Православие

[defender]

Паралелите на вярата с детската игра са неоспорими - краткотраен стимул при победа и остра невротична реакция при загуба. Но докато едно дете плаче за счупена играчка 2 минути, а после тича щастливо все едно нищо не се е случило

Не е така докторе, тука бъркаш, няма моя победа, да, има моя загуба, но няма реакция стигаща до невротична, но няма да обяснявам защо.

[Alucard666]

Не е така докторе, тука бъркаш, няма моя победа, да, има моя загуба, но няма реакция стигаща до невротична, но няма да обяснявам защо.

Поне един път ще разбереш ли, че когато говоря за вяра, нямам предвид конкретно религиозната такава, още по-малко пък твоето конкретно изображение на тая вяра?

Под невротична реакция влагам най-общия смисъл на думата - реакция съпътствана с вътрешен конфликт, чийто произход не може да бъде осъзнат от индивида. Ето примерно, едно дете винаги ще оправдава своята реакция със счупената играчка, въпреки че нито играчката, нито нейното счуване са определящи за тая реакция, а съществено е как връзката между играчката и нейното притежание (тоест фиксирането на егото върху обект) са нарушени, от което идва и негативната реакция. Що се отнася до религиозната вяра, там нещата са малко по-объркани, защото фиксацията не е върху обект, а върху субект, така че съвсем закономерно тук не се набляга на характеристиките на обекта, а върху връзката и отношението на тоя субект с Егото, което се фиксира върху него. С други думи, за религиозно вярващия, неговото отношение с Бог е много определящо за характера на вярата му, отколкото това каква форма Бог ще приеме. Но все пак формата на Бог в индивидуален аспект, не е случайна - тя е винаги съответствена на нуждите на Егото в неговата фиксация с Бог. Сега да съпоставим това с аналогията за детето и играчката. Понеже Бог е неизменен, вечен и неунищожим, и понеже той нито може да бъде спечелен или загубен, то следва невротичен характер да се търси другаде - в отношението на човека с Бог. Все пак играчката няма отношение към детето, но Бог има отношение към човека. И в двата случая става дума за отношение на притежание. Засега разгледахме две отношения човек-обект и човек-Бог. Ще добавя и още едно отношение човек-човек. Сега да видим трите заедно : При човек-обект, отношението е от човека по посока на обекта - човешкия елемент е доминиращ - "Аз харесвам, аз искам". Но в (не)съзнанието и рационализациите всичко това е се явява с противоположен знак, там се въприема само обекта - "Тази кола е супер"," Тази рокля стои много добре" . При отношение на човек-човек, всичко се свежда до една от двете страни и всяка една от двете страни може да бъде доминираща или подчинена. Впрочем затова човешките взаимоотношения се свеждат до законите на привличане и отблъскване, положително с отрицателно и т.н., защото само така може да се извърши някакъв трансфер на необходими и за двете страни елементи. Невротичната реакция в тия случаи е позната на всички - единия обвинява другия през своята перспектива и никой не вижда позицията на другия. И последно, отношението човек-Бог, където Бог е доминиращия, началния, водещ аспект, а човека в случая е крайната точка на това отношение. Естествено в несъзнанието и рационализацията, Бог е оправдание и крайна цел на всички религиозни практики . Що се отнася до невротичния аспект - Молитвата, жертвоприношенията, изповядването на грехове, покръстването - това са все практики, които представляват едно символично изглаждане на несъответствия и конфликти между нисшите и висшите аспекти на АЗ-а. Всъщност трите отношения които дадох, са само различни форми на едно и също отношение между висшите и нисшите форми на Егото.
Та, в този смисъл религията е един опит на ума сам да се излекува, и точно това е една от дефинициите, които Фроид дава за неврозите. Ако погледнеш симптомите на класическите случаи на невроза - нервни тикове, гризане на нокти, странни лицеви изражения , ще видиш че тяхната основна функция е да намалят стреса, да изтласкат стресовите елементи от съзнанието, като ги разсеят и запълнят с нещо друго. Паралела с религията е ясно видим - търсенето на опрощение за греховете, засилване на вярата в стресови ситуации и др.

[defender]

Разбирам те за какво говориш, но не е така, но няма да обяснявам защо! Не ми е важно дали ми вярваш.

ПП: При християнски секти и други религии може и да е така, а и то си е до човека, разбрал, неразбрал и т.н.

Сега разбрах за колко елементарен ме мислиш, баси. Лошо ми е.

