Православие

[TrollFactory]

"Светът никога не е виждал толкова организирано, военизирано и радикално злонамерено безбожие като това, което е практикувано от марксизма. Главната движеща сила във философската система на Маркс и Ленин е омразата към Бога; тази омраза е в сърцето на марксистко-ленинската психология и е много по-опасна от всички техни икономически и политически програми. Войнстващият атеизъм не е следствие от комунизма, а е негов фундамент.

Глупости. Марксизмът не е омраза срещу боговете. Да, негов философски фундамент е и атеизма, но единствено с цел да се обоснове защо всички хора са равни. Религията е пречка, защото обяснява нещастията, несправедливостта и неравенството между хората докато са на земята като неизбежни и част от божия промисъл. Елиминирането на религията е с цел елиминирането на класовото общество. Тоест човек да няма основание да смята, че има има преференциални договорености с бог и по рождение му се полага да има правото да е капиталист/аристоркрат/цар и от това следва, че може да експлоатира другите хора за своя сметка като че все едно е негово естествено право дадено му от бога.

На същия фундамент е стъпило и голяма част от българското общество, съдейки по омразата към Бога, маскирана като свещен атеистичен гняв.

Пак глупости. Българското общество никога не е било по-суеверно в своята история. Просто комунизма развали стария ред установен от църквата и много я дискредитира поставяйки ченгета в нея. За сметка на това обаче не съумя да се справи с нюедж движенията. Дори самият Тодор Живков допусна дъщеря си Людмила да популяризира нейното увлечение по окултизма и езотериката в НРБ, които са били нейно сериозно увлечение. Атеизмът в България никога не взимал превес.

Всяко пост-явление е рожба на майка си, така и пост-комунистическият атеизъм е заченат в сумрака на октомврийската революция и сталиновия терор. Нищо, че е нахлузил демократични и либерални одежди – тонът на дискусиите им показва, че само кожата си е сменил, но нрава не. Той е все така агресивен, назидателен – изкатерил се (помним с чия помощ) на върха на ценностната пирамида и оттам рекламира себе си като последното завоевание на човешкия дух, претендира за правото да съди за всичко и за всички, без да бъде съден от никого. "

Хайде стига глупости. Никой не ти пречи да си вярващ в каквото си поизкаш. Днес никой не горят на клада или разстрелват заради това, че е вярващ. Свободен си да упражняваш каквато си искаш от масовите религии. Не виждам къде е агресията...

[Zlennox]

Хайде стига глупости. Никой не ти пречи да си вярващ в каквото си поизкаш. Днес никой не горят на клада или разстрелват заради това, че е вярващ. Свободен си да упражняваш каквато си искаш от масовите религии. Не виждам къде е агресията...

Няма агресия. При Ефенди параноята го е налегнала много. Като тези изкуфяли американски Либертанци е, дето вадят изводи че правителството активно действа да ги изтреби затова са се запасили с цял арсенал и анти-въздушни уръдия за черни дни.

[defender]

„Царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.” Ето това не могли да простят на Господа водачите на Неговия народ – древния Израил, когато Той им заявил, че макар израилтяните да били избран народ Божий, тяхното богоизбраничество не било неотнемаемо. Както и че стопанинът на лозето е в правото си, ако лозарите се окажат недостойни, да го вземе от тях и да го даде на други лозари, които да принасят овреме плодовете му.
Божият народ и особено неговите водачи гледали на своето богоизбраничество като на даденост, като на нещо, което ще им принадлежи вечно. За тях била напълно изключена възможността избраният да бъде отхвърлен от Избиращия заради прегрешенията и неверието си.
Господният Предтеча Иоан нееднократно обяснявал тези неща на горделивите иудеи в опитите си да разруши лъжливата им представа за богоизбраничество."

[defender]

"Колко много примери знае историята, как невярващи са се каели, макар и преди смъртта си, за своето неверие. Но все още няма и един случай, в който вярващ да се разкайва за своята вяра."
митр. Вениамин (Федченков)

[defender]

"Жената е сътворена от реброто на мъжа. Не от краката за да бъде унижена. Не от главата за да го превъзхожда. А от гръдта му, за да бъдат един до друг. От под ръката, за да бъде защитена. И от страната на сърцето, за да бъде обичана."

[inewton]

"Жената е сътворена от реброто на мъжа. Не от краката за да бъде унижена. Не от главата за да го превъзхожда. А от гръдта му, за да бъдат един до друг. От под ръката, за да бъде защитена. И от страната на сърцето, за да бъде обичана."

