.
Сега, лесно е да се види откъде тръгва хуманизма - неговия модел е почти идентичен с тоя на западното християнство - отново човека стои в центъра, отново човека има някаква историческа задача, отново му е представен въпросът за спасението му, както своето собствено, така и на другите. Единствената разлика е че тух самия живот е най-висша морална инстанция... но не точно твоя живот, индивидуално, или всеки за себе си, а живота на всички хора. Всеки един от тях е еднакво ценнен. Това е основното в хуманизма. Сега, нихилизма пък от своя страна, е продължение на хуманизма, защото макар да го отрича напълно, той все пак признава че няма никаква изначална ценност на нещо извън човешкия живот и възприятия и всичко е релативно. И от тази постановка, се явява същинския нихилизъм - липсата на ценност, липсата на крайна дестинация, когато такава е крайно необходима, защото е създадена като необходимост от християнската концепция и дори още Платон(стремежа към висшето благо).Нихилизма е всъщност историческия отговор на несъстоятелността на хуманизма, така както преди това хуманизма е отговор на несъстоятелността на Бог. Но нихилизма също е несъстоятелен, той изяснява някой неща, но в своята същност той е само отговор, реактивност към проблем, а не проактивност към решаването му. Всъщност дори Ницше казва че нихилизма е само етап и трябва да бъде преодолян. От тия неговите идеи, както и ог други автори, се обособяват няколко идеалистически концепции, които по-късно прерастват в различните анархистични движения. От същия казус тръгва и националсоциализма, който е практическо приложение на идеята за свръхчовека. Във всички тия движения, индивида има основна и единствена роля във формирането на морал - разликата е само в конкретната проекция на тоя индивид, разликата е в ролята на индивида в обществото и света, а оттам се появяват и различните практически, политически доктрини. И не е случайно че предложенията и постановките на анархистите са точно обратно противоположни на националсоциалистическите . Двете течения са почти идентични по генезис и произход, основните постановки са идентични, което налага различие само в крайните изходни точки, а том то се явява като пълно противоречие. И затова нацисти и анархо-комунисти се мразят в червата, въпреки че си приличат толкова. Не е ли затова християните от една деноминация изпитват много повече дискомфорт от друга християнска деноминация, отколкото от да речем будизъм или атеизъм?
Та като цяло е малоумно хуманизма да се приравнява с нихилизъм и анархизъм, само защото имат някаква приемственост. Те имат и християнска приемственост, много повече дори от каквато и да е друга.
Релативизъм е имало много преди християнството, а абсолютизъм още още преди това. До това опира психологическия елемент - абсолютистки концепции ще има докато има хора с потребност от абсолютни ценности. Релативистки концепции ще има докато има хора осъзнаващи относителността на ценностите. Иначе ако гледаме света и хората като продукт на епохи и движения, илиза че пещерния човек е бил анархист, християнин, нацист и каквото друго се сетиш, само защото от него по-късно е произлязло всичко останало.