[defender]

Докторе, като не влагаш смисъл в нещата, то ти би ли ритнал жена да падне по стълбите, просто така, защото и ти не знаеш що, както случая от оня ден в метрото в Германия.

Такъв човек дето не знае защо прави едно или друго, а просто го прави, не е ли невменяем и опасен.

ПП: Например както си вървим с тебе и си говорим приятелски и ти изведнъж решаваш и вадиш мачето и ми го вцепваш в тиквата, защото просто така.

[defender]

Докторе аз мисля, че никога няма да разбереш тайнството на връзката на вярващите с Бога. Да, виждам, че искаш да ни сплескаш душевно, за да ни направиш парцал, правиш философски опити и невероятни въдички и тънкости на логика да пробиеш невронната мрежа на вярващите, да удариш подсъзнанието, да стигнеш дъното на кофата, най-вече за да успокоиш сам себе си, че си прав за вярващите и тяхното поведение, но уви човек. Ще те победим по заобиколен начин, а именно като видиш, че с нищо не можеш да ни въздействаш, ти ще грохнеш, дори ще почнеш да се съмняваш за себе си, дали си прав. аминче


ПП: И ще молиш за милост, хиххи

[defender]

"Религиозният живот, който съществува във всички религии, е живот, който се изчерпва и ограничава твърде много във външни разпоредби, в пазенето на някакви правила, като правила за поведение, за дисциплина. Човекът се подчинява външно на някакви закони и тези закони може да са „божествени”. В животът, който Христос ни дава, има послушание не към един външен закон, Христос не ни зове да бъдем послушни на един външен закон, който идва извън нас, а на един вътрешен закон."


ПП: да видим докторчето какво ще измисли или ще премисли.

докторе напиши пак нещо за фиксирането на егото, виж колко материал ти давам за разсъждение върху религията и егото.

от тия 5 реда дето ти постнах, съм сигурен, че можеш да напишеш цяла дисертация, демек с 2 риби и 3 хляба ще нахраниш цяла тълпа.

ПП2: ааа, докторе, напиши нещо и за фройд

[Alucard666]

Да си призная, тоя триединен модел на отношенията е съвсем повърхностен, поне на този етап, но като гледам отговорите ти, май съм попаднал на нещо. Явно това че си в подчинена връзка с бог не ти е удобно да си го признаеш, но знаеш че е така - в определен контекст дори сам би го изтъкнал, мисля. Естествено само там където ти е удобно, понеже не е лоша идея да слушаш да някой над теб, ако този някой е загрижен за теб и има какво да научиш от него. Но веднъж подчинен на някой, идеята че тоя някой може да те използва или манипулира, не се нрави на никой подчинен и се стига до такива парадокси като Стокхолмския синдром, където жертвите на насилие защитават насилниците си.
Само един „аргумент ще дам в подкрепа на отношението човек-Бог, такова каквото го представих. В случая повече аргемунти не са и необходими. Ти виждал ли си някъде, в която и да е религия, някой религиозен да казва, че не е подчинен на Бог или че той е над своя Бог(или поне равен с Бог)? Никога и никъде това не съм го виждал и няма и да го видя защото е противоречие по дефолт - какъв е смисълът от Бог, който стои под теб? Самата дефиниция за Бог подразбира Той да е по-висш от човека. Това е необоримо доказателство, че който комуникира с Бог всъщност комуникира с някой по-висш от него, без значение дали Бог е истински или не. А това какво разкрива за тоя човек, освен че иска да бъде доминиран? Какво друго намеква, освен че този човек се изживява като малък, грешен, недостоен а Бог изграе противоположна роля на всички тези изживявания?
А цитатът който пусна като контрааргумент всъщност е потвърждение на това което казах. Значи, Иисус не искал да следваме външен закон, а вътрешен. Ама та нали тъкмо според християнството Бог е задал поначало тоя закон да е вътрешен за човека, така че в крайна сметка не е толкова вътрешен, нали? Също така, вътрешния закон предполага човек сам да го е създал за себе си, а не той да му е даден отвън. Това е съвсем прост пример за това как манипулацията работи(не казвам че това е манипулация, поне не умишлена такава). Манипулацията разчита на това да заблуди манипулирания че той иска същото, което иска и манипулиращия го - да го заблуди че действията му са продукт на него самия
Но дори и да речем че тоя закон, който Иисус иска да следваме, е вътрешен в смисъл че ние можем само да го осъзнаем в себе си и да го следваме, а не че сме го създали сами, то тогава пак идва въпроса - Откъде знаеш че тоя закон ти е дефакто присъщ, а не просто виждаш, това което някой ти показва? Както виждаш, днес всеки е убеден че щастието му се намира в парите - дали според тебе тая идея е продукт на това, че всеки индивид сам е осъзнал че парите носят щастие и с това, желанието за печалба се е превърнало в негов вътрешен закон? Или е защото е израстнал в култура, бомбардираща го отвсякъде със стимули, които затвърждават въпросната идея? А дали е случайно че ти, като човек от тия географски ширини имаш "вътрешен закон", който съвпада с православната интерпретация, която ОУ, каква изненада, също е разпространена по тези географски ширини? Защо ако тоя закон е вътрешно присъщ на човека, то никой в Китай не го е открил сам за себе си така че да съвпада 1 към 1 с тоя, които ти представяш.