Защо в тема Православие публикуваш изявления на протестантски автори? Това е от коментара на У. Макдоналд върху Стария Завет, т.1, стр. 36.

[defender]

Защо в тема Православие публикуваш изявления на протестантски автори? Това е от коментара на У. Макдоналд върху Стария Завет, т.1, стр. 36.

Дори и така да е, това че някой е протестант не означава автоматично, че той винаги, 100% говори само неправилни неща.

[inewton]

Дори и така да е, това че някой е протестант не означава автоматично, че той винаги, 100% говори само неправилни неща.

Но това не е православно. Не се среща у светите отци. Един православен не трябва да залита по инославни учения. Така се започва. Това е правилно, да, но ако продължиш ще започнеш и неправилните им учения да смяташ за правилни.

[defender]

И с какво тези думи противоречат на православието?

Например има много православни статии, в които се цитират разни учени, когато те се изкажат в полза на вярата, дори и тези учени да не са били православни.

[inewton]

И с какво тези думи противоречат на православието?

Например има много православни статии, в които се цитират разни учени, когато те се изкажат в полза на вярата, дори и тези учени да не са били православни.

Не съм казвал, че противоречат. Просто ти казвам да внимаваш с протестантската литература.

[LoveSofia]

ДА ИЗВАДИШ МАЙКА СИ ОТ АДА

Епископ Теодорит, който е живял през V век, разказва как веднъж по времето, когато бил епископ, дошъл един монах от много далеч. Сложил го да се отмори и да се нахрани. Когато монахът се нaхранил, забелязал, че използва само лявата си ръка и че дясната му е завита с някакво вехто расо.

Епископът го попитал, не от любопитство, но от загриженост, защо е завита ръката му и още повече с едно старо оръфано расо, макар да изглеждаше по цялото му облекло, че не беше дрипав монах. Даже се опита да издърпа расото, за да види, тъй като се съмняваше, че има някоя рана на ръката на монаха, само че той не му позволи и я покри бързо, понеже започна да мирише непоносимо.

И монахът разказа следното на епископа:

— Ваше преосвещенство, моята майка беше много красива, прекрасна, обаче за нещастие твърде рано след като овдовя, хвана по лош път и стана блудница. Заради голямата си красота, която притежаваше, събра голяма „клиентела” и стана много богата и така отраснах сред разкош и богатство.

Само че, когато пораснах и започнах да разбирам какво се случва, отвратен от това състояние на майка ми, се отдалечих за известно време от компанията й, и отидох в един манастир.

Обаче в един момент научих, че майка ми внезапно починала. И цялото огромно имущество, което беше придобила с грехове, вече беше мое. И тъй отидох и цялото това имущество раздадох на бедните до последната драхма и се върнах отново в пустинята, молейки се за спасението на майка ми. Разбира се, и за баща ми, който беше починал, когато съм бил бебе.

Обаче винаги се молех на Бога, като монах какъвто съм, да ми покаже, в случай че даренията, които бях дал на всичките ми известни тогава манастири, за да се молят за душата на майка ми и да отслужват много, много свети 40 литургии, са помогнали за спасението й. След една година отидох в Йерусалим и разказах на тогавашния патриарх цялата история. И той ми каза:

— Много добре си направил разбира се, че си раздал цялото това огромно богатство на бедните и си дал и на манастирите, за да отслужват св. литургии с името на майка ти, обаче относно това, че искаш да разбереш къде се намира душата на майка ти, аз не съм способен да ти отговоря. Нито в Йерусалим и околностите му има такъв прозорлив старец, който да може да те извести такова велико откровение.

Взех си благословение от патриарха и отидох в скитовете на Тиваида и Египет. Там се запознах с много отци и отшелници, които ми казаха за един старец, живеещ много дълбоко в пустинята, способен да ми помогне.

И така, с една торба на рамо с малко вода и хляб тръгнах да вървя, за да намеря този старец. Отците ми казаха: „В първата пещера, която видиш, там ще го намериш”. И действително след трийсет дни ходене, намерих пещерата и този свят човек, който излезе от входа на пещерата и ме посрещна. Паднах в краката му, направих му поклон, целунах края на пръстите му и със сълзи на очи му разказах живота на майка ми и какви бяха действията ми за спасението на душата й с милостините и литургиите които направих.

— Дете мое, казва, това, което искаш да научиш от мене е нещо много, много голямо. Обаче щом си направил толкова голям труд и си извървял толкова много път, трийсет дни, за да стигнеш до тук, ще се помолим на Бога и двамата заедно, да ни каже къде се намира душата на майка ти.