[Zlennox]

Откъде знаеш че тоя закон ти е дефакто присъщ, а не просто виждаш, това което някой ти показва? Както виждаш, днес всеки е убеден че щастието му се намира в парите - дали според тебе тая идея е продукт на това, че всеки индивид сам е осъзнал че парите носят щастие и с това, желанието за печалба се е превърнало в негов вътрешен закон? Или е защото е израстнал в култура, бомбардираща го отвсякъде със стимули, които затвърждават въпросната идея? А дали е случайно че ти, като човек от тия географски ширини имаш "вътрешен закон", който съвпада с православната интерпретация, която ОУ, каква изненада, също е разпространена по тези географски ширини? Защо ако тоя закон е вътрешно присъщ на човека, то никой в Китай не го е открил сам за себе си така че да съвпада 1 към 1 с тоя, които ти представяш.

И аз съм му обяснявал на Ефендито че всичко е социален конструкт, социална йерархия на идеологии и принципи, реципричност и облигации, Маус та и Леви-Строс, ма те, вярата му е непоклатима.

За него истината и бога са обективни и вечни, нищо че цялото му съществуване и идеи за реалноста са от субективна гледна точка.

[defender]

Докторе, Бог е не само нещо вън от нас, но и нещо вътре в нас и това съотношение между двете на тебе ти куца и не знаеш как да процедираш. Също ти гледаш на Бог вън от нас (господар) и че ние вътре в нас сме жертви на Бог, нещо като господар-роб, само че вярващите не са роби, а синове - има разлика как се отнасяш към роба си и към сина си, не е точно като сина ти да е роб. Има и други неща, но ще замълча, защото казано е, не давай бисера на псетата.

[defender]

"Христос стана Човек не само за да ни научи на пътя на истината или да ни покаже добър пример. Той стана Човек, за да ни съедини със Себе Си, да приобщи нашата болна човешка природа към Своето Божество. Рождество Христово свидетелства за това, че ние достигаме крайната цел на своя живот не само чрез вяра и стремеж към доброто, но преди всичко чрез възраждащата сила на въплътилия се Син Божи, с Когото се съединяваме."

[Alucard666]

Докторе, Бог е не само нещо вън от нас, но и нещо вътре в нас и това съотношение между двете на тебе ти куца и не знаеш как да процедираш

Напротив, разбирам много добре това съотношение и то без да съм християнин и да наричам двете с измислени имена. Но въпросът е, как разделяш двете - как определяш коя част от Бог е вътре в теб и коя идва отвън? Със сигурност само това че нещо е в теб, не значи че е от бог, нали? Или ако нещо идва отвън, то това със сигурност не значи че идва от Бог. Така че как това разделение между външен и вътрешен Бог ти помага да разбереш кое е божествено и кое не? Това не е ли предпоставка за объркване, по такъв начин, че нещо вътрешно да проектираш като външна истина или нещо външно да проектираш като вътрешна истина? Не е ли това което правят повечето религии а и хората като цяло по целия свят? Не е ли същото това, което правят подръжниците на научни теории? Как иначе би обяснил огромното многообразие от мнения, религии, философии и т.н
Също така, ако Господ е вътре в теб, то това не означава ли че каквото и да правиш, той завинаги ще е с теб и не можеш да направиш нищо без него? Тогава какъв е смисъла да го търсиш и да му се молиш като нещо извън теб? Ако ти с в божията истина и божията истина е в теб, тогава няма как да направиш каквото и да е извън тая истина. Но самия факт че му се молиш като нещо външно и независимо от теб, показва че не си в божията истина и божията истина не е в теб(защо иначе ще я търсиш). И ако Господ е не само в теб, а е част от теб, то да му се молиш не е ли все едно да се молиш на себе си...? Освен ако... В тебе има и нещо друго. Нещо противоположно на това което се молиш... Понеже ако Бог е нещо извън теб, така и нещо в теб, това не се ли отнася и за Дявола и злото?

Дефенди, отвори си очите - хората се отнасят към децата си като към по-нисши от тях, без значение дали го оправдават с любов или не. Фактът е че нито господаря би бил такъв без роб, нито учителя би бил учител без ученик, нито бащата би бил баща без син. Така че, както вече казах, всичко се свежда до вечната игра между висшите и нисшите аспекти на Егото. И в това е квинтесенцията и на космоса - понеже висшето и нисшето, голямото и малкото са винаги съответствени и един прост поглед доказва тая съответственост на всички нива. Та въпроса е, защо искаш да си само син и търсиш бащата, когато сам казваш че бащата е в теб? Защо искаш само добро, когато то добива смисъл само в рамките на злото? Не е ли по-добре да разглеждаш и двете като неразривно свързани както в теб самия така и в тоталността на битието? Защо е необходимо да поставяш граница между себе си и Бог, между вътрешно и външно, когато те винаги вървят заедно? Защо искаш да си определен, краен и завършен в мислите за себе си, когато в полето на съзнанието можеш безкрайно да се пресътворяваш във всякаква форма и обем, без нищо да е дефинирано? Защо искаш външната реалност да е крайна и определена(под формата на закон, цел и предназначение), само защото ти преживяваш тая външна реалност във крайно, определено и подчинено на цел, физическо тяло? Не е ли по-логично разбирането на истината да преминава в ясното и безпристрастно отчитане на двата аспекта, вместо само на едното?

[defender]

Напротив, разбирам много добре това съотношение и то без да съм християнин и да наричам двете с измислени имена. Но въпросът е, как разделяш двете - как определяш коя част от Бог е вътре в теб и коя идва отвън? Със сигурност само това че нещо е в теб, не значи че е от бог, нали? Или ако нещо идва отвън, то това със сигурност не значи че идва от Бог. Така че как това разделение между външен и вътрешен Бог ти помага да разбереш кое е божествено и кое не? Това не е ли предпоставка за объркване, по такъв начин, че нещо вътрешно да проектираш като външна истина или нещо външно да проектираш като вътрешна истина? Не е ли това което правят повечето религии а и хората като цяло по целия свят? Не е ли същото това, което правят подръжниците на научни теории? Как иначе би обяснил огромното многообразие от мнения, религии, философии и т.н
Също така, ако Господ е вътре в теб, то това не означава ли че каквото и да правиш, той завинаги ще е с теб и не можеш да направиш нищо без него? Тогава какъв е смисъла да го търсиш и да му се молиш като нещо извън теб? Ако ти с в божията истина и божията истина е в теб, тогава няма как да направиш каквото и да е извън тая истина.

Има как да направя нещо извън истината, казано е че сме образ и подобие на Бог, нашия образ може да е Божий но подобието ни може да е дяволско - тва е все едно ти да си роден син на президента, пък да се държиш като див мангал.

Докторе, а по тази логика ти си роб на смъртта, каквото и да правиш, накрая винаги умираш, което показва, че в целия ти живот и философия няма нищо прагматично, тоест живота ти една суета и лъжа - това ли е смисълът на живота според теб, лъжата? Не знам защо се перчиш.

В това да правиш нещо, защото и ти не знаеш защо, също няма нищо прагматично, просто си губиш времето и чакаш да умреш. Изобщо живота ти е една философия на деградация и празнотата, а ти имаш претенции, че си истината за живота. Що не ти вярвам?

[golemiq_korab_minava]

Докотере.. дефендер. Ако планетите и вселената са създадени от свръх Бог, то естествено че и ние сме ''част'' от Бог, но сме в някаква изолирана позиция, в затворено измерение..

Имам един върпос.

Човек създава ГМО - нов организъм.. За целта е използвана вече дадена от някой друг ''материя'' или информация. Кой е истинския Бог в този случай? За новия организъм човек полага големи грижи, но основното му предназначение е да ''служи'' и да бъде под контрол ( роботи, хибридни растения и др) Роботите (компютрите) действително приличат на човек, макар и несъвършенни. Както и да е .. Имах предвид, че хората би трябвало да имат потенциал да се свържат с този Бог извън тях, защото все пак той ги е създал. На едно по-високо равнище пък душата ни е част от целия свят. Душата съществува, има примери..