И като излезе навън, при входа на пещерата, взе едно камъче и начерта един кръг, светия аскет и ми казва:

— Ела вътре в този кръг и застани прав. И ще останеш прав тук, без да сядаш седем дни. Нито ще ядеш, нито ще пиеш, нито ще мърдаш! Седем дена и седем нощи прав, постоянно неподвижен ще се молиш да се смили Бог да ни просвети и да ни открие състоянието на душата на майка ти. Ще молиш Бога постоянно със сълзи, които всеки ден ще трябва да стават повече. Ще правя и аз точно същото вътре в пещерата. И наистина стана това, точно както го каза този свят старец и прославен аскет.

Когато дойде нощта на седмия ден, умът на монаха бе грабнат на небето и в душевен екстаз видя величието на Царството Божие, също и че Бог присъства и в ада, и в рая. И тъй, видя да кажем от лявата му страна, едно страшно езеро, едно блато пълно с нечистотии, кал и непоносима смрад. Една страшна смес, която вреше и кипеше. Вътре в това страшно езеро, горящо и жарко, както ни го представя Откровението, последната книга на Новия Завет, видя душите да отиват нагоре-надолу. Ту се потапят в езерото, ту излизат нагоре, издигат се малко, като да си вземат глътка въздух и пак отново вътре, и пак отново навън, до безкрай. Имаш чувството, точно както, ако някой вари боб или грах и с варенето как отиват нагоре-надолу зърната, според него по същия начин видял тези злощастни души да се варят, отивайки нагоре-надолу.

И така по едно време разпознал и майка си, на която видял главата. Познала и тя сина си, който се намирал в края на езерото и извикала:

—Детето ми, МИЛОСТ!!! ПОМОЩ!!!

И отново потънала навътре, и отново излязла. Този път се показала до кръста. И отново извикала: „Милост! Милост! Помощ! Помощ!”

— Детето ми, помогни ми, помогни ми!!! Изгарям, давя се, измъчвам се, страдам!…
И отново се потопила, и отново излязла за трети път.

— И толкова беше болката ми, казва монахът, толкова беше мъката ми и такова беше вълнението ми, че в момента, когато отново се потапяше, бръкнах с ръката си вътре, сграбчих я за косата и с огромно усилие я измъкнах навън.

И виждам до мен един прекрасен златен купел. От някакво си място, от някаква скала…която не беше и скала, не знам какво точно беше, течеше бистра вода и пълнеше този купел, без да се напълни и без да се изпразни никога. И взех майка си, и я сложих вътре в този купел, и се изми, и се изчисти, и стана бяла като сняг. След това я извадих от купела и там някакви юноши, облечени в съвсем бяло, дадоха бели дрехи, увиха я с тях и я поставиха в числото на светиите.

И тя, сред онези светли, бляскави юноши, които се наслаждават в радостта на Царството Божие, ми благодареше постоянно и непрекъснато, докато отново дойдох на себе си. И се намерих сутринта, когато свършва седмия ден да съм отвън там, вътре в кръга, молейки се горещо за състоянието на душата на майка ми, а след това, разбира се да благодаря на Бога непрекъснато.

Когато онзи свят аскет ме попита:

— Какво видя, детето ми, тази вечер?

Разказах всичко това. И разбира се подробно разправих, с ридания и благодарения към Бога и Спасителя наш, за безкрайното Му милосърдие, че извади душата на майка ми от ада. Само, че ръката ми, която потопих в това страшно пламтящо езеро, горящо, вонящо и смърдящо, и чак до лакътя, беше не просто изгорена – понеже се изгори в онова езеро, но смърдеше отвратително.

— Отче мой, казвам на онзи свят старец и аскет, много те моля направи нещо и изцери ръката ми.

И той ми казва:

— Не. Докато си жив, ще я показваш. Това е доказателство за това каква сила имат светата литургия, панихидите, молитвите с броеница и милостините за един покойник.

И скъса расото си, онзи велик аскет и старец и ми казва:

— Увий си ръката. Сега мястото ще благоухае. И за онези, които се съмняват ще я разповиваш, за да докажеш истинността на историята за душата на майка ти.

— Ваше преосвещенство, издърпайте малко, за да я видите сега цялата.
И разпови цялата си ръка. Владиката не издържа на вонята и избяга от стаята. Толкова страшно беше зловонието. Само че, онова расо, на благодатния старец, беше расо осветено, затова притежаваше такова благоухание.