[defender]

Докторе, обясни ми защо човек, кагото направи или му се случи нещо лошо и страда. Не е ли затова, че човека е образ на Бог, а живее според дявола т.е. делата му не съответстват на образа му. Ако делата ти отговарят на истинската ти същност няма да страдаш. Но страдание има, защо има, ако няма Бог и ние не сме образ на Бога, но живеем в грехопадение т.е. по начин несъответстваш на нашия образ от Бога?

Обясни как ти ги разбираш нещата?

[golemiq_korab_minava]

от космически прах сме създадени всички!

[defender]

^ Тогава се дръж като космически прах. Каквото и да значи това.

[defender]

Исках да кажа, че например децата са създадени от хора, затова не се държат като борчета, а като хора.

[golemiq_korab_minava]

^ Тогава се дръж като космически прах. Каквото и да значи това.

Не знам.. Чух го по натионал джиографих. Ама тези научни теории са в голяма степен фалш. :Д

Материя.. Която се среща в целия познат от нас космос. Както различната подреденост на ДНК ни различава от растението, същото е с атомът (от който отново сме съставени).. Колко вида атоми има? Да викам ли химиците есперти? Смисъл, всяко химично вещесто от различни видове атоми ли е съставено или от един и също вид атоми в различна подреденост?

[golemiq_korab_minava]

атомите нямаха ли всичките - електрони и ядро от протони и неутрони?! Всички атоми?

[golemiq_korab_minava]

значи ние сме в основата си едно и също...... нищо по-различно от бактерия или цимент. с някои изключния

[defender]

В Библията пише, че телата ни са създадени от материя, така че, нормално е в телата ни да има вещества от материалното, дори и от космически прах - така че, това, което казваш, не противоречи на Библията. А Божественото в нас няма нищо общо с материята.

Ако искаш да се държиш като прах, наблюдавай прахта и я имитирай и създавай прахови навици, но накрая ти гарантирам, че ще стигнеш до извода, че това ти поведение не съответства на човешката ти реалност и природа.

[golemiq_korab_minava]

В Библията пише, че телата ни са създадени от материя, така че, нормално е в телата ни да има вещества от материалното, дори и от космически прах - така че, това, което казваш, не противоречи на Библията. А Божественото в нас няма нищо общо с материята.

Ако искаш да се държиш като прах, наблюдавай прахта и я имитирай и създавай прахови навици, но накрая ти гарантирам, че ще стигнеш до извода, че това ти поведение не съответства на човешката ти реалност и природа.

Е, аз не искам да се идентифицирам с ''човешката реалност''. Човешката реалност според 5-те ти сетива и мислите ти, не е вселенското съзнание и ДУХА на Бог.. Е, то щом материята е една, а пространство и време не съществуват - ние сме всичо сме 1 . От едно излизаме.. От едно! Просто в различна форма и трансформация. Пф. И за туй сме примитивни, защото се мислим за някакви уникани, за да не зачитаме всичко останало.

Ок, хайде почвам друга книга.

[Alucard666]

Докотере.. дефендер. Ако планетите и вселената са създадени от свръх Бог, то естествено че и ние сме ''част'' от Бог, но сме в някаква изолирана позиция, в затворено измерение..

Имам един върпос.

Човек създава ГМО - нов организъм.. За целта е използвана вече дадена от някой друг ''материя'' или информация. Кой е истинския Бог в този случай? За новия организъм човек полага големи грижи, но основното му предназначение е да ''служи'' и да бъде под контрол ( роботи, хибридни растения и др) Роботите (компютрите) действително приличат на човек, макар и несъвършенни. Както и да е .. Имах предвид, че хората би трябвало да имат потенциал да се свържат с този Бог извън тях, защото все пак той ги е създал. На едно по-високо равнище пък душата ни е част от целия свят. Душата съществува, има примери..

https://www.youtube.com/watch?v=h5JXrP8yv8o

[Zlennox]

Ок, хайде почвам друга книга.

Няма да е лошо. Намери нещо за квантова физика или физика попринцип и после може да преминеш към химия и биология щот този локум дет го разтегна за ДНК-то и атомите не мяза и на локум.

А, и какви са тез примери за душата...?

[golemiq_korab_minava]

Няма да е лошо. Намери нещо за квантова физика или физика попринцип и после може да преминеш към химия и биология щот този локум дет го разтегна за ДНК-то и атомите не мяза и на локум.

А, и какви са тез примери за душата...?

На хора завърнали се след клинична смърт, екстрасенсите и тнт. Всеки сам трябва да открива и осъзнава.