превод от гръцки

[defender]

цитат:
"От 8 г живея в Холандия, когато дойдох беше нещо съвсем нормално, като пазарувам в магазин около Коледа или Велик ден касиерите на магазините, дори тези от турски произход да ме поздравяват с :
-Fijne Kerstdagen или съответно с fijne paasdagen (весела Коледа, честит Великден
После минаха на fijne feestdagen (весели празници)
- А от тази година на fijne dagen весели дни.
Т.е. ние християните нямаме празници вече.
Приравниха християнските празници до обикновени "дни"
Kerststol (коледен щолен) го прекръстиха на feeststol (празничен щолен) а вече е fruitstol.
Толкова по въпроса, кой и как забранява Християнството и ни атакувал хибридно с новогодишни елхи"

[defender]

"Каквото и да правиш зад гърба на другите, помни, че го правиш пред очите на Бога."

[defender]

"Вандали надраскаха църквата Св. Седмочисленици
Църквата е надраскана с графити от всички страни. Вандали са изрисували обърнати кръстове, пентаграми, лица и надписи по цялата сграда."

ПП: Ако се чудите какво е радикален, фанатичен атеизъм, преателе.

[TrollFactory]

ПП: Ако се чудите какво е радикален, фанатичен атеизъм, преателе.

"радикален, фанатичен атеизъм"

Това най-вероятно е деяние на деца от близките училища. Седмочисленици е баш до две.
А междувпрочем, защо не коментираш елхата с петолъчките срещу света неделя?

[defender]

А междувпрочем, защо не коментираш елхата с петолъчките срещу света неделя?

Ми много готина елха! Онзи ден бях там и хората нон-стоп се снимат с нея и й се радват (включително много чужденци).
Само болен, умно-красив мозък може да види в тази елха хибридна атака на Путин, петолъчки, комунизъм и тем подобни.

[defender]

"За либерализма е особено ненавистно учението за това, че Бог е висшата Справедливост, Съдия на света, Който ще въздаде на всеки човек според делата...
Съвременните "християнообразни" либерали под лозунги за любов искат да удавят и разтворят Църквата в морето на този свят."

[inewton]

Най- добрият църковен певец, когото съм виждал. Гласът му е специфичен. Характерен по- скоро за семитите, отколкото за европеец.

[defender]

^ хубава музика, но малко ми действа, като хипноза, алкохолно упояване, приспивателно на ума - абе нещо, като новините на CNN.


ПП: на либeралите новините на CNN им е църковната музика, хаха

[inewton]

Това имах предвид като казах, че гласът му е специфичен. По такъв начин звучат юдейските и мюсюлманските религиозни песни. Иначе това е пасхално песнопение на шести глас (ако правилно съм успял да го определя). В българската църковна музика също има такива песнопения, най- известният пример е "С нами Бог". Само за сравнение

[defender]

^ От известно време наблюдавам едно явление в някои църкви (поне в София), че имат инсталирани уредби вътре и през целия ден се пуска църковна музика в Църквата, като фон. Одобряваш ли го?

[inewton]

^ От известно време наблюдавам едно явление в някои църкви (поне в София), че имат инсталирани уредби вътре и през целия ден се пуска църковна музика в Църквата, като фон. Одобряваш ли го?

Аз не съм виждал подобно нещо. Ходя в Александър Невски и Света Неделя (основно), но само по време на служба. Там има уредби, но не знех, че по тях върви музика по цял ден.
Не мога да кажа, че го одобрявам. Това не са музеи, нито някаква друга атракция. Не ми харесва и това, че в Александър Невски по време на служба се точат туристи из църквата, снимат, говорят и разсейват миряните и по време на четене на Св. Евангелие, когато по канон трябва да си с наведена глава, да не говориш и да не мърдаш. Но никой не ме пита. А и няма защо, свещениците го знаят, но го допускат.

[inewton]

Браво на децата!

[defender]

“Рече безумец в сърцето си: Няма Бог”. Тука става дума за сърцето, в което има грях.
Когато човек греши, му е трудно да отговаря за делата си пред Бога. Тогава идва на помощ хитрината. По добре да няма Бог, че да си живеем както си искаме. Това е най-лесно. Ето как грехът пречи на сърцето да разбере Бога.
Затова тези, които казват, че не вярват, съзнателно лъжат себе си и тези, които ги слушат."

[defender]

Бог отишъл при евреите и им казал:
- Вие ще сте богоизбраният народ, ето ви 5 божи заповеди, само трябва да ги спазвате.
- Колко пари ни искаш? - попитали евреите.
- Нищо.
- Дай 10 тогава! - отвърнали евреите.